Изследване на лутеинизиращ хормон (ЛХ, LH)

от 19 фев 2012г., обновено на 06 юни 2022г.

Автор: Д-р Иван Стойчев

Изследване на лутеинизиращ хормон (ЛХ, LH) - изображение

› Въведение

› В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването?

› Необходима ли е предварителна подготовка?

› Метод на провеждане на изследването:

› Какво ще усещате по време на изследването?

› Има ли рискове от провеждане на изследването?

› Резултати от проведеното изследване:

› Кога не трябва да провеждате изследването?

Въведение

Чрез изследването на лутеинизиращ хормон — ЛХ (Luteinizing hormone — LH), известен и като лутропин, се определят нивата на този хормон в кръв или урина.

Лутеинизиращият хормон е гликопротеин, произвеждан от гонадотропните клетки в предния дял на хипофизата (аденохипофиза).

В хипоталамуса се произвежда гонадотропин-освобождаващ (рилизинг) хормон (GnRH), контролиращ секрецията на лутеинизиращ хормон и фоликулостимулиращ хормон (ФСХ, FSH) от хипофизата.

ЛХ участва в регулацията на репродуктивните процеси (размножаване) при мъжете и жените, като е тясно свързан с фоликулостимулиращия хормон (ФСХ, FSH) и действа съвместно с него.

При мъже LH стимулира производството на тестостерон, който има роля в производството на сперматозоиди.
Концентрациите на лутеинизиращ хормон са относително постоянни при мъжете след пубертета. Секреция на лутеинизиращ хормон

При жени LH стимулира освобождаването на яйцеклетки от яйчника (овулация) и образуването на други хормони — естрадиол и прогестерон.

Менструалният цикъл се разделя на 2 фази — фоликуларна и лутеална, като всяка от тези фази е с продължителност от около 14 дни.

Към края на фоликуларната фаза започват да се покачват нивата на лутеинизиращ хормон (ЛХ, LH) и на фоликулостимулиращия хормон (ФСХ, FSH), което води до разкъсване на зрелия яйчников фоликул и освобождаването на яйцеклетка — овулация.

По време на лутеалната фаза на мястото на разкъсания яйчников фоликул се развива "жълто тяло" (corpus luteum), а лутеинизращият хормон стимулира жълтото тяло да започне да произвежда значителни количества хормони, основният от които е прогестерон, а в по-малки количества се произвежда и естроген. По този начин маточната лигавица (ендометриум) се подготвя за имплантиране на оплодена яйцеклетка.
Повишеното образуване на хормоните на жълтото тяло води до понижаване на нивата на LH и FSH.
Ако до няколко дни яйцеклетката не бъде оплодена, нивата естроген и прогестерон започват да намаляват.
Менструалният цикъл завършва с менструация, след приключването на която цикълът започва отново.

С напредване на възрастта и приближаване на менопауза функцията на яйчниците отслабва, като накрая спират изцяло да функционират. Когато това се случи, нивата на ЛХ и ФСХ се покачват.

Менструален цикъл

При кърмачета и деца нивата на лутеинизиращ хормон (ЛХ, LH) се покачват малко след раждането и след това (до 6-месечна възраст при момчета и до 1-2 години при момичета) спадат до много ниски нива.
На около 6-8-годишна възраст нивата на тези два хормона се покачват отново преди началото на пубертета и развитието на вторичните полови белези.

Изследването на лутеинизиращ хормон (ЛХ, LH) обикновено се съчетава с други тестове, включително:

В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването

При възрастни

Изследването на лутеинизиращ хормон (ЛХ, LH) често се съчетава с други хормонални изследвания (изследване на фоликулостимулиращ хормон (ФСХ, FSH), изследване на тестостерон, изследване на естрогени, изследване на прогестерон) и се назначава в някой от следните случаи:

Установяване на причината за инфертилитет (безплодие) — при мъже и при жени.

