Трепонеми (Treponema)

Обща характеристика

Род Treponema принадлежи към семейство Spirochaetaceae, названието им произлиза от гръцките думи trepo (въртене) и nemo (нишка).

Патогенни за човека са:

• T. pallidum и T. pallidum spp. pallidum - причиняващи сифилис;
• T. pallidum spp. pertenue - причиняващ заболяването фрамбезия;
• T. carateum - причиняващ болестта пинта.

Част от трепонемите са представители на нормалната микрофлора в устната кухина и по половите органи:

• T. denticola;
• T. orale;
• T. minutum;
• T. vincentii.

Трепонема палидум е отрита през 1904 г. от Ф. Хофман и Е. Шаудин при изследване на ексудат от сифилитични папули. И. Мечников доказва значението на трепонема като заразява маймуни с материали от сифилитично болни.

Морфологични особености

Трепонемите са Грам-отрицателни, извити и много тънки бактерии - около 0,2 микрометра. Не могат да бъдат наблюдавани с обикновен светлинен микроскоп в живо състояние, изследването на морфологичните им характеристики се извършва единствено на тъмно зрително поле.

Не образуват спори, единствено трепонема палидум притежава микрокапсула, която слабо се оцветява с анилинови бои. От тук идва и названието на бактерия - pallidum - блед.

Подвижността на трепонемите се дължи на нишковидни структури, навити по надлъжната ос на техните клетки - аксилни филаменти. Броят на аксиалните филаменти при патогенните трепонеми варира от 3 до 8.

Културелни особености

Трепонемите са строги анаероби, с изключение на трепонема палидум (бледа спирохета), която е микроаерофил. Нуждае се от наличието на въглероден диоксид за своето развитие. Може да преживее около седмица в селективни хранителни среди, които съдържат нативни белтъци. За целите на диагностиката трепонемите се инжектират интертестикуларно в тестисите на зайци. Времето на делене на трепонема палидае около 30 часа in vivo.

Фактори на патогенност и вирулентност

Ензимът хиалуронидаза разгражда хиалуроновата киселина в клетките на гостоприемника, а адхезините разположени по клетъчната мембрана подпомагат бактериалното прилепване към тъканите. Бактериалните антигени не се разпознават от клетките на имунната система поради действието на протеините трансферин, фибронектин и церулопазмин го маскират.

Епидемиология

Хората са единственият източник на трепонемална инфекция. Венералният сифилис е разпространен по целия свят и през последните няколко десетилетия се е превърнал в значителен проблем за общественото здраве в слабо развитите страни. Степента на инфективност съответства на сексуално активните възрастови групи. Pinta остава ендемична в Централна и Южна Америка, а в някои райони на Близкия изток се среща ендемичен сифилис.

Патогенните тропонеми имат много кръстосано реагиращи антигени и се смята, че нелекуваната инфекция осигурява частична защита срещу другите трепонемални заболявания.

Инфекцията се предава предимно по полов път или от болна майка на плода, много рядко се срещат други механизми за предаване.

Патогенеза и клинична картина

Входна врата за трепонема са лигавиците на половите органи, устната кухина, ректума и очите. Инкубационният период на сифилисът е около 2-3 седмици. По време на този период бактериите се размножават на входната врата, лед, което достигат до лимфните възли и кръвния ток.

Бактериите започват да се делят в и извън епителните клетки на капилярите, артериолите и венулите.

Развиват се :

1. пролиферация на ендотелните клетки и смутена трофика на кръвоносните съдове - endarteriitis obliterans;
2. натрупване на клетки на имунната система и запушване на съда - периартериит.

Заболяването протича в 4 стадия:

1. Първичен - на мястото на проникване се образува твърд шанкър (язвичка);
2. Вторичен - Започва след латентен период от около 2 месеца, по кръвен път бактериите се разпространяват из целия организъм;
3. Латентен - затихване на болестта, разделя се на ранен до 4 години след началото на болестта и късен - повече от четири години;
4. Третичен - образуване на сифилитични губи в кожата, костите и вътрешните органи;

Късният сифилис може да прогресира до невросифилис.

Трепонемите лесно преминават плацентарната бариера и заразяват плода, причинявайки спонтанен аборт, мъртво раждане или вроден сифилис. През първите 2 години от живота, симптомите са подобни на тези при възрастни. По-късно проявленията на вродения сифилис включват деформации на костите и зъбите, като например "седловиден нос" (поради разрушаване на носната преграда), "ставите на Клатън" на колянните стави, "зъбите на Хъчинсън" (в които горните резци са широко раздалечени и назъбени).

Микробиологична диагностика

В зависимост от стадиите на сифилис се изследват:

• първичен стадий - секрет от шанкъра, пункция на лимфни възли;
• вторичен стадий - кожни или лигавични поражения;
• третичен стадий - материали от гумите;
• кръв.

Материалът от шанкъра се иследва на тъмно зрително поле без предварителна фиксация.

Серологичната диагностика е от изключително значение за диагностиката на заболяването. В България се прилага тестът на Wasserman и флокулоционният тест, когато при положителна проба по повърхността се получава фина флокулация (пелена). От изключително значение е провеждането на тест за сифилис при съмнение за наличието му.

Лечение

Сифилис лечение - първо средство на избор е пеницилинът, неговата ефективност е най-голяма през третият етап на заболяването. Курсът на лечение е с продължителност от една до две седмици и се осъществява в болнични условия.