Стрептококи от група А (Streptococcus pyogenes)

Обща характеристика

Според класификацията на Лансфилд към група А стрептококи принадлежат пиогенните стрептококи, а наличието на М-протеин ги разделя на 80 серотипа. М-протеинът е главният антифагоцитен фактор, предпазващ бактериите от фагоцитоза (процес на поглъщане и разрушаване на микроорганизми или чужди за организма частици).

Морфологични характеристики

Streptococcus pyogenes са Грам-положителни, сферични, овални или верижно наредени в дълги вериги бактерии. Не образуват спори и не притежават ресни, което ги прави неподвижни.

Културелни особености

Взискателни са към хранителните среди, развиват се при наличие на белтъчини и витамини от група В, но растежът им се потиска от високи концентрации на глюкоза. Развиват се при рН 7-7,6.

При развитието си в кръвен агар, колониите са заобиколени от широка, светла хемолитична зона. В течни хранителни среди образуват придънна утайка, но не помътняват средата. Разграждат въглехидратите до киселини без газ. Не съсирват млякото, което означава, че не разграждат лактоза.

Фактори на патогенност и вирулентност

Притежават капсула от хиалуронова киселина, която има антифагоцитно действие (пречи на клетките на имунната система да ги погълнат и разрушат), но основният антифагоцитен фактор е М-протеинът. В серума се свързва с регулаторен фактор на имунната система и по този начин бактериите се предпазват от фагоцитоза (процес на поглъщане и разрушаване на микроорганизми или чужди за организма частици).

По-важни ензими и екзотоксини (отделени извън клетката), които пиогенните стрептококи отделят, са стрептолизин, еритрогенен токсин, стрептокиназа, дезоксирибонуклеаза и хиалуронидаза. Те играят важна роля в развитието на стрептококовите заболявания.

Стрептолизините представляват ензими, които разграждат еритроцити, тромбоцити и левкоцити. Именно тези ензими обуславят алфа-хемолитичната зона при култивиране в кръвен агар.

Еритогенният токсин (пирогенен) силно уврежда ендотелните клетки (слой клетки, покриващи вътрешната повърхност на кръвоносните синове) в тъканите. Произвежда се от щамове на стрептококи от група А, причинители на скарлатината. Токсинът уврежда ендотела на кожните капиляри, именно това е причината за появата на характерния кожен обрив при скарлатина. Еритрогенният токсин има важно значение в процеса на развитие на септичния шок и органната недостатъчност при острия стрептококов шоков синдром. Наличието на токсина е доказано при повече от половината щамове Streptococcus pyogenes.

Стрептокиназата е ензим, който притежава способността да разгражда фибриновите мембрани, образувани във възпалителното огнище и по такъв начин улеснява навлизането на бактериите в тъканите.

Ензимът дезоксирибонуклеаза втечнява ДНК молекулите на клетките от възпалените тъкани. Високото съдържание на ДНК в гнойния секрет го прави по-вискозен, като по този начин се улеснява разпространението на бактериите в организма.

Хиалуронидазата разгражда хиалуроновата киселина от съединителната тъкан и междуклетъчните пространства, като способността и я превръща във фактор на разпространението.

Епидемиология

Пиогенните стрептококи се съхраняват до няколко месеца в гной, храчки, в прах или попаднали в бельо. Дезинфекционни средства, каквито са карбол и лизол ги убиват за няколко минути, а в риванолов разтвор загиват дори при разреждане в съотношение 1:100 000.

Колонизиращите щамове на стрептококите от група А се срещат най-често в орофарикса и по кожата. Инфекции се причиняват от наскоро придобити щамове, срещу които не е развит имунитет.

Патогенеза и клинична картина

Човек е на 100% възприемчив към развитието на стрептококова инфекция, особено в детска възраст. Също така съществува индивидуална вродена устойчивост на човека, поради широкото разпространение на стрептококи сред населението.

Инфекцията може да се предава чрез асимптоматични носители. Преболедувалите придобиват индивидуален, серотипово специфичен имунитет.

Заболяванията предизвикани от пиогенни стрептококи са разнообразни според клиничното протичане и тежестта:

1. Ангина;
2. Фарингит;
3. Скарлатина;
4. Еризипел;
5. Целулит;
6. Остър ставен ревматизъм;
7. Миокардит.

Микробиологична диагностика

Микробиологичната диагностика на стрептококите от група А се извършва като от събраните материали за изследване (кръв, гной, храчки) се изготвят микроскопски препарати, които се подлагат на оцветяване по Грам и наблюдение под микроскоп. Следващата стъпка в поставянето на правилната диагноза е посявка на микроорганизмите върху кръвен агар. Най-често се доказват:

• стрептококи от група А в носа;
• стрептококи от група А в гърлото.

Лечение

Пеницилините показват висока ефективност както при лечението, така и при профилактиката на стрептококовите инфекции.

При случай на пеницилинова алергия се прилагат други класове антибиотици — макролиди (Macrolides) и цефалоспорини. Пеницилинът няма ефект срещу развит гломерулонефрит и ревматизъм.

При животозастрашаващи инфекции се прилагат имуноглобулинови препарати, които съдържат антитела срещу Streptococcus pyogenes.