Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Бактериални болести Еризипел

Еризипел МКБ A46

Еризипел МКБ A46 - изображение

Еризипел (червен вятър) е остро инфекциозно заболяване с бактериална етиология, протичащо с висока температура и зачервяване на кожата, най-често на долните крайници, с тенденция към разпространение на измененията и склонност към рецидивиране.

Причинител на заболяването е бета-хемолитичен стрептокок от група A, както и всички останали серологични варианти на патогена. В по-редки случаи заболяването може да бъде причинено от други агенти, като стафилококи, хемофилус и др. Затова се приема, че еризипелът е синдром, а не заболяване.

Заразяването става при контакт с болни или заразоносители. Еризипелът се среща спорадично. Предразположени са възрастните, болните с варици, рагади между пръстите на краката, микози, диабет, бъбречни и сърдечно-съдови заболявания. Болните със затлъстяване са особено предразположени към заболяването. Заразата прониква през кожата с микро- или макролезии. Заболяването е характерно за есенно-зимния период.

Причинителите проникват през кожата или лигавиците, разпространяват се в кожата по лимфен и капилярен път. Възпалението обхваща повърхностните слоеве на кожата (повърхностен некротизиращ целулит), лимфните и кръвоносните съдове. Причинителят остава на мястото на внедряването, а токсините му проникват в кръвообращението и предизвикват общотоксични симптоми. Установява се регионален лимфаденит и лимфангит. Болните са предразположени към рецидиви, които трудно се предотвратяват и предизвикват хронична обструкция на лимфните съдове и елефантиаза. Много рядко може да се развие генерализирана инфекция със септични прояви.

Инкубационният период е кратък - от няколко часа до 7 дни.

Началото е остро с висока температура, втрисане, по-рядко ставни и мускулни болки. След няколко часа болните усещат лека болезненост и парене на кожата. Наблюдава се зачервяване, оток и рязка граница между възпалената и невъзпалената кожа. Налице е болезнена, суха и опъната кожа, която става лъскава и яркочервена. Температурата продължава няколко дни, а често след появата на локалните изменения, тя спада. Общотоксичните прояви изчезват и остават кожните изменения.

Различават се следните клинични форми:

  1. Еритемна форма - локалните изменения са само еритемни, като постепенно избледняват. Хиперемията и отокът намаляват и изчезват.
  2. Еризипел на лицето - протича с остро начало, обикновено след фурункул на носа или раничка на лицето. Токсиинфекциозният синдром е по-добре изразен. Наблюдава се пеперудообразно разположена хиперемия на лицето със значителен оток на кожата, който може да затвори клепачите. Налице е регионална лимфаденопатия.
  3. Erysipelas bullosum - за няколко часа или за няколко дни върху хиперемирана кожа се появяват були със серозно съдържимо с различна големина и разположение. Булите се разкъсват и остава мацерирана кожа. Понякога булите се инфектират и образуват флегмони или некрози. Регионалните лимфни възли се увеличават и стават болезнени. При правилно лечение кожните изменения придобиват обратно развитие и обикновено не се стига до септични усложнения.
  4. Erysipelas gangrenosum - засяга болни с имунодепресия, хронични заболявания, кърмачки, родилки. Развиват се кожни некрози, токсикосептичен шок и ДИК-синдром. Прогнозата е много лоша, често завършва летално.
  5. Тежка форма - изисква продължително лечение и хирургична намеса за отстраняване на некротичните и гангренозни участъци.

Усложненията на еризипел се наблюдават най-често при диабетици, имуносупресирани и включват:

  • трофични смущения на крайниците - язви и некрози, които водят до гангрена
  • флебити и тромбофлебити при преморбидно увредени пациенти
  • елефантиаза при многократни рецидиви
  • септични усложнения - в днешно време са много рядко явление

Лабораторните промени включват: левкоцитоза с олевяване и неутрофилия, повишени СУЕ и острофазови протеини.

Диагнозата еризипел е лесна при типичните случаи. Диагнозата се подпомага от лабораторните изследвания и микробиологичното изследване.

Диференциална диагноза се прави с флегмон, тромбофлебит и др.

Лечението на леките случаи може да бъде амбулаторно, докато тежките се лекуват в болница. Пеницилинът е най-предпочитания антибиотик. При контраиндикации за пеницилин се прилагат еритран или друг макролид, цефалоспорини. При тежки случаи с тромбофлебити, варици, трофични язви е уместно приложението на фраксипарин. Локално се правят компреси с буровин, компресол или риванол и повдигане на крайника нависоко с ограничаване на движенията. За предотвратяване на рецидивите се използват депопеницилинови препарати - бензацилин 1 200 000 E два пъти месечно в продължение на 3 месеца. Има опасност, обаче от алергичен шок и резултатът е несигурен.

Прогнозата на еризипел е добра по отношение на острото заболяване, не е добра по отношение на предотвратяване на рецидивите.

4.0, 9 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Еризипел МКБ A46

ВСИЧКИ

ЛЕЧЕНИЕ НА Еризипел МКБ A46

ВСИЧКИ

ИЗСЛЕДВАНИЯ И ТЕСТОВЕ ПРИ Еризипел МКБ A46

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Клинични пътеки