Персистиращи налудни разстройства МКБ F22

Налудното разстройство се определя като психотично такова, при което пациентът среща затруднения с разпознаването на реалността. Заблудата представлява фалшива вяра, в основата на която лежи неправилно интерпретиране на случващото се около болния. Налудностите, като всички останали психотични симптоми, могат да се включат в част от много различни психични разстройства. Но диагнозата персистиращи налудни разстройства се използва, когато заблудите са най-забележителният симптом.

Човекът с тази болест има твърдо убеждение, въпреки ясните доказателства за противното. Заблужденията включват обстоятелства, които биха могли да се случат в действителност, въпреки че са малко вероятни (например семейството в съседство, планува злобни действия към болния). Или те могат да се считат за "странни" (например, чувствате се контролирани от външна сила или имате мисли, вмъкнати в главата ви). Религиозната или културна вяра, приета от другите членове на общността на човека, не е заблуда.

За разлика от хората с шизофрения, те обикновено нямат големи проблеми с ежедневното функциониране. Освен поведението, свързано с маниерно съдържание, болните не изглеждат странно. Въпреки че човек с налудни разстройства може да работи и да води сравнително нормален живот, ще има някои забележими особености в неговия начин на мислене. Част от вярванията, които притежава ще бъдат напълно ирационални. Когато се изявят активно халюцинациите, те са обичайна част от заблуждаващата симптоматика. Например, болен със заблуда за гнилостен процес на вътрешните ограни, халюцинира миризми или усещания, свързани с това състояние.

Ако нормалното функциониране е засегнато, то в повечето случаи е изцяло следствие на заблудата. Следователно, разстройството може да бъде забелязано само чрез наблюдение на поведението, което е разултат от вярванията. Например, човек, който изпитва притеснение да не бъде убит, предприема мерки да напусне работа или да се затвори вкъщи. Тъй като хората с халюцинации са наясно, че техните възприятия са уникални, избягват да говорят за тях. Налудното разстройство се диагностицира много по-рядко, отколкото шизофрения.

Основният симптом е постоянната заблуда. Такава съществува например за случай, състояние или действие — което не се случва в действителност, но може да бъде съвсем логично и правдоподобно в реалния живот. Видовете включват:

1. Еротоманика — заблуда на специална, любяща връзка с друг човек, обикновено някой известен или с по-висшестоящо положение.
2. Грандиозна — заблудата, че човекът има специална сила или способност, специална връзка с известен човек или фигура, като президента, знаменитост или папата.
3. Ревнива — заблудата, че партньорът е неверен.
4. Преследваща — заблуда, че лицето е застрашено или малтретирано.
5. Соматична — заблуда, че имате физическо заболяване или дефект.

Тъй като халюцинационното разстройство е рядко, лекарят трябва да прецени вероятността друго заболяване, като шизофрения, различни видове разстройства на настроението или медицински проблем, да причинява симптомите. Наложително е да се обмислят медицински причини, особено на по-късен етап от живота. Хората, които развиват деменция (например болестта на Alzheimer), са податливи на налудни разстройства.

Поставянето на диагноза е по-трудно, когато човек със заболяването прикрива мислите си. Тъй като човекът е убеден в реалността на своите идеи, е възможно да откаже лечение. В няколко случая, когато се подозира медицински или неврологичен проблем, могат да се предложат диагностични тестове:

• електроенцефалография (ЕЕГ);
• ядрено-магнитен резонанс (ЯМР);
• компютърна томография (КТ).

Колко дълго ще продължава това заболяване варира в много широки граници. Някои хора имат постоянни налудности. В други случаи обаче разстройството продължава само няколко месеца.

Няма доказан начин за предотвратяване на налудното разстройство, но се контролира с медикаменти. Лечението е предизвикателство, особено ако проблемът е дълготраен. Антипсихотичните лекарства имат своето положително влияние, но илюзиите понякога не се подобряват единствено от приложено фармакологично лечение. Има случаи, при които пациентът не вярва, че състоянието му е на психично разстройство, тогава той може да откаже всяко предложение за терапевтичен план, включително психотерапия. Въпреки това, подкрепата, увереността и показване на убедителни причини за разликата между симптомите и реалността могат да бъдат полезни, ако човек желае да се срещне с терапевт. Проведени обучения в семейната среда, помагат в адаптацията.

Перспективата и прогнозата варира във времето. Въпреки че разстройството може да изчезне след кратко време, заблудите понякога продължават месеци или години. Присъщото нежелание на човек с това заболяване да приеме лечението прави прогнозата по-лоша. Въпреки това, хората с персистиращи налудни разстройства запазват областите си на функциониране в широки граници, така че някои се справят отлично с малко помощ.