Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Инфекции, предавани предимно по полов път Късен сифилис

Късен сифилис МКБ A52

Късен сифилис МКБ A52 - изображение

Сифилисът е хронично инфекциозно, системно заболяване с цикличен ход и редуващи се клинично активно изявени и скрити периоди.

Сифилисът се причинява от бактерията Treponema pallidum (бледата спирохета), която е много подвижна, показва значителна устойчивост във външните условия, но бързо загива при изсушаване и високи температури. Тя се дели на 33 часа, което има важно значение за лечението на сифилиса.

Начините за заразяване с бледата спирохета са няколко:

  • по полов път - при индивиди осъществяващи безразборни полови контакти
  • по кръвен път - кръвопреливане, различни манипулации, осъществявани без спазването на правилата за стерилност, наркомани, използващи еднакви спринцовки, трансплантация на органи и др.
  • трансплацентарен - по време на бременност майката предава инфекцията на плода, посредством плацентата
  • при използване на общи принадлежности (четка, самобръсначка, прибори за хранене, чаши и др.), целувка - тук важно условие е да има наличие на входна врата (нарушена цялост на кожа, лигавици и полулигавици), през която трепонемата да навлезе в организма

Сифилисът бива:

  • придобит - заразяването става чрез вагинален, орален или анален полов контакт, или чрез директен допир до заразени сифилитични лезии
  • вроден - бременни жени с нелекуван или неправилно лекуван сифилис могат да предадат инфекцията на плода

Придобитият сифилис бива:

  • ранен - включва първичния, вторичния и латентния сифилис с продължителност до 2 години от началото на инфекцията
  • късен - включва вторичния, латентния над 2 години, третичния и висцералния сифилис

След попадането на трепонемите на входната врата и образуването на твърдия шанкър се увеличават регионалните лимфни възли. При липса на лечение, заболяването преминава във вторичния си стадий - вторичен сифилис. След това настъпва латентния период, който след около 2 години преминава в късен сифилис.

Проявите на късния сифилис са от страна на кожата и вътрешните органи, като се манифестират обикновено от 2 до 10 години след началото на нелекувана или недобре лекувана инфекция, но този срок е условен.

Днес честотата на болните с късен сифилис е сведена до минимум. Характерна е олигосимптомността на клиничните изяви, а типичните кожни лезии се срещат много рядко.

Късните или третичните сифилиди, подобно на вторичните могат да възникнат по всеки участък от тялото, но имат някои особености:

  • лезиите са единични или малко на брой, но с големи размери
  • те са значително по-инфилтративни и имат склонност към разпад с последващо заздравяване с цикатрикс
  • обикновено се локализират по външните повърхности
  • малко заразни са, а откриването на спирохети в лезиите е рядкост
  • развиват се бавно и без островъзпалителни явления
  • комбинират се с поражения на вътрешните органи
  • преминават сравнително бързо след лечение
  • класическите серологични реакции са положителни в 50-60% от случаите
  • не се придружават от регионален склераденит

Оставен без лечение, този период протича скрито или с активни прояви от страна на кожата, лигавиците, опорно-двигателният апарат, вътрешните органи, сърдечно-съдовата система и ЦНС. Около 60% от пациентите, страдащи от късен сифилис отричат да са имали някога симптоми, характерни за вторичен сифилис.

Други характерни особености на кожните прояви при късния сифилис са:

  • големи по размер обривни елементи, които на пипане са твърди, приличащи на гумени топчета (сифилитични гуми)
  • сифилитичните гуми са подкожни, подвижни са спрямо кожата, имат склонност да нарастват, размекват и дренират
  • разяждат кожата и подкожието и причиняват деформации
  • могат да се намират в различни органи и анатомични кухини, предизвиквайки нарушаване на нормалната им анатомия

Нодуларните сифилиди са характерни кожни прояви на заболяването и имат кръгла форма, резки очертания и са леко надигнати над околната повърхност. Имат размер от просено до грахово зърно. Цветът им е от меденочервен, а след време придобиват кафеникаво-ливиден цвят. При тях може да настъпи централен разпад и да се формира язва с неравно дъно с надигнати и плътни ръбове. Язвата оздравява с образуване на белег. Разполагат се по кожата на групи и рядко се сливат.

Късният сифилис предизвиква характерни поражения по езика, които се представят в две форми:

  • гумозен език - гумата по езика е единична, резорбира се без разпад или се оформя гумозна язва. Тя се последва от намаляване на подвижността на езика и развитие на белег
  • склерозирал език - получава се дифузно увеличение обема на езика, след което настъпва намаляване на обема и подвижността му

В рубриката късен сифилис са разгледани:

Сифилис на сърдечно-съдовата система

Невросифилис със симптоми

Асимптоматичен невросифилис

Невросифилис, неуточнен

Други симптоми на късен сифилис

Късен латентен сифилис

Късен сифилис, неуточнен

3.3, 6 гласа

ВИДОВЕ Късен сифилис МКБ A52

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Клинични пътеки