Динка, Лечебна динка

Динка, Лечебна динка (Sanguisorba officinalis, Great burnet) представлява тревисто растение от семейство Розоцветни (Rosaceae). Името на рода идва от латинските думи "sanguis", което означава кръв и "sorbeo", което означава "да се потопите в неговото използване, за да спре кървенето"; "засмукване". От векове растението се използва най-вече като хемостатично средство както в западната, така и в китайската билкова медицина. Корените съдържат голямо количество танини (до 17%), които са отговорни за стягащото, антисептично и противовъзпалително действие на билката.

Устройство на лечебна динка

Изображение: Andy.vac, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Растението израства от 40 см до 1,5 метра височина. Стъблото й в долната част е грубо, а в горната разклонено. Има атрактивна, неподредена листна маса с различни форми на листата - елипсовидно-ланцетовидни, сърцевидни, с назъбени ръбове, покрита с восък долна сиво-синкава повърхност. Образува малки пухкави цветя с видими тичинки. Венчелистчета липсват, а чашелистчетата са четири на брой, оцветени в тъмно червено, с големина около 2 мм, широко отворени. Разполагат с 4 тичинки и образуват гъсто, шиповидно съцветие. Лечебната динка цъфти през юли и август месец.

Разпространение на лечебна динка

Билката е местен вид по-хладните райони на Северното полукълбо в Европа, Северна Азия и Северна Америка. Среща се в пасища и по тревисти брегове, влажни ливади, крайпътни ивици, канавки, военни складови зони. Поради широката му коренова система, често се използва за контрол на почвената ерозия. Най-добре расте във влажни, тревисти ливади и на пясъчни, глинести почви.

Sanguisorba officinalis е важно хранително растение за големите европейски сини пеперуди Maculinea nausithous и M. teleius.

Най-близките диви насаждения на лечебната динка са в Швеция, Естония и южния бряг на Кьолския полуостров. Във Финландия тя е рядкост, като расте като установен чужд вид главно в населените места от южния бряг на страната до Северния полярен кръг. Расте в страната като остатък от отглеждането му като лечебна билка - наименованието му officinalis се отнася до факта, че е било използвано лекарствено, докато името на неговия род Sanguisorba означава „да абсорбира кръвта“ и растението се използва за спиране на кървенето.

Влага се в салати. Младите листа са вкусни и имат вкус леко като на краставица. В днешно време видът обикновено се отглежда само като декоративна украса. Култивираните растения понякога успяват да се разпространят в дивата природа от населените места.

Химичен състав на лечебна динка

Лечебната динка съдържа сангвиин H-6, който е димерен елагитанин; зиюгликозид (ziyuglycoside) II - тритерпеноиден сапонин, флавоноиди, сапонини, фенолна киселина, танини, сангвисорбин, витамин С, урзолова киселина, арабиноза, есенциални масла. Корените съдържат голямо количество танин.

Използваема част на лечебна динка

Употребяемите части на билката са нейните листа и корен. Младите листа и цветните пъпки могат да се консумират сурови или варени. Те трябва да бъдат събрани през пролетта, преди растението да влезе в цъфтеж. Пресните или изсушени листа се използват за приготвяне на чай. Коренът се събира през есента, когато листата умрат и се изсушава за по-късна употреба. Цъфтящите части се използват за производство на лекарства.

Лечебни свойства и приложение на лечебна динка

Свойства на лечебна динка

• болкоуспокояващо;
• антидиарично;
• адстрингентно;
• диуретично;
• кръвоспиращо;
• свойства на тоник;
• средство за лекуване на рани;
• противовъзпалително;
• антибактериално;
• антипиретично;
• охлаждащо;
• детоксикиращо.

Други свойства на билката, които подлежат на допълнителни изследвания са: антинеопластично, антивирусно, отхрачващо.

Състояния и заболявания, при които се прилага билката

• кървене;
• кървава кашлица;
• хематурия;
• изгаряне;
• кожни обриви;
• диабет;
• гастроентерит; дуоденална язва;
• менструално или маточно кървене;
• повръщане;
• екзема, хемороиди, колит;
• възпаление на мозъка;
• бяло течение;
• тежък менструален поток по време на менопаузата.
• горещи вълни;
• нередовен менструален поток;
• диария; дезинтерия; кървави изпражнения;
• язвен колит;
• проблеми с пикочния мехур;
• разширени вени;
• рани и зачервявания, прилагайки се върху кожата като мазило;
• хепатит В, херпес симплекс тип 1, HIV, менорагия (тежки периоди), облекчаване на болката, пептична язва, нарушения на пигментацията на кожата, възпаления на кожата, стоматит.