Изследването на ЛХ често се използва за определяне на:

яйчников резерв — моментният запас от яйцеклетки в яйчника на жената;
броя на сперматозоидите при мъжа;

Нивата на лутеинизиращ хормон (ЛХ, LH) при лицата с доказано нарушение във функцията на яйчниците или тестисите понякога се измерват при терапия с гонадотропин-освобождаващия хормон (GnRH), с цел разграничаване на хипофизни от хипоталамусни нарушения.
GnRH е хормон, продуциран (произвеждан) от хипоталамуса, който стимулира хипофизата да отделя LH и FSH.

Определяне на причината за нарушения в менструалния цикъл като нередовна или липсваща менструация.

Така може да се определи дали жената в навлязла в менопауза. Изследване на лутеинизиращ хормон - показания

Изображение: www.freepik.com

Установяване на причината за лактация при жени, които не са бременни или не кърмят;
Установяване на причината за намалено сексуално желание при мъжете;
Определяне на причината за намалена мускулна маса при мъже;
При ниско ниво на тестостерон при мъже;
Установяване кога жената е в овулация (обикновено с проба от урина).

Тази информация може да спомогне за планиране на полов акт при опити за забременяване;

Проследяване на ефекта от лечението при жени, при които е проведена терапия за стимулиране на овулацията;
Диагностициране на състояния, засягащи хипофизата:

Нарушената функция на хипофизната жлеза може да засегне производството на различни хормони, поради което, освен невъзможност за зачеване (инфертилитет), могат да се наблюдават допълнителни признаци и симптоми, включително:

- отпадналост;
- изтощение;
- необяснима загуба на тегло;
- загуба на апетит и други;

При деца

Изследването на лутеинизиращ хормон (ЛХ, LH), заедно с изследване на фоликулостимулиращ хормон (ФСХ, FSH), се назначава, когато са налице нарушения на пубертета:

ранен (преждевременен) пубертет — за ранен се счита пубертет, започващ под 9-годишна възраст при момичета и под 10-годишна възраст при момчетата;
закъснял пубертет — забавено развитие на полови органи и сексуални функции;

Нарушенията на пубертета могат да са признак за по-сериозен проблем с участието на хипоталамус, хипофиза, яйчници, тестиси или други структури.
Изследването на двата хормона (ФСХ и ЛХ) може да спомогне да се определи на конкретната причина за нарушенията на пубертета.

Необходима ли е предварителна подготовка

Изследването на лутеинизиращ хормон (ЛХ, LH) не изисква специална подготовка.

Ако ще се изследват и други кръвни показатели, тогава може да се наложи да не приемате храна или течности в продължение на няколко часа преди вземането на кръв.

Приемът на някои лекарства може да повлияе на резултатите от изследването.
Поради тази причина е необходимо да информирате Вашия лекар за всички лекарствени средства, които приемате, независимо дали са по рецепта или не, включително билки, витамини и хранителни добавки.

Медикаментите, които могат да повлияят на резултатите от изследването на ЛХ, включват:

циметидин (cimetidine);
кломифен (clomiphene);
дигиталис (digitalis);
леводопа (levodopa);
налоксон (naloxone);
хормонални препарати, включително перорални контрацептиви;
DHEA (дехидроепиандростерон);
антиконвулсанти;

Подготовка за изследване на лутеинизиращ хормон

Изображение: www.freepik.com

Може да се наложи да спрете приема на някои лекарства (включително перорални противозачатъчни или други хормонални препарати), съдържащи прогестерон, естроген или и двете, за период до 4 седмици преди изследването на лутеинизиращ хормон (ЛХ, LH).

Ако ще се изследва жена в детеродна възраст, изследването на LH трябва да се извърши в определен период от менструалния цикъл.
Трябва да съобщите на лекаря си кога е бил първият ден на последната менструация, защото нивата на ЛХ при жените варира през отделните фази на менструалния цикъл.

Трябва е да информирате Вашия лекар, ако през последните 7 дни сте провели изследване или друга процедура, за която е било необходимо използването на радиоактивен изотоп (радиоизотоп) — например сцинтиграфия на костите или радиоизотопно изследване на щитовидната жлеза — тъй като тези вещества могат да повлияят на резултатите от теста.

