Късен сифилис, неуточнен МКБ A52.9

Сифилисът е венерическо заболяване, което се причинява от бактерията Treponema pallidum (бледа спирохета).

Причинителят навлиза в тялото през лигавиците или през наранена кожа при контакт с инфектиран човек.

Инфекцията се предава главно по полов път (придобит сифилис), но е възможен и конгенитален механизъм на заразяване "майка-дете" през плацентата (вроден сифилис).

Най-силно заразни са болните с първичен и вторичен придобит сифилис, когато количеството на бактериите в измененията по кожата и лигавиците е най-голямо.

След третата година от заразяването при нелекуваните пациенти настъпва късен сифилис, неуточнен, при който се развиват тежки поражения на кожата и могат да бъдат засегнати всички органи и системи (нервна, сърдечно-съдова, опорно-двигателна и други).

Характерна за този стадий е появата на т.нар. сифилитични гуми - големи хиподермални възли, първоначално покрити с нормална кожа, подвижни и ако не се засегнат нерви или кости, са неболезнени. Постепенно гумата се увеличава, сраства с кожата, която добива червено-виолетив цвят, централната част се размеква и при опипване флуктуира. Лезията фистулизира и от отвърстието изтича лепкава кръвениста материя. Постепенно се формира характерна язва с кръгла или бъбрековидна форма, плътни отвесни и неподкопани ръбове. След очистване от некротичната тъкан дъното се покрива с гранулации, а околната кожа е зачервена. Гумозната язва зараства след няколко седмици от периферията към центъра, като оставя кръгъл или звездовиден цикатрикс с пигментирани краища. Субективните оплаквания не съответстват на тежестта на патологичния процес. Предразполагащ фактор за развитието на гумите е травмата. Формирането на гуми е възможно във всеки вътрешен орган на тялото и често представляват диагностичен проблем, за решаването, на който основно значение имат серологичните реакции. Гумите се повлияват добре от антилуетична терапия.

В периода на късния сифилис се наблюдават лезии по лигавиците, които засягат главно небцето, фаринкса, ларинкса и носната преграда, където често ангажират подлежащите тъкани и кости и причиняват перфорации и тежки дефекти, които също не са съпроводени от особени субективни оплаквания.

Срокът на инфекцията обикновено може да бъде определен въз основа на анамнезата. За диагностициране на заболяването в късната фаза значение има системния серологичен скрининг на различни групи от населението, както и клиничното мислене на специалистите и търсене на серологично потвърждение на анамнестичните данни за сифилис.

Лечението на късен сифилис, неуточнен се провежда главно с пеницилин. Необходимо е да се осигури оптимално съдържание на пеницилин в кръвта в продължение на 10-14 дни. Освен пеницилин се прилагат бисмутови и йодни препарати и неспецифично лечение.

Профилактиката на сифилиса изисква повишаване на здравната култура на населението.