Инсулин

Въведение

В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването?

Необходима ли е предварителна подготовка?

Метод на провеждане на изследването:

Какво ще усещате по време на изследването?

Има ли рискове от провеждане на изследването?

Резултати от проведеното изследване:

Кога не трябва да провеждате изследването?

Въведение

Чрез изследването на инсулин се определя количеството на този хормон в кръвта.

Инсулинът е пептиден хормон, който се произвежда и съхранява в бета-клетките на островите на Лангерханс, намиращи се в панкреаса, като има ключова роля в транспортирането и съхранението на глюкоза — основният източник на енергия за организма.

Инсулинът произлиза от по-голяма молекула — препроинсулин.
Препроинсулинът е биологично неактивният прекурсор (предшественик) на хормона инсулин.
Под действието на ензими препроинсилинът се превръща в проинсулин.
Проинсулинът се състои от 2 вериги (А и В), свързани помежду си чрез С-пептид. Разцепването на проинсулиновата молекула води до отделянето на хормона инсулин и на С-пептид.

Инсулинът:

1. пренася глюкозата от кръвта в клетките;
2. спомага за регулиране на нивата на кръвната захар;
3. взема участие в липидния метаболизъм;

Между нивата на инсулина и тези на глюкозата (кръвната захар) в кръвта трябва да има баланс.
След хранене въглехидратите обикновено се разграждат до глюкоза и други прости захари. Това води до повишаване нивата на глюкоза в кръвта и така стимулират панкреаса да освобождава инсулин в кръвта. Инсулинът спомага за усвояването на глюкозата от клетките (особено мускулните, чернодробните и мастните клетки, където се използва за производство и съхранение на енергия), концентрациите й в кръвта се понижават и освобождаването на инсулин от панкреаса намалява.

Ако човек не е в състояние да произвежда достатъчно количество инсулин или ако клетките на организма не са достатъчно чувствителни към неговото действие (инсулинова резистентност), глюкозата не може да достигне до повечето от клетките на организма, в резултат на което клетките започват да гладуват, а нивата на глюкоза в кръвта се повишават до патологични стойности.

Това може да доведе до нарушения в нормалните метаболитни процеси, което е причина за възникване на различни нарушения и усложнения, включително:

• бъбречни заболявания;
• сърдечно-съдови заболявания;
• зрителни и неврологични проблеми;
• много високи стойности на глюкоза могат да доведат до животозастрашаващо състояние, наречено диабетна кома;

Диабетът е заболяване, при което се установяват високи нива на кръвна захар и намален ефект на инсулина.
Хората с диабет тип 1 произвеждат много малко инсулин и при тях е необходима терапия с прием на хормона.
При хората с диабет тип 2 нивата на инсулин може да са нормални, дори повишени, но клетките са с намалена чувствителност към неговото действие — състояние, известно като инсулинова резистентност, което се задълбочава с времето.

При инсулинова резистентност тялото не е в състояние да реагира на действието на инсулина и компенсира като произвежда допълнителни количества от хормона.
Това води до по-високи нива на инсулин в кръвта (хиперинсулинемия) и свръхстимулиране на някои тъкани, които са запазили своята чувствителност към инсулин.
С напредване на времето това води до нарушено съотношение между нивата на глюкоза и инсулин, като без лечение може да се стигне до усложнения, засягащи различни системи на тялото.

Рисковите фактори за инсулинова резистентност включват:

1. затлъстяване, особено абдоминално затлъстяване;
2. фамилна анамнеза за диабет или инсулинова резистентност;
3. гестационен диабет;
4. синдром на поликистозните яйчници;

Освен при хора с диабет тип 2, инсулинова резистентност може да се наблюдава и при лица със:

• синдром на поликистоза на яйчниците;
• преддиабет;
• сърдечно-съдови заболявания;
• метаболитен синдром;
• заболявания на хипофизата или надбъбречните жлези;

Освен при инсулинова резистентност, хиперинсулинемия (повишени нива на инсулин в кръвта) най-често се наблюдават при хора с инсулин-продуциращи (произвеждащи) тумори на островните клетки на панкреаса (инсулином) или при повишена доставка на инсулин отвън (екзогенен инсулин) чрез лекарствени препарати.

