Деменция при болестта на Alzheimer (G30.-+) МКБ F00*

Алцхаймер е заболяване, което съставлява около 60-70% от случаите с деменция сред възрастните хора. Деменцията е загуба на когнитивно мислене, запомняне и поведенчески способности до такава степен, че тя да пречи на всекидневния живот и дейностите на човека. Болестта на Алцхаймер е хронично невродегенеративно заболяване, което започва бавно и се влошава във времето, тя не е част от нормалното стареене на хората. Жените са засегнати по-често, но при мъжете протича по-скорострелно.

Причините за деменция при болестта на Alzheimer варират в зависимост от видовете мозъчни промени, които могат да я причинят. Случва се хората да имат смесен тип деменция - комбинация от две или повече разстройства. Например някои хора имат както болест на Алцхаймер, така и съдова деменция. Повечето пациенти със синдром на Даун развиват болестта на Алцхаймер. Това вероятно се дължи на факта, че хората със синдрома на Даун имат допълнително копие на хромозома 21, която съдържа гена, който образува вредните амилоиди. Редица факти обаче сочат, че причините могат да бъдат и от странични фактори, различни от генетиката. Например високо кръвно налягане, диабет, затлъстяване, инсулт, травми на главата.

Съществува рисков фактор при хората с леко когнитивно увреждане (MCI). Те имат проблеми с паметта или други симптоми на когнитивно нарушение, които са по-лоши, отколкото може да се очаква за тяхната възраст, но не са достатъчно тежки, за да бъдат диагностицирани като деменция. Рискът е повишен, но това няма да доведе със сигурност до по-късно развитие на Алцхаймер. Предприемането на действия за разработване на здравословен начин на живот и стратегии за компенсиране на загубата на памет на този етап може да помогне за забавяне или предотвратяване на прогресията към деменция.

Учените продължават да изследват сложните промени в мозъка, свързани с появата и прогресията на болестта на Алцхаймер. Изглежда, че увреждането на мозъка започва десетилетие или повече преди клиничните прояви. По време на този предклиничен стадий на болестта на Алцхаймер хората изглеждат безсимптомни, но в мозъка се случват токсични промени. Анормалните натрупвания на протеини образуват амилоидни плаки и тау-връзки в целия мозък, което води до това здрави неврони да спират функционирането си, губят транспортната си връзка с други неврони и умират.

Първоначално увреждането тръгва от хипокампуса. Това е частта от мозъка, която е от съществено значение за формирането на спомени. Колкото повече неврони умират, толкова по-голям е обхватът на засегнатата част на мозъка. До крайния етап на болестта на Алцхаймер, увреждането е широко разпространено и мозъчната тъкан се е деформирала значително. Повече за анатомия на мозъка може да бъде прочетено в статията:

• главен мозък (encephalus)

Мозъкът има 100 милиарда нервни клетки (неврони). Всяка нервна клетка се свързва с много други, за да формират комуникационни мрежи. Всяка група от нервни клетки има специални задачи. Някои участват в мисленето, ученето и запомнянето. Други ни помагат да виждаме, чуваме и усещаме миризми. Клетките също обработват и съхраняват информация и комуникират с други клетки. Поддържането на всичко необходимо изисква координация. Учените смятат, че болестта на Алцхаймер не позволява част от клетката да работи добре. Клетките губят способността да вършат работата си и в крайна сметка умират, причинявайки необратими промени в мозъка. Увреждането на холинергичната система при болестта на Алцхаймер води до намалено количество в мозъка на ацетилхолин - най-важния медиатор за паметта.

През 1906 г. д-р Алцхаймер забелязва промени в мозъчната тъкан на жена, починала от необичайно психическо заболяване. Нейните симптоми са характерни за деменция при болестта на Alzheimer и включват загуба на памет, проблеми с речта и непредсказуемо поведение. След смъртта й, изследва мозъка и открива много ненормални структури (сега наричани амилоидни плаки) и заплетени влакна (неврофибриларни или тау).

Тези плаки и влакна в мозъка се считат за някои от основните характеристики на болестта на Алцхаймер. Друга такава е загубата на връзки между нервните клетки (неврони) в мозъка. Невроните предават съобщения между различните части на мозъка и от мозъка до мускулите и органите в тялото.

През 1991 г. амилоидната хипотеза предполага, че извънклетъчните бета амилоидни  натрупвания са основната причина за заболяването.