Метод на провеждане на изследването

метод за провеждане За определяне на нивата на лутеинизиращ хормон (ЛХ, LH) е необходимо да се изследва венозна кръв, като повече информация за вземането на кръв от медицински специалист ще намерите при:

Изследване на кръв

При някои жени може да е необходимо стойностите на ЛХ в кръвта да се изследват повече от един път, за да се получат надеждни резултати.
Поради тази причина кръв може да се вземе няколко пъти на ден или по един път всеки ден в продължение на няколко последователни дни.

Изображение: www.freepik.com

Изследване на ЛХ Нивата на лутеинизращия хормон може да се изследват и в урината, като по този начин може да се разбере дали жената е в овулация.

Това изследване може да се проведе и в домашни условия с тест за овулация, като трябва да се следват точно инструкциите от производителя.
За целта обикновено се използва проба от първата сутрешна урина.

Изследването на ЛХ в урината може да стане и с проба от 24-часова урина.
За целта е необходимо урината да се събира в продължение на 24 часа, след което се взема проба от нея и се определят стойностите на лутеинизиращ хормон.

Изображение: Sapp, Public domain, via Wikimedia Commons

Какво ще усещате по време на изследването

При изследване на кръв

Подробна информация за това, което ще усетите при вземането на кръв, необходима за определяне на стойностите на лутеинизиращ хормон (ЛХ, LH), ще намерите при:

Изследване на кръв

При изследване на урина

Изследването на лутеинизиращ хормон (ЛХ, LH) в урината не води до дискомфорт или болка.

Има ли рискове от провеждане на изследването

При изследване на кръв

Подробна информация за възможните рискове при вземането на кръв, необходима за изследването на лутеинизиращ хормон, ще намерите при:

Изследване на кръв

При изследване на урина

Вземането на проба сутрешна или от 24-часова урина не крие рискове за здравето на пациента

Резултати от проведеното изследване

Изследване на лутеинизиращ хормон - резултати Чрез изследването на лутеинизиращ хормон (ЛХ, LH) се измерва концентрацията на този хормон в кръвта или урината.

Нивата на LH варират в зависимост от възрастта и стадия на развитие, като нормално са ниски по време на детството.

Нивата на лутеинизиращия хормон при жените варират и в зависимост от фазата на менструалния цикъл, в която се намира жената, ето защо преди провеждане на изследване е важно да се знае първият на последната менструация.

Резултатите от теста обикновено са готови в рамките на 24 часа.
Референтните резултати могат да варират между различните лаборатории.

Изображение: www.freepik.com

Нормални стойности:

При изследване на кръв
Стойности на лутеинизиращ хормон
При изследване на урина

Изследването на лутеинизиращ хормон в урината се извършва, за да се провери дали жената е овулация, като при този тест става ясно единствено дали се установява ЛХ (положителен резултати) или не (отрицателен резултат), тоест не може да се определи точното ниво на хормона.

Нормалните предпубертетни нива на ЛХ и ФСХ при деца, при които се наблюдават ранни признаци на пубертет, могат да бъдат индикация за състояние, наречено "преждевременен пубертет".
Признаците и симптомите на преждевременния пубертет са резултат от повишените нива на прогестерон и естроген, дължащи се на:

хормон-секретиращ тумор;
новообразувания на надбъбречните жлези;
тумори или кисти на яйчниците;
новообразувания на тестисите;

Отклонения от нормата:

Причините за повишени нива на лутеинизиращ хормон (ЛХ, LH) могат да бъдат:

При жени

Определянето на нивата на лутеинизиращ хормон (ЛХ, LH) и фоликулостимулиращ хормон (ФСХ, FSH) може да спомогне да се разграничи първична яйчникова недостатъчност (нарушена функция на яйчниците или дефект в развитието им) от вторична недостатъчност на яйчниците (дължаща се на нарушена функция на хипоталамуса или хипофизата).

