Нормална микрофлора на червата

Човешкият стомашно-чревен тракт е разделен на отдели, което позволява храносмилането и абсорбцията на хранителни вещества в проксималната (горната) му част да бъда отделени от големите микробни популации в дебелото черво. При раждането червата на новороденото са стерилни (не съдържат бактерии), но микроорганизмите скоро ги колонизират. Околната среда (например майчината вагинална, фекална или кожна микрофлора) е основен фактор при определянето на ранния микробен профил при новородени.

Нормална микрофлора в стомаха и тънко черво

При здрави лица и правилно хранене стомахът и горните отдели на тънкото черво нормално са стерилни. Това се дължи предимно на стомашния сок, който се характеризира с ниска киселинност (pH 3-5) и висока активност на храносмилателните ензими. Временно в стомаха могат да съществува микроорганизми, които попадат в него от устната кухина и хранопровода с погълната слюнка или храна. Киселинността на стомашното съдържимо поддържат минимален брой на транзиторните микроорганизми (10²-10³/мл), освен в случаите, когато е налице обструкцията на пилора, благоприятстваща пролиферацията на грам-положителни коки и бацили. В него могат да се открият киселинно-устойчиви бактерии, които образуват млечна киселина (лактобацили и стрептококи), както и Helicobacter pylori. Последният е единственият микроорганизъм, който може да съществува постоянно в лигавицата на стомаха.

Нормалното кисело рН на стомашния сок е основен защитен механизъм срещу редица чревни патогени (напр. Vibrio cholerae). При прилагането на антиацидни медикаменти като H2-рецепторни антагонисти и инхибитори на протонната помпа за лечение на пептична язвена болест и гастроезофагеална рефлуксна болест, както и при хронични гастрити, се стига до стойности на pH над 5. Това води до колонизиране на стомашната лигавица с различни бактерии, които произхождат от дебелото черво, носна или устна кухина.

С алкализирането на pH на чревното съдържимо резидентната нормалната чревна микрофлора постепенно се увеличава. При възрастни в дванадесетопръстника се съдържат 10³-10⁴ бактерии/мл, в йеюнума популацията им нараства до 10⁴-10⁵/мл, а в илеум до 10⁸ бактерии/мл. В горните отдели на тънкото черво бактериалната популация, включва предимно анаероби от родове Peptostreprococus, Prevotella, както и представители на родове Стрептококи, Лактобацили, Хемофилус, Актиномицети, рядко C. albicans. В крайните участъци на илеума (хълбочно черво) с откриват Грам-положителни анаеробни бацили, Fusobacterium, представители на сем. Enterobacteriaceae и Enterococci. Микроорганизмите, развиващи се в чревния лумен, са представени от бързо пролифериращи и неадхериращи Clostridium и Lactobacillus. По лигавицата на тънкото черво адхерират Грам-негативни бацили, а в дълбочина на криптите - подвижни факултативни анаероби.

При патологични състояния, характеризиращи се нарушения на чревния мотилитет (забавена или липсваща перисталтика, оперативни интервенции, диабет, болести на жлъчната система и др.) или вследствие на хирургични намеси в областта на стомаха може да се стигне до бактериален свръх растеж. Прекомерно пролифериралите микроорганизми консумират протеините и вит. B12 от храната и причиняват диария, което може да доведе до хипопротеинемия (ниска белтъчна концентрация в кръвната плазма) и мегалобластна анемия. Нарушава се същото така и функцията на жлъчните соли в червата, което води до смутена абсорбция на мазнини и мастноразтворими витамини с поява на стеаторея.

Нормална микрофлора на червата - дебело черво

Дебелото черво е колонизирано от изключително голяма популация от микроорганизми, възлизаща 10¹¹-10¹² бактерии/мл. В сигмоидното черво и ректума бактериите съставят около 60% от фекалната маса. При здрави възрастни индивиди живата бактериална флора в дебелото черво е представена предимно от облигатни анаероби, чийто брой възлиза на 96-99% от цялата чревна популация. Останалите са факултативни анаероби и дрожди. Видовият състав и количеството на микроорганизмите се определя предимно от конкурентните отношения, съществуващи помежду им, и от наличието на специфични рецептори за адхезия на епителните чревни клетки, към които ентробактериите се свързват. Флората на колона (ентерококи, ентеробактерии и Bacteroides) показва по-висока устойчивост на действието на храносмилателните ензими и жлъчните соли.

