Изсипливче, Белило, Припътница

Изсипливче, Белило, Припътница (Herniaria glabra) представлява eдногодишно, двугодишно или многогодишно тревисто растение от семейство Карамфилови (Caryophyllaceae). Първото споменаване на растението като лечебна билка е от 1500 г. и е използвано от векове като диуретично средство при лечението на хроничен цистит и уретрит.

Устройство на белило

Изображение: Jordi Bosch Janer, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Растението е с полегнало, разклонено стъбло, а с височина до 20 см. Има срещуположно разположени по стъблата листа, които са приседнали, елипсовидни, продълговати, ярко зелени и малки. Цъфти в жълтозелени, хермафродитни цветове в съцветия от 7 до 10 цвята. Разположени са на групички в пазвите на листата. Цъфти от април до август. Беритбата продължават от май до юли, а плододаването настъпва през август месец.

Разпространение на белило

Изсипливчето расте в Северна Америка и Европа. У нас е установено по песъчливи, тревисти места и храсталаци из цялата страна. Въпреки че не е посочено като инвазивен вид, то има доста голям потенциал на плевел. Разпространява се лесно и се самозасява и вирее в бедна почва. Поради тази причина е разумно да го държите под око и да не му позволявате да "избяга" от вашата градина. Не може да расте на сянка. Растението може да понася силни ветрове, но не и морска експозиция.

Химичен състав на изсипливче

• кумарини, флавоноиди, фенолна киселина, сапонини;
• херниарин;
• метилумбилиферон;
• кверцетин;
• рутин;
• етерично масло;
• херниарова киселина;
• танини;
• метокси аналог на умелиферон.

Растенията, които се отглеждат на слънчеви и топли места, съдържат повече от активните вещества, отколкото растенията, които се отглеждат на сянка.

Използваема част на изсипливче

Изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Използват се надземните част на билката за направата на лекарства. Цъфтящото растение се събира и бързо се суши на сянка при температура до 40°C. Ако билката се съхранява твърде дълго или ако не е изсушена по правилния начин, активните съставки в нея бързо се разграждат. Затова е най-добре да използвате прясна билка или сушена, която е престояла (в затворени съдове) за кратко време. Билката има леко горчив вкус.

Лечебни свойства и приложение на изсипливче

Изсипливчето има диуретични свойства, спазмолитичен ефект върху пикочния мехур и способност да дезинфекцира пикочните пътища. Белилото се употребява главно при заболявания на пикочния тракт - катар на пикочния мехур, цистит и камъни в бъбреците, воднянка, белодробни проблеми, болка и оток. Пиенето на чай от изсипливче всеки ден може да помогне за естествено лечение на инфекция на пикочните пътища. Външно се използва като лапа за ускоряване заздравяването на язви и рани. Научните доказателства в подкрепа на употребата му са малко.

Свойства на изсипливче

• диуретично;
• противовъзпалително;
• антиревматично;
• обезболяващо действие;
• билката е успокояващо спазмите на гладката мускулатура средство;
• стягащо;
• отхрачващо;
• хипотензивно;
• антиуролитиазно;
• антимикробно;
• инсектицидно;
• антиоксидантно.

Изсипливчето съдържа вещества, които могат да помогнат за спиране на спазмите на пикочния мехур и да насърчат диурезата.

Състояния и заболявания, при които се прилага изсипливче

• стомашно-чревни колики;
• тромбоемболична болест;
• трудно заздравяващи рани, язви;
• оточни състояния;
• дискинезии на жлъчните пътища и други;
• заболявания на пикочните пътища;
• заболявания на костите и ставите, респираторни заболявания и дихателни нарушения;
• нервни болки;
• подагра, артрит;
• задържане на течности;
• болки в мускулите и ставите (ревматизъм);
• за пречистване на кръвта, нарушения на кръвообращението, съдови нарушения, за понижаване на кръвното налягане;
• камъни в бъбреците и пикочния мехур, инфекции на пикочния мехур;
• диабет, хипертония, сърдечна декомпенсация;
• външно като антисептик и омекотител на кожата.

Изображение: This image is created by user Wim Rubers at waarneming.nl, a source of nature observations in the Netherlands., CC BY 3.0, via Wikimedia Commons

Начин на употреба на изсипливче

Билковите лекарства, съдържащи изсипливче, обикновено се предлагат под формата на чай.

• запарка - 1 супена лъжица нарязана билка се запарва в 400 мл. гореща вода. Кисне около 20 минути. Пие се по 1 кафена чашка 3 пъти дневно, преди ядене;
• тинктура - 3-4 капки, преди хранене, като пикочогонно, болкоуспокояващо и противовъзпалително средство.

Запарка от билката се използва като противовъзпалително, адстрингентно, диуретично, спазмолитично, антидиарично, потогонно, аналгетично, температуропонижаващо средство. Препоръчва се за лечение на холелитиаза, нефролитиаза, задържане на течности, цистит и други инфекции на пикочните пътища, както и срещу подагра и миалгия. Използва се още при бронхит, бронхиална астма, плеврит, задух, туберкулоза, кашлица, коклюш и възпаление на белите дробове.

Билковият екстракт има апетитовъзбуждащо действие и се приема при гастрит, язва на стомаха и дванадесетопръстника, диария, дизентерия, както и срещу нервно изтощение.

Лапа от растението се прилага външно върху кожата като лечебно и стягащо средство и се препоръчва при язви, изгаряния, натъртвания, рани и възпаления. Воден екстракт от растението почиства ръцете, прави кожата мека и еластична.

Недостатъкът на използването на билката в билколечението е, че тя намалява лечебния си ефект, когато се изсуши и е за предпочитане да се използва прясна. Освен това активните съставки в растението са доста летливи, така че билката не трябва да се слага във вряща вода, когато се използва в билкови чайове. Това е обратното на билката мечо грозде (Arctostaphylos uva-ursi), която има подобен ефект върху пикочните пътища, но трябва да се вари известно време, за да освободи активното вещество. Следователно тези две билки не трябва да се смесват заедно в чай, предназначен за лечение на заболявания на пикочните пътища, въпреки че това често се прави.

Изображение: Stefan.lefnaer, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Други приложения на изсипливче

Добро почвопокривно растение е, което позволява на пролетните луковици да растат през него. Отглежда се лесно и е красиво и интересно засадено между каменни плочи. Осигурява интересна текстура и форма като кантове в алпийската градина или алпинеума. Неговата непретенциозност и устойчивост предлага вечнозелена почвена покривка.

Успешно може да се отглежда и в контейнери. Яркото зеленото на изсипливчето ободрява сиволистните растения (като лавандулата) и компенсира по-тъмнозелените растения (като исоп, мирта).

Дългият му корен помага за задържане на водата в почвата.

Внимание!

Прекаленият прием на билката може да доведе до повишаване количеството на литий в тялото и до сериозни странични ефекти. Не забравяйте да се измиете след боравене с билката и въпреки че е почвопокривно растение, не си създавайте навик да се излежавате върху него.

Изсипливчето не трябва да се използва по време на бременност и кърмене.

Все още няма достатъчно научни изследвания, които да покажат безопасността на прием на билката - доза, продължителност на прием, взаимодействие с други билки и медикаменти.

Лекарствата, приготвени от белило, не трябва да се използват при състояния, при които има намален прием на течности като например тежко сърдечно или бъбречно заболяване. Няма съобщения за нежелани странични ефекти или противопоказания, когато билката се използва правилно, но трябва да се предписва само от квалифициран медицински специалист.

Заглавно изображение: Michael Becker, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons