Нормална микрофлора на устна кухина

Устната кухина представлява началният отдел на храносмилателната система, който влиза в директен контакт с околната среда посредством приема на храни и течности, както и чрез вдишания през нея въздух. По този начин в кухината попадат стотици различни бактериални, вирусни и гъбични видове. Много от тях се кооперират и образуват биофилми, които са устойчиви на механичен стрес или антибиотична терапия. Повечето от тези микроорганизми са част от нормална микрофлора на устна кухина, но при определени условия могат да станат патогенни (болестотворни) - хронично заболяване, увредена имунна система, вредни навици и лоша орална хигиена на индивида. Сложността на оралния микробиом се характеризира с помощта на съвременните методи на метагеномиката.

Устната кухина предоставя благоприятни и относително постоянни условия за развитието на микроорганизми - температура, pH и хранителни вещества. Това определя релативното постоянство на микробния състав в тази област, който, обаче, не е еднакво представен в отделните участъци на устната кухина. Съществува голямо разнообразие от микробиоти и биофилми, които се различават по видов състав в лигавиците, венечните гънки, зъбните плаки, горна и долна повърхност на езика и в областта на небцовите сливици. От тук те попада в слюнката и количеството им в милилитър наброява от 10⁶ до 10⁸. Броят им в зъбните плаки може да достигне до този на бактериите в дебелото черво - 10¹¹ в 1 гр. материал.

Нормална микрофлора на устна кухина при деца

Преди раждането плодът е стерилен (не съдържа никакви микроорганизми), но по време на родовия акт в устната му кухина попадат бактерии от нормалната микрофлора на влагалището, представена от лактобацили, стафилококи, стрептококи, ентерококи, E. coli, дрожди и др. При родените по естествен път след първата седмица и при тези родени с цезарово сечение се открива микрофлора, характерна за устната кухина на майката и медицинския персонал - зеленеещи стрептококи Streptococcus salivarius, Streptococcus milleri, също така Veillonella и други анаероби. След появата на зъбите и оформяне на гънките на венците се появяват други представители на зеленеещите стрептококи, които колонизират зъбната плака - Streptococcus mutans и Streptococcus sanguis, както и представители на анаеробите от род Fusobacterium и род Bacteroides. До първата година от живота бактериалния състав в устната кухина е като този при възрастните. След пубертета към него се включват и оралните анаеробни спирохетите и представители на род Prevotella, като най-характерен е Prevotella melaninogenica. С възрастта оралната флора нараства по количество, а качественият й състава претърпява специфични промени.

Нормална микрофлора на устна кухина при възрастни

В устната кухина на възрастните са описани повече 600 различни вида микроорганизми, сред които аеробни и анаеробни бактерии, дрожди, протозои и вируси. В най-голям процент (40-60%) се изолират зеленеещи стрептококи - S. mutans, S. sanguis, S. salivarius, S. mitis. Тези бактериални видове, заедно с представители на род Neisseria (N. sicca) и коаголазо-негативните стафилококи принадлежат към т.нар. "инхибиторни щамове", които потискат развитието на потенциално болестотворните Staphylococcus aureus, Streptococcus pyogenes, Neisseria meningitidis, Micobacterium tuberculosis и Legionella pneumophila. Развитието на инхибиторните щамове се увеличава с възрастта. При продължително и неадекватно антибиотично лечение (напр. с пеницилинови антибиотици) може да се стигне до елиминиране на нормалната микрофлора на устна кухина, която се заменя с Грам-негативни микроорганизми като E. coli, Klebsiella, Proteus, Pseudomonas. В областта на сливиците и гълтача (фаринкс) могат да се изолират условно патогенните пневмококи и пиогенни стрептококи, като и патогенните менингококи (N. meningitidis).

Микроорганизмите от биофилма на устната кухина са извънклетъчни, но към микрофлората в тази област се включва и някои вътреклетъчни бактерии, които се развиват в епителните клетки на гингивалната и орална лигавица. Добре проучен е опортюнистичният вътреклетъчен вид, Porphyromonas gingivalis, който може да се приеме като коменсален или условно патоген. Други вътреклетъчни микроби са Tannerella forsythia и Actinobacillus actinomycetemcomitans, за които се смята, че имат патогенни свойства, но са идентифицирани и в здрав орален епител.

В различните участъци на устната кухина преобладават определи бактериални видове. Дорзалната (горна) повърхност на езика е колонизирана от Streptococcus salivarius, гладката повърхност на зъбната корона - от Streptococcus sanguis, по дъвкателните повърхности на зъбите и в пукнатините на емайла се развива Streptococcus mutans (играе роля в появата на зъбния кариес), а по лигавицата на бузите се открива Streptococcus mitis. В гънките на венците се откриват предимно S. milleri и анаеробни представители като оралните спирохети и Prevotella melaninogenica.

