Деменция при болестта на Alzheimer, неуточнена (G30.9+) МКБ F00.9

Болестта на Алцхаймер е невродегенеративно разстройство (увреждащо невроните), характеризиращо се с когнитивни и поведенчески увреждания, което значително пречи на социалното и професионално развитие. Към момента е нелечимо с дълъг предклиничен период и прогресивен ход. Това заболяване е най-честата форма на деменция. Тя се характеризира със загуба на вече придобит интелект. В България около 70 000 души са диагностицирани с Алцхаймер. В Съединените щати тази стойност достига 6 000 000, като се очаква този брой да нарасне до 15 000 към 2060 г. Алцхаймерът е шестата причина за смърт в САЩ.

Икономически погледнато, деменция при болестта на Alzheimer, неуточнена е сериозен проблем за общественото здраве, защото разходите възлизат на близо 260 млрд. долара. През 1900 г. немски психиатър, на име Alois Alzheimer, изследва мозъка на починала пациентка и открива, че мозъчната кора е свита. Това се получава при смърт на неврони. На следващата година той наблюдава пациентка на 51-годишна възраст, която страда от загуба на краткотрайна памет и някои други поведенчески симптоми. През април 1906 г. тя умира, а д-р Алцхаймер изпраща мозъка и записките си в Мюнхен, в лабораторията на Emil Kraeplin. Той оцветява специфично някои отдели в мозъка и успява да идентифицира както амилоидни плаки, така и неврофибриларни възли. Алцхаймер публикува заключенията през 1907 г.

През последните 15 - 20 години е постигнат огромен напредък в изучаването на генетиката и патофизиологията на Алцхаймеровата болест. Категорично с нея се свързват гени от типа АПО Е и пресенелин. Всички механизми, които променят метаболизма на бета амилоида и тау протеините, са предпоставка за Алцхаймер. Основните рискови фактори са:

• напреднала възраст, над 65 г.;
• фамилна обремененост за това заболяване;
• депресия - идентифицирана е като рисков фактор на деменции, един епизод на депресия увеличава риска с 87% - 92%;
• затлъстяване;
• инсулинова резистентност - този тип нарушения не могат да причинят неврологични промени, но ги повлияват и ускоряват, което води до по-ранно начало на Алцхаймер;
• съдови фактори, които нарушават кръвоснабдяването на мозъка;
• дислипидемия (повишено количество мазнини в организма);
• хипертония (високо кръвно налягане);
• инфекции - патогени на Treponema и Borrelia burgdorferi, Herpes simplex virus причиняват хронично възпаление и разрушаване на нервната система;
• синдром на Даун (тризомия 21) - в хромозома 21 се разполага генът за производство на бета амилоид и дефектът в нея е предпоставка са последващо абнормно образуване на протеина;
• травматично мозъчно увреждане - то е предпоставка за натрупване на амилоид в увредените места.

Повече от 90% от случаите на Алцхаймер са спорадични (де — ново) и са наблюдавани при лица на възраст над 60 г. Интерес представляват обаче резултатите от някои проучвания на столетници, които предполагат, че рискът може да намалее при хора над 90 г.
Здравите неврони имат поддържаща структура, изградена от т. нар. микротубули. Последните действат като насочват хранителните вещества от тялото на неврона към краищата му. Специален вид протеин, наречен тау, се свързва с тези микротубули и ги стабилизира. При болестта на Алцхаймер този протеин се променя химически и започва да се сдвоява с други нишки от тау протеин, които се заплитат и образуват възли. В последствие транспортната система на неврона е ограничена. На първи етап това ще доведе до нарушение в комуникацията между нервните клетки, а по-късно и до смъртта им.

През деменция при болестта на Alzheimer, неуточнена се развиват плаки в хипокампуса — структура, дълбоко в мозъка, която помага да се запаметяват спомени и в други области на мозъчната кора, които участват в мисленето и вземането на решения. Повече за анаотмия на мозъка може да бъде прочетено в статията:

• главен мозък (encephalus)

Дали самите плаки предизвикват Алцхаймер или са резултат от процеса, остава неизвестна.
Пациент с неизявен все още Алцхаймер може да изглежда напълно нормален при физикален преглед и тест за умственото състояние. Специфични области на мозъка (напр. кортекс, хипокампус) вероятно са засегнати от десетилетия, преди да се появят признаци или симптоми.
Признаците могат да включват следното:

