Ангелика, Лечебна пищялка, Ангеликово дърво, Градинска ангелика

Ангелика, Лечебна пищялка, Ангеликово дърво (Angelica archangelica, Angelica officinalis) представлява многогодишно растение, което принадлежи към семейство Сенникоцветни (Apiaceae, Umbelliferae). Други нейни имена на латиница са: garden angelica, Holy Ghost, wild celery, norwegian angelica. На външен вид прилича на някои отровни растения като бучиниш, поради това не трябва да се използва преди да бъде точно определен растителният вид.

Растението е медоносно, като от един декар насаждения може да се добие мед в количество 9-10 килограма. Като лечебно растение, ангеликовото дърво е известно още в миналото, особено в Америка, където много племена са го използвали в целият му вид за лечение на вирусни и бактериални инфекции.

Устройство на лечебна пищялка

Растението достига на височина до 1,5 метра. По-старите представители могат да стигнат размери от 4 до 6 метра. Стъблото е цилиндрично, право, разклонено в горната си част и оцветено в зелено с виолетови отенъци. Коренището е месесто, късо, дебело и ряповидно. Листната маса е двойно или тройно переста, с големи, силно издути влагалища. Листният ръб е фино назъбен. Листата са оцветени в тревисто зелено по горната повърхност, а по долната освен основният цвят се установява и сребрист отенък.

Цветчетата са събрани в сложно съцветие сенник, състоящо се от 20 - 40 на брой цветни лъча. На тях се развиват малките, оцветени от бяло до жълто-зелено цветове. Цъфтежът им е през месеците юли август. Плодът е яйцевиден, странично сплеснат, разпадащ се на две крилати половинки. В незрял вид имат зеленикаво-бяло оцветяване, а вече зрели придобиват тъмно кафяв цвят. Те съдържат по едно семе. Семената са склонни бързо да губят своята жизненост и кълняемост.

Изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Разпространение на ангелика

Билката води произхода си от Евразия. Среща се на влажни места, най-вече покрай реки. Вирее на надморска височина около 2000 метра.

Използваема част на ангелика

Използват се листата, стъблото, семената и плодовете, но най-вече корените на растението.

Химичен състав на ангелика

В корените на растението се съдържат

• танин;
• етерично масло;
• кумарини (ангелицин, остол, остенол, императорин, ксантотоксин, бергаптен, умбелиферон, умбелипренин);
• кумаринови производни (императорин, ксантоксол, бергаптен, ксантотоксин, фурокумарина фелоптерин);
• лактон;
• архицин;
• флавоноиди;
• бета-ситостерол;
• тлъсто масло;
• ангеликова и валерианова киселина;
• витамин B12;
• ниацин;
• фолиева киселина.

Плодовете на ангеликата съдържат следните вещества: етерично масло, тлъсто масло, кумаринови производни - ксантоксол, фурокумарина фелоптерин, бергаптен, ксантотоксин, императорин и др.

Изображение: freepik.com

Лечебни свойства и приложение на ангелика

През 1665 година става ясно, че ангеликовото дърво притежава антибактериални свойства. Някои хора дъвчат изсушен корен от него с цел засилване на антивирусните свойства на организма им. Доказано е, че лечебната пищялка е ефективна срещу гъбички, такива като Candida albicans, проявени като първична гъбична инфекция, която може да се развие като фокална или системна.

От 10-ти век нататък ангеликата се отглежда като зеленчук и лечебно растение. През 12-ти век постига голяма популярност в Скандинавия. От нейното стъбло се прави музикален инструмент, който наподобява флейта. Северните народи я добавят като овкусител към млякото на северния елен. Друг интересен факт за нея е, че красивите й стъбла се захаросват и се използват с декорираща цел. Ангеликовото дърво притежава приятен аромат, подобен на парфюм.

Свойства на ангелика

• откашлящо;
• потогонно;
• диуретично;
• обезболяващо;
• спазмолитично;
• апетитовъзбуждащо;
• антибактериално;
• противовъзпалително;
• жлъчегонно.

Изображение: Andreas Tille, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

При болки в стомаха проявява успокояващо действие. Подобрява перисталтиката на червата и възбужда апетита. Стимулира матката. Установено е релаксиращо действие на ангеликата върху трахеята, което определя употребата й при настинки, грип, бронхити, астма. Китайски изследователи съобщават за нейната еритропоетична и повишаваща кръвосъсирването способност.

Ангеликата се използва при

• бронхити;
• трахеити;
• липса на апетит;
• повишено кръвно налягане;
• ангина;
• грип;
• кашлица;
• колики;
• метеоризъм;
• гадене;
• инфекции на пикочните пътища;
• диспептични заболявания;
• стомашно-чревни спазми;
• артрит;
• болки в ставите;
• коремен тиф;
• язви.
  

Използва се при жени с менструални смущения и неприятни симптоми на менопауза, поради хормоноподобното й действие. Външното приложение на билката се заключва в употребата й като гаргара при ангина, бани при хистерия и нервни разстройства, смачкани пресни листа приложени като компрес върху гърдите при белодробни заболявания.

Изображение: Bev Wagar, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Билката стимулира притока на кръв към периферните части на тялото, при което е от значение при лечение на нарушено кръвообращение. Счита се за специфично лечение на болестта на Бюргер, състояние, при което се наблюдава стеснение на артериите на ръцете и краката. Тя е била използвана като очистител на кръвта, за насърчаване на кръвообращението и при двата пола. Облекчава периферни циркулационни проблеми и намалява високото кръвно налягане, като съдейства за стабилизиране на кръвоносните съдове.

Корените на лечебната пищялка са били използвани в традиционната австрийска медицина като лекарство, под формата на чай или тинктура, за лечение на заболявания на стомашно-чревния тракт, дихателните пътища, нервната система, при треска, инфекции и грип.

Полученото масло от ангелика е много скъпо и се използва в сладкарската, винено-спиртната и тютюневата индустрия. То е честа съставна единица на ликьори. От плодовете й се произвеждат абсент и други алкохолни напитки. Съществуват множество рецепти за употреба на ангелика в кулинарията, дори от нея норвежците правят хляб.

Начин на употреба

• отвара - поставят се 2 чаени лъжички корени в 400 мл. вода и се варят 5 минути. След прецеждане се пие 3 пъти на ден, по половин кафена лъжичка, преди ядене;
• ангелика в комбинация с вино - 20 г. нарязани корени се накисват в 500 мл. бяло вино за едно денонощие. Прецежда се и се пие половин чашка преди ядене, два пъти на ден;
• тинктура - за приготвянето й се използва спирт и ангелика в съотношение 1:5.

Внимание!

Да не се използва в комбинация с билки и медикаменти, които притежават спазмолитични и хормоноподобни действия.

При употребата на ангелика може да се прояви фотосензибилизиращ ефект - чувствителност на кожата към слънчевите лъчи. Превишен прием на билката, може да се отрази негативно на сърдечната честота и кръвното налягане, както и да повиши нивото на захар в кръвта. Ангеликата е противопоказана за употреба при хора със склонност към развитие на диабет. Не трябва да се използва от бременни жени.

Пазете очите, да не попадне сок от растението в тях.

Заглавно изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons