Фумария парвифлора, Димянка, Фумитория ламмарка

Фумария парвифлора, Димянка, Фумитория ламмарка (Fumaria parviflora) представлява цъфтящо растение. Отнася се към семейство Макови (Papaveraceae).

Устройство на фумария парвифлора

Коренът на билката е кремав, разклонен, дебел около 3 мм, цилиндричен. Стъблото й е светлозелено, гладко, разклонено, кухо, около 2 до 4 мм дебело. Листата й са сложни, перести, дълги 5 до 7 см, разделени на тесни сегменти с дължина 5 мм и ширина около 1 мм, линейни или продълговати, сиви, остри на връха; с много тънка дълга от 2,5 до 4,0 см дръжка. Съцветието на фумария парвифлора съдържа от 10 до 15 цветя, с дръжки до 3 мм дълги и големина на самите цветенца до 7 мм, матово бели с лилави върхове. Прицветниците са много дълги, чашелистчетата са 2, бели, малки, около 0,5 мм дълги, триъгълно яйцевидни, заострени; има 4 венчелистчета, всяко с дължина около 4 мм. Плодовете представляват капсула, с дължина 2 мм, заоблена, обратно яйцевидна, съдържаща две семена.

Разпространение на фумария парвифлора

Изображение: Andrea Moro, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Билката е родена в Европа, Азия и Африка, но е често срещана и широко разпространена в много други части на света. Понякога е плевелна. Расте обилно като плевел в житните полета, където гъстотата й често превъзхожда популацията на основната култура и в такива случаи трябва да бъде изкоренена ръчно.

Използваема част на фумария парвифлора

Употребява се надземната част на билката с медицинска цел.

Химичен състав на фумария парвифлора

Основните алкалоиди, изолирани от Fumaria parviflora, са протопин и адлумидицеин, докато второстепенните алкалоиди са парфюмин, фумарилин, дихидрофумарилин, криптопин, (-)-стилопин, 8-оксокоптизин, сангвинарин и оксисангинарин. Билката съдържа още берберин, оксиберберин, фумарин, протокатехинова киселина и кафеена киселина; фумарова киселина, мастни киселини, летливи масла; сесквитерпеноиди; ароматни въглеводороди; гликозиди, танини, сапонини, тритерпеноиди, стероли като -ситостерол, стигмастерол и кампестерол; адлумидицеин, палматин, дихидросангвинарин, фумарицин; етерични масла; два флавонола, фенолна киселина; флавоноиди, стероиди, феноли, фумарофицин, стилопин, синактин, бикукулин, адлумин, перфумидин дихидросангирин, антимикробен агент.

Нови пет съединения са изолирани от билката, а именно - (5H,11H)-8-оксо-хомоиридолид, n-докозанил-2-O-D-глюкопиранозил салицилат, 2 -метил-6-хидроксиметилендодекан-10-оил-12, 15-олид14-О-D-ксилопиранозид, 4-оксо-стигмаст-5-ен-3-ол-D-глюкопиранозид и салицилова acid-O-D-ксилопиранозид заедно с известните съединения D-глюкопиранозил хексадеканоат и D-глюкопиранозил- (2 1-D-глюкопиранозид).

Лечебни свойства и приложение на фумария парвифлора

Изображение: Marie Portas, CC BY-SA 2.0 FR, via Wikimedia Commons

Fumaria parviflora е важна лечебна билка, която се използва в различни традиционни лекарства за лечение на много заболявания. Тя е широко прилагана в индийските лечебни медицински системи. В народната медицина на Турция се използва срещу чернодробно-жлъчна дисфункция и се внася от Иран. В Чарака и Сушрута се препоръчва за лечение на треска, кръвни заболявания, хронични кожни заболявания, заболявания на пикочните пътища и кашлица.

Свойства на фумария парвифлора

• противовъзпалително;
• спазмолитично;
• антидиарийно;
• бронходилататорно;
• хипогликемично;
• противоглистно;
• слабително;
• антипротозойно;
• противопаразитно;
• повишава мъжката плодовитост;
• антиноцицептивен ефект;
• охлаждащо;
• отхрачващо;
• хепатопротективно;
• болкоуспокояващо;
• антидиабетно;
• антибактериално;
• антиоксидантно;
• противоекземно;
• бронходилататорно;
• противораково;
• дерматологичен ефект;
• репродуктивен ефект;
• ранозаздравяващо.

Цветовете на растението са кисели на вкус и без мирис. Действат слабително, диуретично и противоотровно. Спомагат за намаляването на отровата в организма. Имат релаксиращи и кръвоспиращи свойства.

Състояния и заболявания, при които се прилага фумария парвифлора

• запек;
• треската;
• чувството на умора;
• блуждаене на ума;
• интоксикация;
• повръщане;
• жажда;
• обогатява кръвта;
• полезен при проказа;
• кожни заболявания;
• сърбеж;
• екзема;
• тоник при диспепсия;
• чернодробни заболявания.

Изображение: Julia Kruse, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

В традиционната медицина на Унани растението се предписва за лечение на стомашно разстройство, за пречистване на кръвта при кожни заболявания, да укрепва белите дробове, зъбите и да дава блясък на очите, да спира повръщането, при заболявания на далак и като диуретик.

Фумария парвифлора при екзема

Екземата на ръцете е често срещано и тревожно състояние с множество причини като атопия, дразнещ и алергичен контактен дерматит. Проучване в посока действие на алкохолен екстракт от билката върху екзематозни участъци показва, че тя се понася от повечето пациенти и че екстрактът от нея може да се счита за ефективен агент за лечение на хронична екзема на ръцете.

Начин на употреба на фумария парвифлора

• отвара - при повръщане, треска;
• сок от билката с мед - при вътрешно кървене;
• сок смесен с гхи - при еризипел за локално приложение, при хемороиди, при рани или язви.

Внимание!

Авторите на Pharmaeographia Indica описват билката като лекарството полезно при диспепсия и като ценно средство при скрофулозни кожни заболявания.

Заглавно изображение: Marie Portas, CC BY-SA 2.0 FR, via Wikimedia Commons