Нормална микрофлора при човека

Многоклетъчните висши организми представляват благоприятна среда за растежа, развитието и размножаването на микроорганизмите. Последните колонизират всички екологични ниши в природата - води, почва, растения и животински организми. Характерна особеност на микроорганизмите, независимо от средата, която обитават, е образуването на органични вещества и разграждането на органичната материя на загиналите организми, като по този начин играят основна роля в кръговрата на веществата. Топлокръвните животински видове като птиците и бозайниците, в това число и човешкия организъм, предоставят оптимални условия за съществуване на множество микроорганизми, поради което са масивно колонизирани бактерии, гъби и вируси.

С понятието "нормална микрофлора при човека" означава популацията от микроорганизми, които обитават кожата и лигавиците на носна и устна кухина, гълтач, горни дихателни пътища, конюнктива, дебело черво и долните отдели на пикочно-половия тракт при здрави хора. Използваният термин "микрофлора" се дължи на факта, че по-голяма част от микроорганизмите, обитаващи човека са бактерии. Проучвания показват, че човешкия организъм се населява от около 10¹⁴ микроорганизми, или на една еукариотна човешка клетка се падат по 10 микроорганизми, повечето от които са бактерии, намиращи се в чревния тракт. Геномите на тези микробни симбиоти са дефинирани като общ микробиом.

Човешката кожа и лигавиците са поселени от различни микроорганизми, които могат да бъдат подредени в две групи:

• резидентна (постоянна) микрофлора - представлява микроорганизмите от нормалната микрофлора при човека, които постоянно обитават кожата и лигавиците и при увреждането й, независимо от причината, тя се възстановява бързо;
• транзиторна (преходната) микрофлора - се състои от непатогенни или потенциално патогенни микроорганизми, които попадат от околната среда по кожата или лигавиците и ги обитават в продължение на часове, дни или седмици. В повечето случаи тези микроби не предизвикват болестни процеси и не се установява постоянно в макроорганизма. При здрави хора и интактната резидентна микрофлора преходните микроорганизми нямат съществено значение, но при увреждането й, транзиторните микроорганизми могат да се поселят, да пролиферират и да причинят заболяване.

Терминът "нормална микрофлора при човека" е условно понятие, тъй като съвременните познания в областта на инфекцията и имунитета показват, че не съществуват нормални микроорганизми (с изключение на лактобацилите), които да не притежават болестотворни (патогенни) свойства при определени условия. За разлика от доказано патогенните микроби, микроорганизмите от нормалната флора се означават като условно патогенни или опортюнисти. Те рядко проявяват болестотворния си характер при здрави лица, но при състояния на имунен дефицит, попадането им в нормално стерилни области на тялото, наличие на съпътстващи инфекциозни и неинфекциозни заболявания могат да причинят опортюнистични инфекции. Такива микроорганизми са Pseudomonas aeruginosa, някои от представителите на семейство Enterobacteriaceae, Candida albicans, Pneumocistis carinii и множество др.

Към причинителите на опортюнистични инфекции се причисляват и микроби, които не са част от нормалната микрофлора, а попадат в организма от околната среда и причиняват различни инфекции при увредени индивиди. Примери за подобни микроорганизми са Alcaligenes faecalis, Bacillus Cereus, Campylobacter foetus, Enterobacter cloacae, Hafnia spp., Providentia spp., Serratia marcescens, Legionella spp., Pasteurella multicida, гъби като Cryptococcus neoformans, Pneumocystis carinii, плесени като Aspergillus niger, Aspergillus fumigatus и др. Някои от нормалните обитатели на кожата и лигавиците при човека могат да се причислят към облигатните (истински) патогени, поради обстоятелството, че причиняват инфекции при много здрави индивиди, без да е налично съпътстващо заболяване или инфекция. Към тези микроорганизми спадат Staphylococcus aureus, Streptococcus pyogenes, Streptococcus pneumonie, Histoplasma capsulatum.

През целия живот на човека организмът му е постоянно атакуван от микроорганизми от околната среда, като голям част от тях са сапрофити. Обикновено те не могат да се поселя по кожата и лигавиците, тъй като трябва да се конкурират с нормалната микрофлора при човека, която се е приспособила за живот в неговия организъм. Редица изследванията показват, че естествената микрофлора осигурява първа линия на защита срещу микробни патогени, подпомага разграждането на хранителни вещества в чревния тракт, играе роля в обезвреждането на токсините и допринася за узряването на имунната система. Промените в нормалната микрофлора или стимулирането на възпалението от тези коменсали може да причинят заболявания като възпалителните болести на червата. Сърдечно-съдовата система и вътрешните органи са нормално стерилни, но при определени условия (нараняване, уретрална катетеризация, различни инвазивни изследвания на дихателна и храносмилателна система) бактерии от нормалната флора могат транзиторно да попадна в кръвния ток или в дадена тъкан. Те, обаче, се отстранява за минути чрез механизмите на естествена резистентност. Единични бактерии от тази флора могат да преживеят за по-дълъг период в лимфен възел и да се изолират от биопсичен материал. При протезиране на сърдечни клапи или съдове с изкуствени материали транзиторните бактериемии могат да доведат до възникване на инфекция на мястото на ендопротезата.