Росопас, Димянка, Горчива трева

Росопас, Димянка, Горчива трева (Fumaria officinalis) представлява тревисто едногодишно цъфтящо растение от семейство Макови (Papaveraceae). Преди век и половина в народната медицина билката е била използвана за лечение на стомашни и жлъчни проблеми, хемороиди, мигрена, за пречистване на кръвта и други състояния и заболявания. Стъблата на росопаса са горени в огньове, като отделения дим се е използвал за гонене на духове.

Устройство на росопас

Димянката е с разклонени стъбла, високи до 50 см. Листата са тънки, сивозелени, голи, разделени на яйцевидни дялове. Цветовете са розововиолетови до червени и са събрани в гроздовидни съцветия. Имат големина 7-9 мм, като цъфтят от април до октомври в северното полукълбо или от май до септември в Обединеното кралство. Те са с две устни и шипове, с чашелистчета, минаващи една четвърт от дължината на венчелистчетата. Растението обикновено има от 20 до 60 цвята на клас. Плодовете са семнки, кълбовидни, на върха са вдлъбнати или плоски. Съдържат по една семка. Цъфти през месеците април-юни.

Разпространение на росопас

Билката води произходът си от умерените райони на Северна Африка, Европа и части от Западна Азия. Среща се на Канарските острови, Алжир, Египет, Либия, Мароко и Тунис. В Западна Азия се среща в Кавказ, Кипър, Ирак, Израел, Ливан, Сибир, Сирия и Турция. В Източна Европа се среща в Беларус, Естония, Латвия, Литва и Украйна. В Средна Европа е в Австрия, Белгия, Германия, Унгария, Холандия, Полша, Словакия и Швейцария. В Северна Европа, в Дания, Ирландия, Норвегия, Швеция и Обединеното кралство. В Югоизточна Европа, в рамките на Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Гърция, Италия, Черна гора, Северна Македония, Румъния, Сърбия и Словения. Освен това в югозападна Европа се среща във Франция, Португалия и Испания. Среща се по тревисти и необработваеми места.

Използваема част на росопас

Растението се събира по време на цъфтеж и може да се използва прясно или да се изсуши за по-късна употреба. Използват се стръковете, които се берат по време на цъфтеж.

Химичен състав на росопас

• фурокумарини;
• изохинолинови алкалоиди протопин и алокриптопин, канадин, дицентрин, фумарицин/фумарин, сангвинарин, бербериноподобни алкалоиди, рутин и кверцитин;
• смолисти и горчиви вещества;
• калиеви соли и танини;
• фумарова киселина;
• стероиди, включително ситостерол, стигмастерол и кампестерол.

Алкалоидното съдържание е приблизително от 0,87% до 1,27%, като протопинът е от 0,18% до 0,25%, а фумофициналинът варира от 0,16% до 0,2%. Освен това са описани фосфолипиди и органични киселини, включително кафеена и фумарова. Метилфумаратът и протопинът са изследвани за хепатопротективна активност.

Лечебни свойства и приложение на росопас

Димянката е била високо ценена поне от римско време заради своя тонизиращ и кръвопрочистващ ефект върху тялото. Той е особено ценен при лечението на черния дроб, при скорбутни заболявания и при тревожни еруптивни заболявания на кожата, особено екзема (за които може да се приема вътрешно и външно).

Димянката е позната от древността и традиционно се използва чрез изцеждане и изпаряване на сока на растението. Той има дълга история на употреба като средство за пречистване на кръвта в традиционната медицина, включително аюрведичната система, и е изследван за неговия терапевтичен потенциал при лечението на сърдечно-съдови и хепатобилиарни заболявания, псориазис, екзема и други дерматологични състояния, както и слабително и диуретично.

Свойства на росопас

• антиревматично;
• потогонно;
• слабително;
• тонизиращо;
• утеротонично;
• спазмолитично действие;
• увеличава секрецията на жлъчните сокове;
• понижава кръвното налягане;
• отстранява лошия дъх в устата;
• намалява теглото;
• увеличава количеството на урината за едно денонощие - диуретично;
• депуративно, хипотензивно, диуретично, жлъчегонно, леко успокояващо, слабително, против сърбеж, антибактериално, съдоразширяващо.

Горчивата трева традиционно се използва като слабително и диуретично средство и за лечение на дерматологични заболявания като екзема. Ограничени данни сочат, че може да бъде от полза при хепатобилиарни нарушения и е одобрена в Германия за болка при колики. Съобщава се за потенциал за използване на производни на фумарова киселина при лечението на множествена склероза и псориазис, но липсват достатъчно клинични доказателства.

Билката се използва за лечение на чревни спазми и синдром на раздразнените черва, за стимулиране потока на жлъчката, течност, която е важна за храносмилането на мазнините и се произвежда от черния дроб; при кожни заболявания, дразнене на очите (конюнктивит), сърдечни проблеми, задържане на течности и запек. Съдържа вещество, което може да намали спазмите на жлъчните пътища или червата.

Състояния и заболявания, при които се прилага росопас

• хроничен запек;
• главоболие;
• жлъчни колики;
• хемороиди;
• затруднение в уринирането;
• затлъстяване;
• хронични заболявания и различни кожни заболявания, включително краста, проказа, екзема и общ сърбеж, рани и абсцеси. Използва се и при храносмилателни слабости (запек), стомашно-чревни разстройства, заболявания на жлъчния мехур и чернодробна недостатъчност.

Има показания за антибактериалната активност на протопин срещу грам-положителни микроорганизми Staphylococcus и Bacillus Anthracis.

Начин на употреба на росопас

• 2 чаени лъжички се заливат с две чаши вода. Оставя се да престои 4-5 часа, прецежда се и се пие по 1 супена лъжица, по три пъти дневно.

Росопасът се предлага за прием като тинктура, прах, отвара, сушена билка, сок, сироп, запарка.

Други употреби на росопас

От цветовете се получава жълто багрило, с което често се боядисва вълна.

Внимание!

Трябва да се подхожда с повишено внимание при употребата на тази билка, тъй като прекомерните дози причиняват хипнотични и седативни ефекти, особено ако се приема повече от около 8 дни. Стъблата й са отровни и съдържащият се в тях фумарин може да повлияе много различно на пациентите в различни дози. Предозирането винаги е фатално, защото парализира дихателната система. Росопас може да предизвика стомашно-чревни оплаквания и зачервяване.

Билката не трябва да се употребява от бременни и кърмещи жени.

При дозиран прием билката се счита за безопасна за употреба. Може да причини треперене, конвулсии и смърт приета във високи дози.

Росопасът може да бъде токсичен във високи дози поради наличието на протопин.

Може да взаимодейства със сърдечни медиации и антихипертензивни средства.

Заглавно изображение: Stefan.lefnaer, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons