Кафяви водорасли

Кафявите водорасли (Phaeophyta) са интересна част от морската флора. Принадлежат към клас Phaeophyceae. Най-характерни представители на вида са ламинария, цистозеира, саргасум, фукус. Като цяло са известни около 1500-2000 вида кафяви водорасли. Други имена под които се срещат в литературата са Fucophyceae, Melanophyceae, Brawn algae. В морските дълбини биват използвани за храна и формират местообитания за различни животински видове.

Устройство на кафяви водорасли

Структурната единица на водораслите се нарича талус и се състои от множество групирани клетки, които им придават нишковиден или вид наподобяващ тъкан, както и множество други форми. Талусът на кафевите водорасли, в повечето случаи, изглежда като дълъг, тънък клон по който са подредени множество листа. В тропическите морета размерите на тези водни растения варират от микроскопични нишки до няколко метра дължина.

Някои представители на вида достигат на дължина до 60 метра, като формират видни, гъсти подводни гори. Всички кафяви водорасли са многоклетъчни. Не са известни видове, които да съществуват като единични клетки или като колонии от клетки. Те са основна група водорасли, които не включват такива форми.

Цветът им варира от бледо бежово, маслинено зелено, жълто-кафяво до различни други нюанси на кафевия цвят. Той зависи от количеството на фукоксантина, присъстващ в състава им.

Разпространение на кафяви водорасли

Те обитават предимно студените области на моретата и океаните, на дълбочина до 80 метра, прикрепени към субстрат. Места по които се срещат най-често са бреговете на Северна Америка и Гибралтарския проток, Балтийско море.

Използваема част на кафяви водорасли

Употребява се целият талус.

Химичен състав на кафяви водорасли

Съдържат хлорофил (B и C), голямо количество фукоксантин - пигмент, който им придава характерен зеленикаво-кафяв цвят; йод, селен, витамин А, витамин В1, витамин В2, калий, манган, цинк, калций, мед, кобалт - над 30 витамина и минерала; полизахариди, алгинова киселина, фукодаин, ламанарин, етерично масло.

Лечебни свойства и приложение на кафяви водорасли

Още в миналото кафявите водорасли са били използвани като лекарство от хората живеещи около морето. Днес имат още по-широко приложение в медицината, също така и в промишлеността. Притежават следните свойства: противомикробно, противовъзпалително, противосклеротично, радиопротективно, стимулиращо зарастването на рани.

Прилагат се при следните заболявания и състояния:

• дисбактериоза;
• възпалителни заболявания на пикочната система;
• кървящи венци;
• отравяне с тежки метали;
• радиационни облъчвания;
• рани;
• язви;
• косопад;
• чупливи нокти;
• затлъстяване;
• запек;
• дефицит на минерали и микроелементи;
• гуша;
• артрит;
• ревматизъм;
• ставни и костни заболявания при деца;
• изгаряния;
• опарвания.

Пречат на натрупването на холестерина по стените на кръвоносните съдове, като помагат при превръщането му в жлъчни киселини. Регулират метаболизма, оптимизират функцията на щитовидната жлеза, подсилват мозъчната функция, нормализират съдовата пропускливост. Кафявите водорасли увеличават обема си в стомаха, като по този начин благоприятстват постепенното всмукване на въглехидрати и мазнини, а от там и регулирането на апетита.

Кафявите водорасли в кулинарията

Като храна намират най-голямо приложение в Япония. В Европа се използват като хранителна добавка и като подправка на различни хранителни продукти. От тях се извлича алгинова киселина, която се влага в голям брой продукти. Използват се като стабилизатори на емулсии, например в сладоледа. Намират приложение и като тор.

Внимание!

Кафявите водорасли не трябва да се консумират от хора с повишена функция на щитовидната жлеза и сърдечни проблеми. Противопоказани са за прием и по време на бременност и кърмене.

Странични ефекти от прекомерната консумация на кафяви водорасли: ускоряване на пулса, повишаване на кръвното налягане, треперене на крайниците.