Психичните заболявания представляват поведенчески или психичен модел, който води до значително страдание за болния или уврежда личното му функциониране. Те могат да бъдат постоянни, пристъпни или да се появят епизодично. Доказани са много нарушения с признаци и симптоми, които се различават значително в зависимост от специфични заболявания. Такива нарушения могат да бъдат диагностицирани от специалист по психиатрия.

Психични разстройства

Причините за психични разстройства често са неизяснени. Те обикновено се определят като комбинирани от взаимодействието на фактори като поведението на човек, неговите чувства, възприятия за околния свят или разсъждения. Това може да е свързано с определени анатомични области или функции на мозъка. Културните и религиозни вярвания, както и социалните норми, трябва да бъдат взети под внимание при поставянето на диагноза.

Честите психични разстройства включват:

• депресия, която засяга около 300 милиона души
• биполярно разстройство, което засяга около 60 милиона души
• деменция, която засяга около 50 милиона
• шизофрения и други психози, които засягат около 23 милиона души в световен мащаб

Преобладаващо мнение от 2018 г. е, че биологичните, психологическите и екологичните фактори допринасят за развитието на психични и поведенчески разстройства. Рисковите фактори се подразделят на:

1. Прием на вещества. Психичните разстройства са свързани с употребата на наркотици, включително канабис, амфетамини, алкохол и кофеин, чиято употреба стимулира безпокойството.
2. Личностни особености. Рисковите фактори за психично заболяване включват невротични личности или емоционална нестабилност, темперамент и песимизъм.
3. Генетична предизпозиция. Редица психични разстройства са фамилно обременени. Хора, които имат близки, заболели от подобни разстройства, са много по-склонни да отключат също, отколкото останалите.
4. Социален опит. Доказано е, че влияние оказват преживявания в живота на човек, включително пренебрегване, постоянен тормоз, социални стресови ситуации, травматични събития, проблеми, свързани с работата, социално-икономическо неравенство, липса на приятели, други, свързани с миграцията, и различия в културите.

Психични и поведенчески разстройства са обект на изучаване от психиатрията. Към този раздел се разглеждат следните групи заболявания:

• Органични, включително симптоматични, психични разстройства
• Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на психоактивни вещества
• Шизофрения, шизотипни и налудни разстройства
• Разстройства на настроението [афективни разстройства]
• Невротични заболявания, свързани със стрес и соматофорни разстройства
• Поведенчески синдроми, свързани с физиологични разстройства и соматични фактори
• Разстройства на личността и поведението в зряла възраст
• Умствена изостаналост
• Разстройства в психичното развитие
• Поведенчески и емоционални разстройства с начало, типично за детството и юношеството
• Неуточнени психични разстройства

Психичното разстройство е психологически синдром или модел, който е свързан с дистрес (например чрез някои симптом), увреждане (в една или повече важни области на функциониране), повишен риск от смърт, загуба на автономност.

Разговорните термини "психичен спад" или "нервен срив" се употребяват от населението по начин, по който да се има предвид психично разстройство. Те не са официално наложени чрез медицинска диагностична система и почти липсват в научната литература относно психичните заболявания. Много здравни специалисти днес определят нервния срив като "криза на психичното здраве".

Edward Shorter професор по психиатрия и история на медицината, казва:
"Около половината от хората са депресирани. Отиват нещастни на работа, тревожни, уморени са, имат различни физически болки."

Степента на коморбидност между разстройствата е висока. Възможни са съпътстващи заболявания, които да утежняват психичното такова. Има много различни категории психични разстройства и много различни аспекти на човешкото поведение и личност, които в даден момент могат да провокират разстройва.

Тревожност или страх, които пречат на нормалното функциониране, се класифицират като тревожно разстройство. Често използваните категории включват:

• специфични фобии
• генерализирано тревожно разстройство
• паническо разстройство
• агорафобия
• обсесивно-компулсивно разстройство
• посттравматично стресово разстройство

Други афективни (емоционални) процеси също биват засягани. Промяната в настроението, изявена с необичайно интензивна и трайна тъга, меланхолия или отчаяние, е известно като голяма депресия. По-леката, продължителна, депресия може да бъде диагностицирана като дистимия. Биполярното разстройство от своя страна включва необичайно екстремни състояния на поведението, известни като мания или хипомания, редуващи се с нормални или депресивни настроения.

Моделите на вярванията, използването на речта и възприемането на реалността могат да се засегнат. Изявяват се като заблуди, разстройства на мисълта и халюцинации. Психотичните разстройства в тази категория включват:

• шизофрения
• халюцинаторни състояния
• шизоафективното разстройство — то е категория, използвана за хора, показващи аспекти на шизофренията и афективните разстройства

Личностовите характеристики на човек, които влияят върху мислите и поведението в ситуациите и времето, също може да разгледат като психични заболявания. Изброени са редица различни нарушения на личността:

• параноидни
• шизоидни
• шизотипни
• антисоциални
• драматизиращи
• нарцистични разстройства
• фобийни

Нарушенията на личността като цяло се дефинират като възникващи в детството, или поне в юношеството или ранна зряла възраст. Също така е възможно да се появят след катастрофално преживяване или психично заболяване, при невъзможност за достатъчно приспособяване към житейските обстоятелства и т.н.

Нарушенията в храненето включват прекомерна загриженост по отношение на храните и теглото. Категории разстройства в тази област включва:

• анорексия
• булимия
• склонност към преяждане

Хората, които са необичайно неспособни да се противопоставят на импулсивни желания, дори такива, които могат да бъдат вредни за тях или околните, се класифицират като разстройства на импулсния контрол. Включват се:

• клептомания — кражби
• пиромания — палежи

Когато използването на алкохол и наркотици, както и други вещества, продължава, въпреки възникнали проблеми, свързани с употребата му, тогава се определя като психично разстройство. Периодичните злоупотреби карат организма да развие толерантност към веществата, за да се достигне желаният резултат от болния, той увеличава дозата. Това от своя страна води до различни интоксикации и инциденти. В много случаи, след прекратяване на приема на алкохол или наркотични вещества, се развива абстинентен синдром, който изисква специално внимание.

Хората, които страдат от сериозни нарушения относно тяхната самоличност, памет и общо осъзнаване за себе си и заобикалящата ги среда, могат да бъдат класифицирани като притежаващи разстройство на дисоциативната личност, като:

• деперсонализация
• дереализация
• синдром на деперсонализация-дереализация
• амнезия

Соматоформни разстройства могат да бъдат диагностицирани, когато има проблеми, които изглежда произхождат от тялото, които се смятат за прояви на психично разстройство. Сред тях се включват:

• психосоматично разстройство
• хипохондрично разстройство
• соматоформно болково разстройство

Вероятният ход и изход от психични разстройства варира и зависи от множество фактори, свързани със самото заболяване, човека като цяло и социалната среда. Някои нарушения са преходни, докато други могат да бъдат хронични.

Дори тези нарушения, които често се смятат за най-сериозни и неразрешими, имат различно протичане, например шизофрения, психотични разстройства и разстройства на личността. Дългосрочни международни проучвания на шизофренията установиха, че над половината от хората се възстановяват по отношение на симптомите и около 1/5 по отношение на функционирането, като много от тях не изискват специално лечение. Докато други имат сериозни затруднения и се нуждаят от подкрепа в продължение на много години.

Около половината от хората, първоначално диагностицирани с биполярно разстройство, постигат възстановяване на синдрома в рамките на 6 седмици и почти всички достигат това в рамките на 2 години, като почти половината от тях възвръщат предишния си професионален и социален статус. По-малко от половината преживяват нов епизод на мания или голяма депресия през следващите 2 години.

Някои нарушения могат да протичат много леко по отношение на функционални увреждания, докато други включват значителни затруднения и изискват адекватно лечение и подкрепа. Понякога са засегнати основни дейности на ежедневието като грижи за себе си (здравословно състояние, обличане, пазаруване, готвене и т.н.), което налага помощ от близки и инвалидизира засегнатия.

Междуличностните отношения също страдат при хората с психични разстройства. Включително комуникативни умения, способност за формиране и поддържане на взаимоотношения, крайни мерки с умишлено напускане на дома или неосъзнато скитничество. Засяга се способността за придобиване на работно място, познавателни и социални умения, необходими за работата, както и обучителните процеси при учащи.

Самоубийството, което често се дължи на някакво основно психично разстройство, е водеща причина за смърт сред тийнейджъри и възрастни под 35 години. В световен мащаб всяка година в света се регистрират около 10 до 20 милиона неуспешни опита за самоубийство.

Психотерапията и психиатричните лекарства са две основни възможности за лечение. Други лечения включват промени в начина на живот, социални промени, подкрепа от близки и самопомощ. В малка част от случаите може да има принудителна хоспитализация или лечение.

Поведенчески разстройства

Поведенческите разстройства се срещат както при възрастни, така и при деца. Ако не се лекува в детска възраст, те могат да повлияят отрицателно върху способността на човека да работи и да комуникира с околните.

Сред тях се включват:

• Фобийни тревожни разстройства
• Дисоциативни разстройства
• Емоционални разстройства

Продължителността на времето, през което симптомите продължават, е различна за всички. Много деца и младежи се възстановяват, но някои могат да развият разстройство на поведението или друго психично разстройство.

Преди да се направят достатъчно проучвания по този въпрос, поведенческите разстройства често се смятали за форма на демонично поведение или магьосничество. Това е така, защото информацията е била оскъдна и разграничение между различните видове психични заболявания не е съществувало.

Някои от разгледаните заболявания в психични и поведенчески разстройства могат да доведат до сериозни затруднения и да дадат отражение върху качеството на живот на засегнатите, намаляване на работоспособността им, дори да доведат до различна степен на инвалидност в по-тежките случаи. Изборът на правилен подход на лечение, както и продължителното наблюдение на пациентите, са от изключително значение за бързото и цялостното им възстановяване.