Дисфункция на яйчниците МКБ E28

› Въведение

› Какво представлява дисфункция на яйчниците

› Хиперестрогения

› Хиперандрогения

› Синдром на поликистоза на яйчниците

› Първична яйчникова недостатъчност

› Други овариални дисфункции

› Овариална дисфункция, неуточнена

› Диагноза

Въведение

Яйчниците са женските репродуктивни органи, които отделят яйцеклетки и са отговорни за производството на женските полови хормони. Те са чифтен орган, разположени са от двете страни на матката, в рамките на широкия лигамент под маточните тръби. При раждането си жената има приблизително 1-2 милиона яйцеклетки, но едва 300 от тях узряват и се освобождават с цел оплождане. Повече информация за анатомията на яйчника открийте на:

» Яйчник (ovarium)

Какво представлява дисфункция на яйчниците?

Разстройствата на яйчниците съставляват около 30-35% от причините за безплодие при жената.

Към дисфункция на яйчниците се включват следните състояния:

Хиперестрогения

Хиперестрогения представлява състояние, при което е налице излишък от женски полови хормони естрогени.

Причините могат да бъдат фоликуларни кисти, яйчниковите тумори (гранулозо или тека-клетъчни тумори), нарушения в хипофизата, при които е засегната секрецията на гонадотропни хормони, нарушения, засягащи хипоталамуса, който може да предизвика повишено отделяне на FSH (фоликулостимулиращ хормон) от хипофизата и предизвика повишена естрогенна продукция. Повишени естрогенни нива могат да се наблюдават при екзогенен внос на естрогенни хормони.

Клиничната картина при хиперестрогения може да се изразява в менструални нарушения, липса на овулация, стомашно-чревни нарушения, тахикардия, нарушения във функцията на отделителната система и други. Високите естрогенни нива могат да доведат до възникването на миоми на матката. Други прояви, които могат да се наблюдават, са акне, алергии, раздразнителност, депресия, задръжка на вода, мускулни болки, понижено либидо, безсъние и нощно изпотяване.

Диагнозата се поставя на базата на клиничната картина, хормоналните изследвания, ендометриална биопсия, кюретаж. При съмнение за неопластичен процес огромно значение имат образните изследвания ултразвук, КАТ, ЯМР.

Лечението при хиперестрогенията зависи от причината. Необходимо е прекратяване на екзогенния внос на естрогени ако има такъв. При наличие на тумори е необходимо извършването на оперативна интервенция.

Повече информация може да прочетете тук:

» Хиперестрогения

Хиперандрогения

Хиперандрогенията представлява ендокринно нарушение при жените в репродуктивна възраст, при което се наблюдават повишени нива на андрогени.

Причините за това могат да бъдат поликистозен синдром на яйчниците, яйчникова хипертекоза, вродена хиперплазия на надбъбреците, Cushing синдром, андроген секретиращи тумори на яйчниците или надбъбречните жлези, хиперпролактинемия, екзогенни андрогени.

Патогенезата на хиперандрогенията се изразява в това, че под влияние на андрогените се удължава фазата на растеж на косъма и се осигурява появата на окончателното окосмяване. Хирзуитизъм се появява в 70-80 % от жените с хиперандрогения.

Под андрогенното влияние на андрогените се увеличава продукцията на масти. Акне може да се появи и влоши от повишените андрогенни нива. Мастната продукция се увеличава през предпубертета, когато серумните нива на дехидроепиандростерон сулфат са също повишени.

Клиничната картина при хиперадрогения се изразява с хирзуитизъм. При пациентите се наблюдава нежелано окосмяване по лицето. Бързата вирилизация в комбинация с хирзуитизъм предполага наличие на андроген секретиращ тумор или употреба на лекарства, които съдържащи андрогени.

Наблюдават се още акне, алопеция, клиторомегалия, промени в гласа, атрофия на гърдите, аменорея, менструални нарушения - олигоменорея, аменорея.

За диагнозата значение има определяне нивата на общ тестостерон, дехидроепиандростерон сулфат, 17-хидроксипрогестерон, TSH. Допълнително могат да се направят изследвания като КТ, ЯМР, ехография.