Анаеробни представители на нормалната микрофлора на устна кухина

В областта на гингивалните гънки нивото на кислорода е ниско и в тях непрекъснато се секретира гингивална течност, сходна по състав с кръвния серум. Тя играе съществена роля като защитен механизъм, а също така е богата хранителна среда за микроорганизмите. По този начин се създават благоприятни условия за колонизирането на гингивалните гънки от анаеробна микрофлора. Характерни представители на тези микроорганизми са Lactobacillus, Veillonella, Bacteroides, Fusobacterium, Eubacterium, Prevotella melaninogenica, Clostridium, Capnocytophaga и др. Количеството им е голямо и достига до 10¹²/мл гингивален ексудат. Повечето от тези бактерии образуват млечна киселина и късоверижни мастни киселини, които са причина за появата на лошия дъх от устата. Някои от тях играят основна роля в патогенезата на хроничните възпалителни процеси на венците и пародонта, както и при пародонтозата. Оралните спирохети (Treponema vincenti), фузобактериите и представители на Bacteroides предизвикват ангината на Plaut-Vincent. Могат да се изолират още α-хемолитични стрептококи, стафилококи, орални спирохети (Borrelia, Treponema), лептоспири, кампилобактер и някои протозои. Дрождите от вида C. albicans се откриват при около 15% от хората.

Фактори, определящи качествения и количествения състав на микроорганизмите от нормалната микрофлора на устна кухина

Основният фактор, от който зависи състава на флората на оралната лигавица е наличието на специфични условия за адхезия (прикрепване) към епителните клетки. Известно е, че епитела на лигавицата на устната кухина е покрит с белтъка фибронектин, който се явява специфичен рецептор за липотейхоловите киселини от клетъчните стени на Грам-положителните бактерии. При различни патологични състояния (хронично болни, възрастни хора) синтезата на фибронектин намалява и това води до намаляван процента на Грам-позитивните бактерии за сметка на Грам-негативните представители. При тези хора се развиват по-често пневмонии, причинени от Грам-отрицателни микроби - клебсиела, колибактерии, псеудомонас, хемофилус, мораксела. В чревния епител, за разлика от оралния, преобладават маноза съдържащи рецептори, върху които адхезират Грам-отрицателни бактерии от сем. Enterobacteriaceae.

Други фактори, определящи спектъра на естествената орална флора са вида на приеманата храна, нивото на личната хигиена, наличието на хронични заболявания, травматични увреди и инфекциозни процеси в устна кухина, географското положение и социално- икономическия статус на населението и др. Така например след измиване на зъбите количеството на бактериите намалява значително, но след няколко часа и при прием на храна се наблюдава възстановяване на микробната популация до изходно ниво. При хора с отпаднали зъби микрофлората намалява, а нивото на анаеробните бактерии е изключително ниско. При такива, които употребява зъбни протези се изолират стафилококи, ентерококи и ентеробактерии.

Особености на взаимодействието межди микроорганизмите от нормалната микрофлора на устна кухина

Съществуват симбиотични, синергични и антагонистични взаимоотношения между отделните микроорганизми от флората, както и между тях и макроорганизма. Така например неболестотворните стрептококи на устната кухина отделят бактериоцини, потискащи развитието на потенциално патогенните пиогенни стрептококи и ентрококи. Аеробните бактерии изчерпват кислорода в гънките на венците и така създават условия за прорастване на анаеробна флора. Някои бактерии отделят биологично активни субстанции с бактериостатичен и бактерициден ефект срещу болестотворни щамове, чиято входна врата се явява устната кухина. При ангината на Винсент-Плаут е налице симбиоза между Treponema vincenti и Fusobacterium nucleatum, насочена срещу макроорганизма. При продължително лечение с широкоспектърни антибиотици може да се стигне до нарушаване на равновесието между бактериите от нормалната флора и C. albicans, което да доведе до развитие на орална кандидомикоза. Това показва важната защитна роля на нормалната микрофлора в областта.

За много причинители на местни и системни инфекции устната кухина се явява входна врата. В някои случаи, при наличие на инфекциозен процес на оралната лигавица със слюнката се отделят причинителите, които мога да заразят индивиди влезли в контакт с инфектирания секрет. Примери за такива инфекции са вирусните морбили, лабиален херпес, паротит, коксакивирусни, бактериалните дифтерия, коклюш и др.