1. Загуба на паметта — започва с леко объркване, прогресира във времето и стига до момент, в който болният не пази никакви спомени. Забравят дори най-близките си приятели и роднини, в определен стадий не познават и децата си.
2. Дезориентация — объркване относно къде се намира познато място, губят ориентация за място и собствена личност дори, скитат в късния следобед или през нощта.
3. Нерационалност — отнема им повече време, за да изпълняват нормални ежедневни задачи като това да се облекат, срешат косата или измият зъбите си, стигат до момент, в който повтарят безцелно движения.
4. Деградация на речта — трудност с боравене и подбор на думи, изрази, проблеми с четенето и писането.
5. Загуба на мисловна дейност — проблеми при боравенето с пари и плащането на сметки, трудно организират мислите си и губят логическото такова. Нарушена преценка, която често води до лоши решения. Неспособни са да бъдат научени на нови неща и не се справят с неочаквани ситуации.
6. Емоционални щети — загуба на инициативност, безпокойство, възбуда, тревожност, раздразнение, трудно се концентрират до невъзможно. В даден момент се появяват халюцинации, подозрителност, параноя.
7. Неконтролирана импулсивност — събличане на неподходящо място или време, употреба на вулгарен език.
8. Другите симптоми на Алцхаймер могат да включват отслабване, припадъци, кожни инфекции, затруднено преглъщане, повишена сънливост, липса на контрол на пикочния мехур и червата.

Клиничната диагноза се поставя на базата на изброените симптоми плюс образни изследвания като ядрено-магнитен резнонанс (ЯМР) и компютърна томография (КТ). Чрез тях се изключват и диференциални диагнози като субдурален хематом (кръвоизлив под твърдата обвивка на мозъка) или хидроцефалия (повишено количество на цереброспинална течност в мозъка). За ранна диагноза се използват и изследвания на хипокампуса (амонов рог) и позитрон емисионна томография (ПЕТ). Окончателна диагноза понякога се поставя при аутопсия или биопсия на мозъка.

На този етап всички лекарства, които се прилагат за лечение на Алцхаймер нямат задоволителни резултати. Използват се основно за облекчаване на симптоматиката променяйки невротрансмитерите (химични вещества, които помагат предаването на сигналите между нервните клетки) като ацетилхолин. Стандартното лечение включва инхибитори на холинестеразата. Те не лекуват и не спират темповете на прогресия.

Вторичните симптоми при деменция при болестта на Alzheimer, неуточнена, като депресия, възбуда, агресия, халюцинации и нарушения на съня се облекчават посредством антидепресанти, бета-блокери, невролептици (антипсихотици), антиепилептици, антипаркинсонови лекарства. Симптоматично се използват и Rivastigmine, Memantine, Dopezil.

Към момента не съществуват доказани начини за превенция на болестта на Алцхаймер, но се твърди, че здравословният начин на живот може да намали риска от развитие. Въпреки, че не могат да се направят категорични хранителни диети, то се препоръчва прием на достатъчно белтъци, въглехидрати, мазнини, витамини, микро- и макроелементи. Болните трябва да продължат максимално дълго да се занимават с обичайните си дейности, за да тренират мозъка. Времето от диагнозата до смъртта варира между 3 г. и 10 или повече като може да достигне дори 20 г. Пациентите с ранно начало на Алцхаймер имат тенденция да имат по-агресивено, бързо развитие, от тези с късно начало. Основната причина за смъртта е междувременно заболяване, например пневмония. Понастоящем повечето болни живеят в къщата си, обгрижвани от близките, тъй като състоянието се задълбочава, това създава затруднения и по-усърдни грижи.

Изготвени са множество препоръки относно грижата за болен с Алцхаймер, някои от тях включват:

• осигурете адекватно осветление в дома;
• не поставяйте предмети и мебели в пешеходните зони;
• проверявайте редовно за неизправност детекторите за дим и огън;
• защитете важната информация, документи и данни в компютъра;
• обезопасете пързалящите повърхности;
• извадете всички ключове от ключалките;
• обезопасете стълбището;
• предупредете съседите за състоянието на болния;
• дръжте фенерче до леглото си;
• избягвайте употребата на опасни уреди около тях;
• поставете номера за спешни повиквания на хладилника.