Алцхаймерът може да има ранно и късно начало:

1. Ранното се проявява в 5-10% от всички болни. Характеризира се с това, че за първи път симптомите са изразени между 40 и 60 години. Някои случаи са причинени от наследствени промени в гените, известно като фамилна болест на Алцхаймер.
2. Генът на аполипопротеин Е (АРОЕ) участва в късното начало на болестта на Алцхаймер.

Деменцията варира в тежестта си от най-лекия тип, когато едва започва да се отразява на функционирането на даден човек, до най-тежкия, когато човекът трябва да зависи напълно от другите за основни дейности на всекидневния живот. Общите симптоми включват безсъние, скитане, възбуда, безпокойствие и агресия.

Всички етапи на болестта могат да се обобщят като за начало на форми, според тежестта на клиничните прояви:

Лека форма на Алцхаймер
Проблемите могат да включват скитане, болните се губят, имат проблеми при боравенето с пари и плащането на сметки, повтарят едни и същи въпроси, отнема им по-дълго време за изпълнение на нормалните ежедневни задачи, настъпват промени в личността и поведението. Хората по-често се диагностицират още на този етап.

Умерено изразена форма на Алцхаймер
На този етап се появяват увреждания в областта на мозъка, която контролира речта, мотивацията, сетивната обработка и съзнателната мисъл. Загубата на памет и объркването се задълбочават. Хората започват да срещат трудности с разпознаването на семейството и приятелите си. Те не могат да научат нови неща, да изпълняват задачи, като да се обличат или да се справят с някои ситуации. В допълнение, могат да имат халюцинации и параноя, държат се импулсивно.

Тежка форма на Алцхаймер
Плаките и влакната в мозъка се разпространяват и мозъчната тъкан се свива значително. Болните не могат да комуникират и са изцяло зависими от чужда грижа. Тъй като болестта им е прогресивно неврологично състояние, тя може да предизвика проблеми с преглъщането. Това в някои случи води до аспирация (храната попада в белите дробове), от което следват чести инфекции в белите дробове и пневмонии. Друго усложнение са декубиталните рани, фрактури (счупване) на крайници, недохранване и дехидратация (обезводняване).

Стадиите на деменция при болестта на Alzheimer са 7 на брой:

•  Стадий I - Няма никакви симптоми на този етап, но може да се осъществи ранна диагноза въз основа на фамилната история.
•  Стадий II - Най-ранните симптоми се появяват, под формата на забравяне.
•  Стадий III - Появяват се леки физически и умствени увреждания, като намалена памет и концентрация. Те могат да бъдат забележими само от човек, който е много близо до засегнатия.
•  Стадий IV - Алцхаймер често се диагностицира на този етап, но все още се смята за леко изразен. Забелязва се загуба на памет и невъзможност да се изпълняват ежедневните задачи.
•  Стадий V - Умерените до тежки симптоми изискват помощ от близки или от болногледачи.
•  Стадий VI - На този етап човек с болестта на Алцхаймер може да се нуждае от помощ при основни задачи като хранене и обличане.
•  Стадий VII - Това е най-тежкият и последен етап от болестта на Алцхаймер. Може да има загуба на реч и израз на лицето.

Проблемите с паметта обикновено са един от първите признаци на увреждане, свързано с болестта на Алцхаймер. Някои хора са в състояние, наречено леко когнитивно увреждане (MCI). При MCI имат повече проблеми с паметта, отколкото обикновено за възрастта си, но симптомите не пречат на ежедневния им живот. Възрастните с MCI са изложени на по-голям риск от развитие на болестта на Алцхаймер, но не всички от тях. Някои дори могат да се възстановят.

За да диагностицират заболяването, лекарите свалят подробна анамнеза - други подобни случаи в семеството, здравословно състояние, минали медицински проблеми, способност на пациентите да извършват ежедневните си дойности, промени както в личността, така и в поведението.

Извършват се тестове за памет, решаване на проблеми, преброяване и езикови възможности. Също така стандартни медицински тестове за кръв и урина, за да изключат други причини за проблема. Най-показателни за диагнозата са компютърната томография (СТ), ядрено-магнитен резонанс (MRI) или позитрон емисионната томография (РЕТ). Те визуализират плаките, образувани в мозъка. Съществуват невропсихологични тестове, които са широко използвани при диагностициране, но в началния етап показва нормални резултати.

