Хиперпролактинемия МКБ E22.1

Хиперпролактинемия, прествлява състояние, което се характеризира с повишаване нивата на серумния пролактин над 20 ng/ml.

Етиопатогенезата на заболяването се изразява в това, че всеки процес, който се намесва в синтезата на допамина, неговия транспорт до хипофизата или действието му върху клетките, продуциращи пролактин, може да доведе до хиперпролактинемия.

Състоянието най-често се дължи на нарушение по оста хипоталамус-хипофиза, като причините могат да бъдат физиологични (бременност, кърмене, полов акт, сън), фармакологични (допаминови рецепторни антагонисти, невролептици, антидепресанти, протеазни инхибитори, H2-блокери, верапамил, метилдопа и др.), патологични (пролактиноми - тумори, секретиращи пролактин, хипотиреоидизъм, синдром на Cushing, хронична бъбречна недостатъчност, тежко чернодробно заболяване, саркоидоза, поликистозен овариален синдром).

Високите нива на пролактина водят до увеличени нива на допамин, като в резултат се потиска освобождаването на гонадотропин релизинг хормона.

Ниските нива на последния обуславят появата на хипогонадизъм.

Основните ефекти на хиперпролактинемията са хипогонадизъм, намалено либидо, остеопения. При жените се наблюдава нередовен до липсващ менструален цикъл, а при мъжете редукция на мускулна маса и нисък брой на сперматозоидите.

При жените с това състояние костната плътност е намалена с 15 - 30 %, което повишава риска от поява на фрактури. При тях хиперпролактинемията се свързва с повишен риск от развитие на рак на гърдата.

Клиничната манифестация на състоянието се определя от прицелните тъкани, върху които пролактина упражнява своя хормонален ефект, най-вече репродуктивната система и млечните жлези при двата пола.

Най-често изявените симптоми са галакторея, олиго- или аменорея, намалено либидо, хирзуитизъм, еректилна дисфункция, симптоми на притискане като главоболие и зрителни нарушения.

При децата се установява изоставане в растежа и късен пубертет. Състоянието се диагностицира по-рано при жените, заради нарушенията в менструалния цикъл, докато при мъжете това става на по-късен етап, когато се появят симптоми от увеличението на тумора. При мъжете може да се изяви хипопитуитаризъм. Понякога се наблюдава парализа на черепно-мозъчни нерви или менингит.

Основно значение за диагнозата има определянето на серумното ниво на пролактина, което е над 20 ng/ml.

Основната цел в лечението на хиперпролактинемията е предотвратяване на остеопорозата, възстановяване функцията на гонадите, спиране на галактореята и намаляване размерите на тумора. Използват се различни медикаментозни средства. Най-често се употребяват допаминови агонисти (използва се бромокриптин, който намалява нивата на пролактина и размерите на тумора). При наличие на туморен процес се извършва хирургично лечение и облъчване.