Изображение: Ing.Mgr.Jozef Kotuli?, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Билката се използва главно заради нейното стягащо действие, за забавяне или спиране на кръвния поток. Приема се вътрешно, както и се прилага външно и е безопасно и ефективно средство. Съвременните изследвания в Китай показват, че цялата билка лекува изгаряния по-ефективно от извлечените танини (стягащия компонент на растението). Пациенти, страдащи от екзема, показват забележително подобрение, когато се лекуват с мехлем от корена й и вазелин. Всички части на растението са стягащи, но коренът е най-активен. Билката е отлично вътрешно лечение за всички видове анормални течения, включително диария, дизентерия и левкорея. Използва се външно за лечение на изгаряния, попарвания, рани и кожни заболявания. Този вид е класиран на 19-то място в китайско проучване на 250 потенциални растения против фертилност.

Листата са стягащи, охлаждащи, кръвоспиращи и тонизиращи. Използват се за лечение на треска и кървене.

Коренът е стягащо, диуретично, противовъзпалително, хемостатично, тонизиращо средство. Използва се за лечение на пептични язви, хематурия, менорагия, кървави изпражнения, дизентерия, диария, хемороиди и изгаряния, кръвотечение от носа и ухапвания от насекоми. Както в китайската, така и в западната растителна медицина отвара от корена се използва вътрешно за тежко менструално кървене, кръв в изпражненията и урината, кървене на хемороиди и кървене на матката.

Great burnet показа in vitro инхибиращ ефект върху много патогенни бактерии, като Staphylococcus aureus, Streptococcus pneumoniae и Pseudomonas aeruginosa. От билката може да бъде направена вода за уста, която се използва и като билково лечение при възпаление на венците и подути сливици. Отвара от лечебна динка се прилага външно като народно средство при кървене от носа, рани, изгаряния, екземи, обриви, циреи и хемороиди. Ефективно средство е при екзема в комбинация с вазелин.

В проучване е открито, че екстрактът от Sanguisorba officinalis (SOE) има анти-HIV-1 активност. Интересно е, че SOE инхибира HIV инфекцията, но не успява да блокира вируса на везикуларен стоматит (VSV), SARS-CoV и инфлуенца H5N1 псевдовируси. Освен това е показано, че SOE няма ефект върху събитията в организма след навлизане на HIV-1 в него. Той блокира влизането чрез действие директно върху вирусната обвивка. В заключение SOE се определя като нов и специфичен инхибитор, който хвърля светлина върху откриването на анти-HIV-1 медикаменти сред традиционните билкови лекарства.

Други употреби на динка

Отглежда се като кулинарна билка. Младите листа и издънки имат хубав вкус и могат да се консумират сурови или да бъдат използвани в салата. За тази цел растението трябва да се прибира преди цъфтеж.

Използва се за цветно аранжиране.

Дозиране на билката

Изображение: Robert Flogaus-Faust, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons

За лечение на изгаряния, прахообразният корен може да се смеси със сусамово масло и след това да се нанесе върху засегнатите области.

В китайската билкова медицина нормалната дневна доза за вътрешни употреби е 10-15 грама. За външна употреба препоръката е „колкото е необходимо“.

Възрастни (над 18 години)

В традиционната китайска медицина, динка се използва локално за лечение на изгаряния и кожни обриви и вътрешно за лечение на диария, язви на дванадесетопръстника, кървави изпражнения, кървава кашлица и тежки менструални периоди. Стандартната доза за тези лечения, базирана на традицията, е 4,5-15 грама в приготвена отвара, но продължителността на лечението е неопределена. Няма доказана безопасна или ефективна доза при възрастни.

Деца (под 18 години)

Няма доказана безопасна или ефективна доза при деца.

Внимание!

Необходими са повече доказателства, за да се оцени ефективността на билката. Поради липсата на данни за фармакологичните ефекти и токсичност на растението, то не трябва да се използва от жени, които кърмят или по време на бременност.

Странични ефекти и безопасност

Не е известно дали лечебната динка е безопасна или какви са възможните нежелани реакции, резултат от използването й. Не са били наблюдавани странични ефекти или противопоказания при употребата й.

Поради високото съдържание на танини, билката не трябва да се използва продължително време. Да се избягва от пациенти с известна алергия или свръхчувствителност към лечебната динка (Sanguisorba officinalis), нейни съставки или членове на семейство Rosaceae.

Тя може да намали риска от кървене. Препоръчва се повишено внимание на употреба от пациенти с нарушения на кръвосъсирването или тези, които приемат лекарства, билки или добавки, които могат да увеличат риска от кървене. Може да се наложи коригиране на дозата им.

Заглавно изображение: Lumaca, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons