Какво е интерлоб на бял дроб?

› Въведение

› Какво представлява интерлобът на белия дроб?

› Как се вижда интерлобът на рентгенова снимка?

› Какво означава „маркиран интерлоб“?

› Има ли симптоми и кога находката е притеснителна?

› Необходими ли са допълнителни изследвания и лечение?

Въведение

Интерлобът представлява междулобната цепнатина, която разделя отделните дялове на белия дроб. Терминът най-често се среща в рентгенови заключения като „маркиран десен интерлоб“. Това означава, че цепнатината се вижда по-ясно от обичайното, но не представлява самостоятелна диагноза. Находката може да бъде анатомична особеност или да е свързана с прекарано възпаление, плеврално задебеляване, сраствания или течност. Необходимостта от допълнителни изследвания и лечение зависи от симптомите, останалите образни промени и общото състояние на пациента.

Какво представлява интерлобът на белия дроб?

Белите дробове са разделени на дялове, наречени лобове. Десният бял дроб се състои от три дяла, а именно горен, среден и долен, а левият има два дяла, означавани като горен и долен. Те са отделени един от друг посредством дълбоки междулобни цепнатини, наричани още интерлобарни фисури или интерлоби.

Десният бял дроб има две междулобни цепнатини, а именно голяма, или коса междулобна цепнатина, която отделя долния дял от горния и средния дял и малка, или хоризонтална междулобна цепнатина, която разделя горния от средния дял.

В левия бял дроб има една основна, косо разположена междулобна цепнатина, която разделя горния от долния дял.

Междулобните цепнатини представляват вгъвания на висцералната плевра, която е тънката серозна обвивка, покриваща повърхността на белия дроб. В областта на интерлоба плевралните повърхности на съседните белодробни дялове се допират една до друга. По този начин всеки дял се обособява като относително самостоятелна анатомична единица със собствен дялов бронх и кръвоносни съдове.

Следователно интерлобът не е отделен орган или заболяване. Това е анатомична граница между дяловете на белия дроб. При някои хора междулобните цепнатини не са напълно оформени, което обикновено представлява индивидуална анатомична особеност.

Как се вижда интерлобът на рентгенова снимка?

При нормални условия междулобните цепнатини са много тънки и голяма част от тях не се виждат ясно на стандартна рентгенография на гръдния кош. Те могат да се визуализират като фини линейни сенки, когато рентгеновите лъчи преминават успоредно на допиращите се плеврални повърхности.

На рентгенова снимка във фасова проекция най-често може да се различи малката, хоризонтална междулобна цепнатина вдясно. Тя обикновено се представя като тънка хоризонтална или леко наклонена линия в средната част на дясното белодробно поле. Големите коси междулобни цепнатини се виждат по-трудно във фасова проекция и обикновено се оценяват по-добре на странична рентгенография.

Видимостта и положението на интерлоба могат да се променят при намаляване на обема на определен белодробен дял, наличие на възпалителни изменения, задебеляване на плеврата или натрупване на течност в междулобната цепнатина. Поради това неговото изместване, деформиране или по-ясно очертаване може да има диагностично значение.

Компютърната томография предоставя значително по-подробен образ на междулобните цепнатини. Чрез нея могат да се установят тяхната цялост, анатомични вариации и евентуални промени в прилежащата плевра или белодробния паренхим.

Самото визуализиране на интерлоба на рентгенова снимка не означава непременно наличие на заболяване. Находката трябва да се интерпретира заедно с останалите промени в образното изследване, клиничните симптоми и медицинската история на пациента.

Какво означава „маркиран интерлоб“?

Изразът „маркиран интерлоб“ се среща в описанието на рентгенография на гръдния кош и означава, че една от междулобните цепнатини се вижда по-ясно от обичайното. Най-често става въпрос за хоризонталната междулобна цепнатина на десния бял дроб, поради което в рентгеновото заключение може да бъде записано „маркиран десен интерлоб“ или „маркиран малък интерлоб“.

Това е описателна рентгенова находка, а не самостоятелна диагноза. По-ясното очертаване на интерлоба може да се дължи на задебеляване на плеврата по хода на междулобната цепнатина, остатъчни промени след прекарана пневмония, плеврит или друг възпалителен процес, фиброзни изменения и сраствания, наличие на малко количество течност в междулобното плеврално пространство, намаляване на обема на определен белодробен дял, особености на проекцията, положението на пациента или качеството на рентгеновото изследване.

Когато интерлобът е описан като уплътнен или задебелен, това насочва към по-изразени промени по хода на междулобната плевра. Термините не показват сами по себе си каква е причината и дали процесът е активен или остатъчен.

В много случаи изолираният маркиран интерлоб, особено при липса на симптоми и други рентгенови отклонения, няма сериозно клинично значение. Находката трябва да се интерпретира заедно с цялото образно заключение и да се сравни с предходни изследвания, ако има такива.

Има ли симптоми и кога находката е притеснителна?

Маркираният интерлоб сам по себе си обикновено не предизвиква симптоми. Ако са налице оплаквания, те са свързани не с междулобната цепнатина, а със заболяването или състоянието, довело до нейната по-ясна визуализация.

В зависимост от причината могат да се наблюдават кашлица, повишена телесна температура, болка или тежест в гърдите, остра болка, която се усилва при дълбоко вдишване и кашляне, задух или учестено дишане, отделяне на храчки, обща отпадналост.

Находката заслужава по-задълбочена оценка, когато е придружена от новопоявили се или прогресиращи симптоми, както и когато в рентгеновото описание са посочени допълнителни промени, като например инфилтрат, загуба на белодробен обем, плеврален излив, увеличени лимфни възли или подозрителна формация.

По-спешна медицинска оценка е необходима при изразен или внезапно възникнал задух, силна болка в гърдите, кръвохрак, посиняване на устните, обърканост или значително влошаване на общото състояние. Продължителната кашлица, повтарящата се температура, нощното изпотяване и необяснимото отслабване също не бива да се пренебрегват.

Изолираният израз маркиран интерлоб не е достатъчно основание да се заключи, че има активно белодробно заболяване. Оценката зависи от възрастта, оплакванията, придружаващите заболявания, останалите рентгенови находки и промяната спрямо по-стари снимки.

Необходими ли са допълнителни изследвания и лечение?

Изолираният маркиран интерлоб при човек без оплаквания и без други патологични промени на рентгенографията обикновено не налага допълнителни изследвания или лечение. Лекува се не самата рентгенова находка, а евентуалното заболяване, което я е причинило.

Допълнителна диагностика може да бъде необходима при наличие на симптоми, неясна рентгенова находка или съпътстващи изменения. В зависимост от конкретния случай лекарят може да препоръча сравнение с предходни рентгенови снимки, контролна рентгенография след определен период, компютърна томография на гръдния кош, ултразвуково изследване при съмнение за плеврален излив, лабораторни изследвания при данни за инфекция или възпаление, консултация с пулмолог.

Лечението зависи изцяло от установената причина. При активна инфекция може да се наложи специфична терапия, докато остатъчните плеврални задебелявания и сраствания често не изискват лечение. Наличието на течност в междулобната цепнатина налага уточняване на нейния произход и лечение на основното заболяване.

Изразът маркиран интерлоб сам по себе си не е показание за прием на антибиотик или други лекарства. Решението за проследяване или терапия трябва да се основава на цялостната клинична картина, а не само на отделна фраза от рентгеновото описание.

Изображения: freepik.com