Липса или загуба на желание за полово общуване МКБ F52.0

Загубата на сексуално желание, позната в медицински план като хипоактивно разстройство на сексуалното желание, е най-честата форма на сексуална дисфункция сред жените от всички възрасти. Скорошно проучване показа, че почти 1/3 от жените на възраст от 18 до 59 години страдат от загубен интерес към секса.

За разлика от основното сексуално оплакване на мъжете, еректилна дисфункция, най-големият сексуален проблем при жените се причинява от комбинация от психически и физически фактори, които няма възможност да бъдат излекувани само с прием на медикаменти.

За да се разгледа като разстройство, липса или загуба на желание за полово общуване трябва да причинява подчертано страдание или междуличностни проблеми. Болните не провокират и не откликват на желанието на партньора си за сексуална активност. Това разстройство засяга приблизително 10% от всички жени преди менопауза.

Има малко проучвания по въпроса за влиянието на отделните фактори върху сексуалната дисфункция на жената. Такива фактори включват:

• стрес
• нива на умора
• полова идентичност
• общо здраве
• други индивидуални качества

Значителен обем от изследвания проучват ролята на междуличностните фактори в загубата на сексуално желание. Тези изследвания до голяма степен се фокусират върху влиянието на качеството на връзката върху сексуалното функциониране на партньорите.

Човешкото сексуално поведение също варира в зависимост от хормоналното състояние, социалните възприятия и културните условности.

Подтиповете липса или загуба на желание за полово общуване обикновено се разделят на 2, по следния начин:

1. През целия живот (генерализиран). Болният има слабо или никакво желание за сексуална активност и никога не е имал.
2. Придобита (обобщена). Болният преди това е имал сексуален интерес към настоящия си партньор, но в настоящия момент липсва интерес към сексуална активност.

Въпреки че понякога е трудно да се разграничат тези видове, не е задължително да имат една и съща основа. Причината за генерализирана липса на желание на полово общуване е неизвестна. В случай на придобито ниско сексуално желание, възможните причини включват:

• различни здравословни и психиатрични проблеми
• ниски нива на тестостерон
• високи нива на пролактин

Една теория предполага, че сексуалното желание се контролира от баланс между инхибиращите и възбуждащите фактори. Счита се, че това се изразява чрез невротрансмитери в избрани области на мозъка. Следователно намалението на сексуалното желание може да се дължи на дисбаланс между невротрансмитери с възбудителна активност като допамин и норепинефрин и невротрансмитери с инхибираща активност, като серотонин.

Има някои фактори, за които се смята, че са възможни причини за загуба на желание за полово общуване при жените. Както при мъжете, различни медицински и психиатрични проблеми (като нарушения в настроението) или повишени количества пролактин могат да причинят това състояние. Смята се, че е включен и дисбаланс при хормоните. Освен това, фактори като проблеми във връзката или стрес се считат за възможни причини за намалено сексуално желание при жените.

Задължително при пациенти, страдащи от липса или загуба на желание за полово общуване, се правят консултации с цел изясняване на причините, които довеждат до снижаване на сексуалния интерес. Обикновено се прилагат следните видове терапия:

1. Медикаментозна – повишава функционалната активност на половата система, главно чрез активиране на ендокринната система. Прилагат се и средства, които действат като афродизиак.
2. Психотерапия – провежда се индивидуално, когато става дума за преодоляване на преживявания и промяна в отношението към сексуална близост. Понякога може да се проведе и семейна психотерапия.
3. Терапия на съпътстващите заболявания и проблеми, свързани с понижаване на сексуална активност.

Към липса или загуба на желание за полово общуване спадат фригидност и намалено сексуално влечение.

Фригидност

В психологията този термин се дефинира като неспособност на жената да постигне оргазъм по време на полов акт. В общата, немедицинска среда, думата се използва традиционно за описване на различни поведения, вариращи от обща студенина към партньора или липса на интерес към физическа близост, до отвращение към половия акт.

Фригидността обхваща 3 различни проблема, разпознати от секс терапевтите:

• невъзможност за сексуален отговор от всякакъв вид;
• способност за постигане на сексуална възбуда с големи трудности (хипосексуалност);
• невъзможността за постигане на оргазъм (аноргазмия).

фригидността при жените често се диференцира в 2 основни патологични катерогии:

1. Фригидност от студен тип: Клиничните прояви включват фригидност, умора, усещане за студ в долната част на корема или във влагалището, намалено либидо и обложен език.
2. Фригидност от горещ тип: Клиничните прояви включват фригидност, болезнен полов акт, усещане за топлина или вагинален сърбеж, червено до лилаво тяло на езика без налеп.

Сексуалната реакция на жените може да бъде нарушена от чисто психологически причини, предизвикана от емоционални конфликти извън брачните и партньорски взаимоотношения или от тревожност и други външни стресори.

Намалено сексуално влечение

Понякога човек има желание за секс, друг път - не. Нормално е. Всеки има собствена граница на това, което се счита за нормално въз основа на собствените си преживявания и биологични различия. Но когато жената има ниско либидо или слабо сексуално желание и се притеснява от тази липса на интерес, тя може да страда от състояние, наречено хипоактивно разстройство на сексуалното влечение.

То се дефинира като отсъствие на сексуални фантазии и мисли или желание за сексуална активност, която причинява личен дистрес или трудности във връзката й. Този дистрес е важен компонент. В крайна сметка, някои жени с ниско либидо, може да не изпитват никакви страдания или проблеми с партньора си.

Проучвания на женското здраве изчисляват, че около 1 на 10 жени има това разстройство, което го прави едно от най-честите сексуални проблеми при жените.

Има много потенциални причини за намаляване на сексуалното влечение, както физически, така и психологически. Депресията и тревожните разстройства са един от провокиращите фактори. Дисбалансът на невротрансмитерите в мозъка може да е причината, тъй като химичните вещества, които събуждат или потискат сексуално желание и интерес, може да са извън равновесие.

Намаленото либидо може да бъде страничен ефект от някои лекарства, включително такива, използвани за лечение на депресия, тревожност и високо кръвно налягане, както и някои медикаменти за лечение на болка.

Намаленото сексуално влечение е лечимо състояние и може да се контролира, така че първата стъпка, ако човек се притеснява от липса на интерес към секса, е да се проведе разговор с лекар. Основните въпроси, които да наведат на мисълта за това разстройство, са:

• До момента на появили се оплаквания, нивото на сексуално желание и интерес било ли е удовлетворяващо?
• Имало ли е спад в нивото на сексуалното желание и интерес?
• Чувства ли болният неудовлетворение от пониженото си ниво на сексуално желание и интерес?
• Иска ли човек нивото на сексуалното желание и интерес да се увеличи?

Ако се появи отговори „не“ на някой от тези въпроси, вероятно няма да бъде поставена тази диагноза. Ако се отговори на всички въпроси с „да“, пациентът ще бъде попитана и за други фактори, които може да допринесат за ниското му желание, включително физически и психични състояния на здравето, скорошно раждане, дисбаланс във връзката с партньора, нивото на стрес и умора.

Лечението на намалено сексуално влечение, като част от разстройствата с липса или загуба на желание за полово общуване, може да включва сексуална терапия или консултиране, самостоятелно или с партньор на жена, за справяне с всички проблеми, свързани с психичното здраве или отношенията. Медикаментите могат да бъдат оценени като допринасящи фактори и могат да бъдат разгледани основните медицински състояния.