Хиперинсулинемията води до ниски нива на кръвна захар в кръвта (хипогликемия), което може да доведе до развитието на симптоми, характерни за хипогликемия като:

1. изпотяване;
2. сърцебиене;
3. объркване;
4. замъглено зрение;
5. световъртеж и други;

Тъй като основният източник на енергия за мозъка е глюкозата, тежката хипогликемия, причинена от хиперинсулинемия, може да доведе сравнително бързо до инсулинов шок и летален изход.

Изследването на инсулин може да се извърши заедно с други изследвания, включително:

• Кръвна захар;
• C-пептид;
• Анти-инсулинови антитела;
• Орален глюкозотолерантен тест (ОГТТ);
• Тест за инсулинова толерантност (ITT) — това изследване не е широко използвано, но е един от методите за изследване на инсулиновата чувствителност (или резистентност), особено при индивиди с наднормено тегло или тези със синдром на поликистоза на яйчниците;

В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването?

Изследването на инсулин може да се назначи в различни случаи:

• Определянето на нивата на инсулин най-често се извършва по повод установени ниски нива на глюкоза (хипогликемия) и/или при наличие на симптоми на остра или хронична хипогликемия.

Симптомите на хипогликемия могат да включват:

1. изпотяване;
2. неспокойствие;
3. сърцебиене;
4. чувство на глад;
5. обща слабост;
6. треперене;
7. дезориентация/объркване;
8. раздразнителност;
9. замъглено зрение;
10. световъртеж;
11. при по-тежки случаи — загуба на съзнание и припадъци;

Тези симптоми могат да са индикация на ниски нива на кръвната захар, но могат да се наблюдават и при други състояния.

• В помощ на диагностиката на инсулин-продуциращ (произвеждащ) тумор на островните клетки на панкреаса (инсулином) — за проследяване на ефективността на проведената терапия (хирургично отстраняване на тумора) и/или за ранно откриване на рецидив;
• При лица, при които има съмнение за инсулинова резистентност, или при такива, при които вече е установено това състояние.

Инсулиновата резистентност е състояние, при което тъканите стават по-малко чувствителни към действието на инсулина, в резултат на което панкреасът компенсира като произвежда повече инсулин.
Инсулинова резистентност често се наблюдава при:

1. хора с наднормено тегло;
2. при индивиди с диабет тип II;
3. синдром на поликистозните яйчници;
4. преддиабет;
5. сърдечно заболяване;
6. метаболитен синдром;

Повечето препоръки (гайдлайни) не препоръчват изследването на нивата на инсулин като рутинен метод за оценка на инсулиновата резистентност, а вместо това се препоръчва проследяване на:

1. индекс на телесна маса — ИТМ (Body mass index — BMI);
2. обиколка на талията;
3. кръвно налягане;
4. липиден профил;
5. оценка на риска за развитие на диабет;

• Мониториране на количеството инсулин, произведено от бета-клетките на панкреаса. В тези случаи може да се извърши и изследване на C-пептид.

Панкреасът секретира еднакви количества инсулин и С-пептид.
Двата теста (на инсулин и С-пептид) могат да се направят, за да се направи оценка какво количество от инсулина в кръвта се образува от панкреаса (ендогенен инсулин) и какво количество е от външни източници (екзогенен инсулин), например инжекции с инсулин.
Чрез изследването на инсулин се определя общото ниво на инсулина от ендогенните и екзогенните източници, докато изследването на С-пептид дава информация само за инсулина, произведен от панкреаса;

• Преценка дали при хора с диабет тип 2 е необходимо да бъде да прилаган инсулин в допълнение на пероралните антидиабетни средства;
• Определяне и мониториране (проследяване) на постигнатия резултат от трансплантирането на човешки панкреасни островни клетки (изолирани Лангерхансови острови), възстановяващи способността на панкреаса да произвежда инсулин, чрез определяне на инсулин-произвеждащия капацитет на трансплантанта.

Определянето на нивата на инсулин може да се извърши заедно с изследване стойностите на кръвната захар и изследването на C-пептид.

