Лавровишня, Вишня, Лаврочереша, Тафлан

Лавровишня (Prunus laurocerasus) е вечнозелено храстовидно растение, което е представител на семейство Розови (Rosaceae). Среща се още с имената лаврочереша, тафлан, вишня.

Устройство на лавровишня

Височината на храста достига от 5 до 15 метра. Листата му са с дължина от 4 до 10 сантиметра. Тъмнозелени са на цвят и с лъскава текстура. Първите пъпки на лавровишнята се появяват в началото на пролетта и се отвравят през лятото. Цветовете й са около 30-40 на брой с кремаво-бели венчелистчета и многобройни жълтеникави тичинки. Младите плодове на лавровишнята са червени на цвят. Наподобяват тези на черешата, но са широки около 1-2 сантиметра. След пълното си узряване те придобиват черен цвят.

Разпространение на лавровишня

Изображение: SABENCIA Guillermo César Ruiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Билката вирее в гористи и планински местности в Иран, Мала Азия, Кавказ и Балканския полуостров.

Използваема част на лавровишня

Използват се листата, които се берат по време на цъфтеж. Изсушават се на сянка или в сушилня.

Химичен състав на лавровишня

Листата на билката съдържат цианогенен гликозид - лауроцезарин (прулауразин, пруназин). След като претърпи хидролиза това съединение отделя циановодород, който е силно токсичен за организма. Лауроцезарина придава характерен аромат и горчив вкус на растението. Други химични вещества са линоленова киселина, гликозиди, флавоноиди, етерично масло, аскорбинова киселина, танини, восък и дъбилни вещества.

Лечебни свойства и приложение на лавровишня

В древен Рим цианидът и неговите производни са били използвани като оръжия. Нерон е използвал високо концентрирана вода от лавровишня, като отрова за враговете си.

От дълги години в народните методи за лечение се употребява вода от лавровишня, която се получава чрез дестилация. Водата притежава силни спазмолитични и аналгетични свойства.  Случаите на интоксикации с лавровишнева вода са били много често явление, поради високото съдържание на циановодород в състава й.

В турската народна медицина пресните листа от лавровишня се прилагат външно под формата на болкоуспокояващи и понижаващи телесната температурата компреси. В други култури билката също е била широко използвана за облекчаване на жлъчни, бъбречни и стомашни колики. Вишнята действа благоприятно при кашлица, болки в червата, стомаха, жлъчката, болезнена менструация, хемороиди и злокачествени заболявания. Плодовете на лавровишнята се използват за производството на вина и безалкохолни напитки. Етеричното масло от листата растението намира приложение в ароматерапията и кулинарията за ароматизиране на мляко.

Изображение: Stanzilla, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Лечебни свойства на лавровишня

• бактерицидно - изследвания, извършени in vitro дават доказателства за бактерицидната активност на екстракта от листата и плодовете на лавровишнята. Съществена антибактериална активност се наблюдава срещу Enterococcus faecalis, Enterococcus casseliflavus, Haemophilus influenzae и Salmonella spp.;
• спазмолитично - повлиява благоприятно и редуцира спазмите на гладката мускулатура;
• отхрачващо - химичните вещества, съдържащи се в билката стимулират експекторацията и намаляват кашлицата;
• седативно;
• антиеметично;
• противокашлично;
• противотуморно.

Заболявания и състояния, при които се прилага лавровишня

• стомашни колики;
• жлъчни колики;
• жлъчно-каменна болест;
• язвена болест;
• колит;
• суха кашлица;
• болезнена менструация.

Начин на употреба

• тинктура от лавровишня - приготвят се като 1 чаена лъжичка се залива със 100 грама чист спирт. Престоява около 10 дни. Приемат се по 20 капки добавени към вода, 2-3 пъти дневно.

Важно! 

При прекомерна консумация може да настъпи интоксикация! Не се препоръчва употребата на билката от бременни жени и кърмачки.

Заглавно изображение: Agnieszka Kwiecie?, Nova, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons