Шизофрения, шизотипни и налудни разстройства МКБ F20-F29

В даден момент от живота на човек, отключено от една или друга причина, мисленето му може да стане нерационално или да придобие психотичен вид. Тогава често пъти се приема, че те страдат от шизофрения. Въпреки това, редица нарушения на психичното здраве могат да причинят подобна симптоматика, включително шизотипно разстройство на личността.

Въпреки това, психозата и налудните мисли не означават непременно шизофрения. Те могат да бъдат предизвикани от редица нарушения на психичното здраве, от депресия до шизоафективно разстройство и биполярно разстройство. Всички тези различни форми на психоза имат различни последствия, различен подход при лечение, така и различни усложнения. Поставянето на точна диагноза е от решаващо значение за определяне естеството на състоянието и започване на лечебния процес.

В шизофрения, шизотипни и налудни разстройства, се разглеждат заболяванията:

• шизофрения
• шизотипно разстройство
• персистиращи налудни разстройства
• остри и преходни психотични разстройства
• индуцирано налудно разстройство
• шизоафективни разстройства
• други неорганични психотични разстройства
• неорганична психоза неуточнена

Рискът от шизотипно разстройство на личността и шизофрения е по-голям, ако по роднинска линия има диагностициран с шизофрения или друго психотично разстройство. В основата си, както шизотипното разстройство на личността, така и шизофренията, включват нерационално мислене, което е в противоречие с реалността. Психотичните симптоми са основа на шизофренията и трябва да присъстват най-малко 1 месец, за да се постави тази диагноза. Те се определят като:

1. Халюцинации: при тях възприятията са изкривени или далеч от реалността, несъществуващи, и могат да включват слухови, зрителни, обонятелни, вкусови и тактилни халюцинации.
2. Заблуди: заблудите са фалшиви вярвания и могат да бъдат преследващи, референтни, соматични, религиозни или грандиозни по природа. Хората с шизофрения са особено уязвими към странни заблуди, които са неправдоподобни вярвания.
3. Дезорганизирана реч: обикновено е продукт на мисловни смущения и може да включва непоследователна реч, повторение на думи или фрази, бързо превключване между несвързани теми или внезапно мълчание, измисляне на думи или изключително бърза реч.

В допълнение към тези симптоми, шизофренията може да включва:

• Неорганизирано, неподходящо поведение, което се изразява в неподходящи изблици, странно държание, липса на контрол или кататонен ступор.
• Отрицателни симптоми като асоциалност (липса на мотивация за социално общуване), анхедония (невъзможност да се чувства удоволствие) и загуба на стремеж (обща липса на мотивация).

Шизотипното разстройство на личността се определя отчасти от изкривено мислене. Всъщност, то е централен компонент на разстройството. Въпреки това, единствено нарушеното мислене не е достатъчно за диагностициране на шизотипно разстройство на личността. По-скоро състоянието се характеризира главно със социална изолация, заедно с различни други симптоми, включващи мисли, емоции и поведение. Сред тях се обхващат:

1. Социална изолация и неспособност за формиране и поддържане на междуличностни отношения, често предизвикани от дълбоко социално безпокойство и тежък дискомфорт в социални ситуации.
2. Изкривено тълкуване на събития, като например вярване, че хубави преживявания имат лош замисъл.
3. Необичайни или ексцентрични мисли, вярвания и маниери.
4. Обличане по странни начини.
5. Необичайни модели на говорене.
6. Параноични или подозрителни мисли.
7. Изкривени възприятия, включително сетивни илюзии.
8. Суеверни вярвания или фантазии.

В допълнение към тези симптоми, хората с шизотипно личностно разстройство често се борят с процесите на обучение, памет и внимание, а много от тях имат и епизоди на депресия. Приблизително 50% от болните преживяват поне един голям депресивен епизод през живота си, който може да възникне във всеки момент и с различна продължителност.

Освен това, тревожността може да се разшири и към други области, освен социалната изолация. Показателно е, че психозата не е в списъка на диагностичните критерии за шизотипно разстройство на личността. Това отчасти се дължи на факта, че нерационалното мислене, което е отличителен белег на шизотипното разстройство на личността, не е същото като психозата, която представлява пълно прекъсване на връзката с реалността.

Разглеждането на диагностичните критерии и черти на шизотипно разстройство на личността в сравнение с шизофрения, може да помогне за получаване на представа относно това, което преживява болният.

Също както има значително припокриване в симптоматиката между шизотипно разстройство и шизофрения, същото е налично и в лечението. Въпреки това, терапията не е напълно идентична. След като веднъж бъде поставена диагнозата, трябва да се създаде персонализиран план за лечение, съобразен с нуждите на болния. Лечебният подход обикновено се различава в зависимост от диагнозата по следните начини:

1. Шизофрения: Антипсихотични лекарства са почти винаги успешна стъпка при лечението на шизофрения, поради централното място на психотичните симптоми. Въпреки това, тези медикаменти са предназначено само за лечение на т.нар. „положителни“ симптоми на заболяването и днес все повече се признава необходимостта от допълнителни лечебни подходи, за да се преодолеят „негативните“ симптоми и да се подобри цялостното качество на живот. Те са под формата на психотерапия, която може да включва разновидности като когнитивно-поведенческа терапия, интензивна терапия, развитие на уменията за справяне със ситуации и холистични терапии. Целта на тези терапии е да помогнете на болния да придобие познания и умения, необходими за справяне с тревожни симптоми, които пречат на емоционалното здраве и функционалност и подобряват способността му да живее самостоятелно и независимо от чужда помощ.
2. Шизотипно разстройство на личността: Както при шизофренията, антипсихотичното лечение може да се използва за справяне с нарушеното мислене и психозата. Освен това, антидепресанти, стабилизатори на настроението и лекарства против тревожност се прилагат за овладяване на симптомите, свързани с лабилното настроение и тревожността. Въпреки това, психотерапията, както и при други нарушения на личността, исторически играе много по-голяма роля в лечението, отколкото при шизофрения, поради различията в първичната симптоматика. Много от същите психотерапевтични варианти се използват както при шизофрения, но понякога се акцентира върху обучението по социални умения, тъй като това е основна област на засягане. Тези умения са безценни не само за укрепване на социалните междуличностни взаимоотношения, но също са важна част от насърчаването на функционалността и уменията за независим живот.

Хората с шизофрения, шизотипни и налудни разстройства са изложени на повишен риск от:

• депресия
• безпокойство
• проблеми в работа, училище, отношения с околните
• други разстройства на личността
• проблеми с алкохол или наркотици
• опити за самоубийство
• временни психотични епизоди, обикновено в отговор на стрес
• шизофрения