Ако диагнозата се окаже болест на Алцхаймер, своевременно лечение в началото на болестния процес може да помогне за запазване на ежедневното функциониране за известно време, въпреки че процесът на болестта не може да бъде спрян. Освен това, ранната диагноза дава на хората по-големи възможности да участват в клинични изпитвания, които тестват възможни нови лечения за болестта на Алцхаймер или други научни изследвания. Малко вероятно е някое лекарство или друг вид интервенция да успее да я излекува. Подходите се фокусират върху това да помагат на хората да поддържат умствената си функция, да контролират поведенческите симптоми и да забавят някои проблеми, като загубата на памет. Водещите проучвания се надяват да разработят терапии, насочени към специфични генетични, молекулярни и клетъчни механизми, така че причината за заболяването да бъде стопирана или предотвратена.

Съществуват някои одобрени лекарства за лечение на деменция при болестта на Alzheimer, които обаче действат само симптоматично. Такива са donepezil, rivastigmine, galantamine, използвани в ранната фаза на Алцхаймер, като donepezil може да се прилага и в късната. Memantine се използва за лечение на умерена до тежка форма. Тези лекарства действат чрез регулиране на невротрансмитерите (вещество, което предава сигнала между невроните - такива са допамин и норадреналин). Това води до намаляване на симптомите и помага при някои поведенчески проблеми. Те обаче не променят основния ход на заболяването. Терапевтичните усилия са насочени и към повишаване на нивото на ацетилхолина.

Създадена е експериментална ваксина, която изчиства амилоидните плаки в някои от проучваните хора, но не е имала ефект върху деменцията. В началото на 2017 г. се прилага опитно Verubecestat, който спира действието на бета амилоида, но е преустановен, тъй като откриват, че практически няма как да приключи с положителен клиничен ефект. Изследванията за лечението на Алцхаймер продължават.

Грижата за човек с Алцхаймер може да има високи физически, емоционални и финансови разходи. Близките трябва да бъдат добре информирани, понякога се присъединяват към групи за подкрепа, споделят опит, получават съвети и подкрепа. Въпреки, че скоростта на прогресията варира, типичната продължителност на живот след диагностициране е от 3 до 9 години, но в зависимост от други фактори, може да живее и до 20 години.

Към близките са насочени и препоръки, които улесняват грижата и осигуряват безопасност, с цел да се предотвратят инциденти:

Общи предпазни мерки

• важни и спешни телефонни номера да бъдат под ръка винаги;
• кабели, препятствия, нестабилни предмети не бива да има на пода;
• вратите и прозорците да са сигурно затворени (в някои случаи заключени);
• разполагайте с резервен ключ извън вкъщи или дайте такъв на близък приятел;
• лекарства, алкохол, препарати и токсични вещества се съхраняват в заключен шкаф;
• опасни електрически уреди, инструменти и оръжия също трябва да бъдат сигурно прибрани;
• инвестирайте във видеонаблюдение, подобно на тези за бебета;
• уверете се, че сте подготвени за аварийни ситуации;

Извън дома

• адекватно външно осветление;
• избягвайте неравностите на пътя и тротоарите;
• маркирайте пътеките с ярки отразителни знаци;

Баня

• обезопасете пързалящите повърхности с гумени настилки;
• грайфери във ваната и около тоалетната;
• сложете предпазител на топлата вода, за да не се изгори болният;

Кухня

• премахвайте копчетата на печката или монтирайте автоматичен прекъсвач;
• заключвайте шкафове, които съдържат опасни прибори - ножове, вилици;
• осигурете пожарогасител в помещението;
• дръжките на тенджери и тигани да бъдат към задната част на печката;
• обезопасете контактите с капачета за деца;

Стълбище

• маркирайте с ярка лента горната и долна част на стълбите;
• добре е да се монтира врата или друг вид ограничител пред тях;

Лична безопасност

• не оставяйте пациента в паркирана кола;
• ако халюцинира и се притеснява от отражението си - покрийте огледалата;
• скрийте ключовете от колата;
• разполагайте с актуална снимка или видеоклип на болния;
• обозначете дрехите с име, адрес и телефон, за да се свържат с Вас при случай на нужда;
• съхранявайте медицинската документация под ръка.