Шест основни бактериални вида преобладават в нормалната чревна микрофлора на дебелото черво. Това са представители на Bacteroidetes, Firmicutes, Actinobacteria, Verrucomicrobiota, Fusobacteria и Proteobacteria. При микробиологично изследване в лабораторни условия могат да се култивират над 100 отделни вида микроорганизми, които са характерни за нормална фекална флора. Археите (Archaea) са представени главно от микроби, които отделят метан като Methanobrevibacter stadtmanae и в по-малка степен от Methanosphaera stadtmanae. Вероятно съществува повече от 500 вида бактерии в дебелото черво, като една част от тях все още не са проучвани. Освен бактериите и археите, съществуват и други видове микроорганизми, като протозои и гъби, чиято роля остава неуточнена. В този отдел на храносмилателната система се откриват и вируси, най-вече фаги, чиито гостоприемници са доминиращите бактерии на нормалната микрофлора на червата.

При болестни състояния на колона популацията на резидентните облигатни анаероби се потиска, което води до увеличаване количеството на факултативни анаероби като клебсиели, псевдомонади, стафилококи. Често се изолира Bacteroides fragilis, Clostridium perfringens и Clostridium innocuum, като B. fragilis е чест причинител на инфекции в перитонеалната кухина. Чревната микрофлора е източник на Грам-негативни причинители на инфекции на пикочно-половата система, а при нарушаване на целостта на чревния тракт (апендицит, дивертикулит, перфорации, хирургични намеси) могат да причинят бактериален сепсис или менингит.

Нормална микрофлора на червата при кърмачета

Бактериалната флора при кърмачета колонизира червата още през първото денонощие след раждането. Тя попада в стерилния им храносмилателен тракт от контакта при раждането с микроорганизмите на родовите пътища на майчиния организъм. Според данни от по-ранни изследвания, при новородените, които са предимно на майчина кърма, чревната флора се доминира от Грам-положителните бацили Bifidobacterium bifidum. Но по-нови проучвания показват, че тези бактерии се появяват в чревното съдържимо няколко месеца след раждането и след това популацията им не е голяма. Останалите микроорганизми са ентерококи, ентробактерии и стафилококи. Те разграждат млечната захар (лактоза) от кърмата до млечна киселина, което понижава pH на червата до 5. Поради това фекалиите им са жълто-кафяви и с кисела миризма.

При бебетата, хранени с краве мляко и адаптирани млека съществува по-смесена чревна микрофлора, а количеството на лактобацилите значително по-малко. Техните изпражнения са по-тъмно оцветени, по-лошо миришещи и съдържат ентерококи, ентеробактерии, Lactobacillus acidophilus, анаеробни видове, вкл. и клостридии. Добавянето на лактоза в адаптираните млека стимулира реколонизацията на бифидобактриите. Диетата има основно значение върху относителния състав на чревната и фекалната флора. С промяна на храненето към модела на възрастните, флората на червата се променя.

Роля на нормалната чревна микрофлора за здравето на човешкия организъм

Основните функции на нормалната микрофлора на червата могат да бъдат разделени на три основни категории. Първата от тях е защитната, при която резидентната микрофлора изместват и инхибират потенциално патогените бактерии непряко, като се конкурират за хранителни вещества и рецептори за адхезия, или директно чрез производството на антимикробни фактори като бактериоцини и млечна киселина. Втората важна функция на коменсалните микроби е участието им в развитието и функционирането на мукозната имунна система. Те индуцират секрецията на IgA, оказват влияние върху развитието на чревната хуморална имунна система и модулират локалния Т-клетъчен отговор и секрецията на цитокини. Третата категория се състои от широк спектър от метаболитни функции. Микрофлората на тънките черва допринася за снабдяването на човешкото тяло с аминокиселини, ако са получени с храната. Чревните бактерии произвеждат късо-верижни мастни киселини, които контролират диференцирането на епителните клетки на чревния тракт. Те синтезират витамин К, биотин, фолат и подобряват йонната абсорбция. Някои бактерии метаболизират канцерогени от храната и подпомагат ферментацията на несмилаеми хранителни вещества. Съществуват доказателства, че резидуалната чревна флора може да повлияе на отлагането на мазнини в тялото, което води до затлъстяване.