Повишени нива на ЛХ и ФСХ се наблюдават при първична яйчникова недостатъчност, като някои от причините за нейното развитие могат да бъдат:

Дефекти в развитието:
1. овариална агенезия — липса на яйчници;
2. хромозомни аномалии — например синдром на Търнър (Turner);
3. нарушено образуване на стероидни хормони от яйчниците;
Преждевременна яйчникова недостатъчност, дължаща се на:
1. излагане на радиация;
2. химиотерапия;
3. автоимунно заболяване;
4. оперативно отстраняване на яйчник;
Хронична липса на овулация (ановулация), дължаща се на:
1. синдром на поликистозните яйчници;
2. заболяване на адреналните (надбъбречните) жлези;
3. заболяване на тиреоидната (щитовидна) жлеза;
4. тумор на яйчниците;
5. менопауза — по време на менопауза яйчниците престават да функционира, което води до повишаване на стойностите на ЛХ;

При мъже

Високите нива на LH могат да са индикация за първична тестикуларна недостатъчност, която да е резултат от дефект в развитието на тестисите или на нарушена функция на тестисите:

Дефект в развитието на тестисите:
- липса на тестиси (агенезия);
- хромозомни аномалии (например синдром на Клайнфелтер/Klinefelter);
Тестикуларна недостатъчност:
- вирусна инфекция (например заушка/паротит);
- травматично увреждане;
- излагане на радиация;
- химиотерапия;
- автоимунно заболяване;
- герминативно клетъчен тумор;
- оперативна интервенция;

При деца

Високи нива на лутеинизиращ хормон (ЛХ, LH) и фоликулостимулиращ хормон (ФСХ, FSH) при малки деца, заедно с развитието на вторични полови белези в много ранна възраст, са индикация за преждевременен пубертет, като това състояние се наблюдава много по-често при момичета, отколкото при момчета.

За преждевременното развитие има няколко основни причини, включително:

новообразувание, засягащо централната нервна система (ЦНС);
вътречерепна травма;
възпалително заболяване на ЦНС (например енцефалит, менингит);
мозъчна операция;

Ниските нива на лутеинизиращ хормон (ЛХ, LH) могат да са резултат от:

При жени

вторична яйчникова недостатъчност, дължаща се на нарушена функция на хипофизата или хипоталамуса;
стрес;
ниско телесно тегло;
инфилтративни заболявания (саркоидоза, хемохроматоза);

При мъже

вторична недостатъчност на тестисите, което е индикация за проблем с хипофизната жлеза или хипоталамуса;
ниско телесно тегло;
синдром на Kallmann;
стрес;
инфилтративни заболявания (саркоидоза, хемохроматоза);

При деца

Нивата на ЛХ и ФСХ при закъснелия пубертет са по-ниски нормалните за съответната възраст, като някои от причините за закъснял пубертет могат да бъдат:

нарушена функция на яйчниците или тестисите;
дефицит на хормони;
синдром на Turner (Търнър);
синдром на Klinefelter (Клайнфелтер);
синдром на Kallmann;
хронични инфекции;
злокачествени новообразувания;
нарушения на храненето (анорексия нервоза/anorexia nervosa);

Кога не трябва да провеждате изследването

Факторите, които могат да възпрепятстват изследването на лутеинизиращ хормон (ЛХ, LH) или могат да повлияят на резултатите от теста, включват:

Периодът от менструалния цикъл, през който се провежда изследването;
Прием на някои лекарства, включително:
- кломифен (clomiphene);
- спиронолактон (spironolactone);
- налоксон (naloxone);
- фенотиазин (phenothiazine);
- антиконвулсанти;
- дигоксин (digoxin);

Изследване на лутеинизиращ хормон - противопоказания

Изображение: www.freepik.com

Прием на хормонални препарати, включително:
Затлъстяване;
Бременност;
Киста на яйчника (овариална киста);
Хипертиреоидизъм;
Тумор на хипофизната жлеза;
Чернодробно заболяване;
Нарушена функция на надбъбречните жлези;
Наскоро проведено (по-малко от 1 седмица) изследване, при което е било използвано радиоактивен изотоп (радиоизотоп) — например радиоизотопно изследване на щитовидната жлеза;