Лечението на хиперандрогенията се изразява в прием на орални контрацептиви, които намаляват андрогените, произведени от яйчниците и надбъбречните жлези, прием на орални или приложение на локални антиандрогени. При наличие на яйчникови и надбъбречни тумори се прилага хиругично лечение.

Повече информация може да прочетете тук:

» Хиперандрогения

Синдром на поликистоза на яйчниците

Синдром на поликистоза на яйчниците е известен още като синдром на Stein Leventhal.

Патогенезата на синдром на поликистоза на яйчниците не е напълно установена. Значение се отдава на съчетаване на генетична предопределеност и специфични неблагоприятни външни условия. Основно предразположени са предимно девойки около пубертета, като се установява повишено отделяне на мъжки полови хормони, които в подкожната мастна тъкан се превръщат до естрогени.

Под влияние на повишените естрогени се повишава чувствителността на хипоталамуса и той произвежда в по-голямо количество гонадолиберини. Той от своя страна стимулира отделянето от хипофизата на фоликулостимулиращият хормон (ФСХ) и лутеинизиращият хормон (ЛХ).

Клиничната картина на заболяването е специфична. Първият симптом, поради който се търси лекарска помощ, е повишеното окосмяване. Други симптоми, които могат да се наблюдават, са менструални нарушения и хормонален стерилитет. Характерно е, че все пак се отделят женски хормони и те поддържат пропорциите на болните жени - развитие на млечни жлези, развитие на подкожна мастна тъкан. В 10-20% от заболяването протичат с маточни кръвотечения. В 80-90% се установява липса на менструация.

Повече информация може да прочетете тук:

» Синдром на поликистоза на яйчниците

Подробна информация за лечението на синдром на поликистоза на яйчниците може да откриете на:

» Лечение при поликистозни яйчници

Изображение: BruceBlaus, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Първична яйчникова недостатъчност

Първична яйчникова недостатъчност представлява дефицит във функционирането на яйчника като репродуктивен и ендокринен орган и включва:

• намалени естрогени
• преждевременна менопауза
• резистентен овариален синдром

Първичната яйчникова недостатъчност може да се раздели на индуцирана (ятрогенна) и спонтанна. Патогенезата на спонтанната първична яйчникова недостатъчност се осъществява по два механизма - изчерпване на фоликулите и фоликулна дисфункция.

Повече информация може да прочетете тук:

» Първична яйчникова недостатъчност

Други овариални дисфункции

Към "Други овариални дисфункции" се причислява овариалната хиперфункция. Хипероваризмът представлява състояние, при което се наблюдава прекомерна продукция на стероидни хормони от яйчника. Клиничната картина на овариалната хиперфункция зависи от възрастта на пациента.

Повече информация може да прочетете тук:

» Други овариални дисфункции

Овариална дисфункция, неуточнена

Овариалната дисфункция представлява невъзможност на яйчниците да функционират нормално преди 40-годишна възраст. Овариалната недостатъчност на яйчниците може да бъде причинена от първично увреждане на яйчника, но може да възникне и в резултат на вторични причини. Първичен (периферен) овариален хипергонадизъм възниква главно след пубертета, а вторичен и третичен (централен) възникват най-често преди пубертета.

Повече информация може да прочетете тук:

» Овариална дисфункция, неуточнена

Диагноза

Диагнозата дисфункция на яйчниците се поставя посредством характерната клинична картина, лабораторните изследвания. Съществуват тестове, които  дават информация за наличие на овулация. Тези тестове показват броя и качеството на овулацията.

• ултразвукова диагностика - извършва се на 2-ри, 3-ти или 4-ти ден от цикъла. Дава информация за общия размер и обем на яйчниците, както и за броя на антралните фоликули, непосредствено след началото на менструалното кървене. Прави се и доплер на овариалните съдове.
• кръвна проба - изследват се ФСХ, ЛХ, естрадиол - Е2, Инхибин В и антимюлеров хормон. При проследяване на нивата на хормоните ФСХ, ЛХ и Е2 в началото на менструалния цикъл - ден 2ри, 3ти или 4-ти, лекарят получава добра информация за яйчниковия резерв на жената. Яйчниковият резерв на жената показва наличния брой и качеството на яйчниковите фоликули. До момента най-точния показател за яйчниковия резерв е антимюлеровия хормон. С напредване на възрастта той се понижава.

Изображения: freepik.com