Понякога изследването на инсулин се комбинира с орален глюкозотолерантен тест (ОГТТ), като в тези случаи нивата на кръвта захар и на инсулина се определят на предварително определени интервали от време, с цел оценка на инсулиновата резистентност.

Необходима ли е предварителна подготовка?

Не трябва да приемате храна или течности (с изключение на вода) в продължение на поне 8 часа преди провеждане на изследването.

В някои случаи изследването на инсулин може да се извърши и когато не е възможно въздържание от храни и напитки — например при глюкозотолерантен тест или по време на епизод на хипогликемия (ниска кръвна захар).

В някои случаи може да е необходимо да не се приема храна повече от 8 часа (например 72 часа) и по този начин да се предизвика хипогликемичен епизод.

Необходимо е да информирате Вашия лекар за всички лекарства, които приемате (независимо дали са по рецепта или не), особено за тези, които влияят на нивата на кръвната захар — инсулин и/или перорални антидиабетни средства.

Също така е необходимо да информирате лекаря за всички билки, витамини и хранителни добавки, които използвате.

Необходимо е да информирате лекаря си кога сте се хранили за последен път.

Метод на провеждане на изследването:

За изследването на инсулин е необходимо да се вземе венозна кръв, като подробна информация за вземането на кръв от медицински специалист ще намерите при:

• Изследване на кръв  

При изследването на нивата на инсулин обикновено се изследват и нивата на С-пептид.
Почти винаги се взема и кръвна проба за определяне стойностите на кръвната захар.

Какво ще усещате по време на изследването?

Подробна информация за това, което може да усетите при вземането на кръв, необходим за определяне нивата на инсулин в кръвта, може да прочетете в:

• Изследване на кръв

Има ли рискове от провеждане на изследването?

Подробна информация относно възможните рискове при вземането на кръв, необходима за този тест, ще намерите в статията:

• Изследване на кръв

Резултати от проведеното изследване:

Резултатите от изследването на инсулин не трябва да се тълкуват самостоятелно, а заедно с данните от физикалното изследване и резултатите от други изследвания (предимно стойностите на кръвната захар).

Резултатите от изследването могат да варират между отделните лаборатории.

Резултатите от изследването на инсулин обикновено са готови в рамките на 24 часа.

   Нормални стойности:

Сравнение между нивата на инсулин и глюкоза може да видите на следващата таблица:

 
   Отклонения от нормата:

Повишени нива на инсулин в кръвта могат да се установят при:

• акромегалия;
• синдром на Къшинг (Cushing);
• прием на някои медикаменти, включително:
  1. кортикостероиди;
  2. леводопа (levodopa);
  3. перорални контрацептиви;
• непоносимост към фруктоза или галактоза;
• инсулином (инсулин или проинсулин секретиращ тумор);
• затлъстяване;
• инсулинова резистентност, която може да се наблюдава при диабет тип 2 и метаболитен синдром;
• прекомерен прием на антидиабетни средства — инсулинови аналози и перорални антидиабетни средства;
• мутации в гена за инсулиновия рецептор;
• ранен стадий на диабет тип 2;
• заболяване на черния дроб — налице е намалена секреция на инсулин;
• тежка сърдечна недостатъчност;

Ниски стойности на инсулин могат да се наблюдават при:

• диабет;
• хипопитуитаризъм; 
• заболявания на панкреаса — например хроничен панкреатит, рак на панкреаса, муковисцидоза;

Кога не трябва да провеждате изследването?

Факторите, които могат да възпрепятстват изследването на инсулин или могат да повлияят на резултатите от теста, включват:

• При пациентите на инсулинова терапия могат да се образуват анти-инсулинови антитела (особено при прием на животински инсулин), които могат да повлияят на резултатите от теста. В тези случаи може да се изследва С-пептид като алтернативен метод за оценка на производството на инсулин;
• Прием на инсулин или перорални антидиабетни средства;
• Хемолиза (разрушаване) на еритроцитите в кръвната проба.
  Червените кръвни клетки (еритроцити) съдържат ензим, който разрушава инсулина, като хемолизата е причина за освобождаване на ензима и получаване на фалшиво ниски резултати при изследването;
• Забавено анализиране на кръвната проба;
• Прием на някои медикаменти, например перорални контрацептиви;
• Наднормено тегло;