Сърцебиене МКБ R00.2

Сърцебиенето е симптом, който се дефинира като неприятно чувство за силно или учестено биене на сърцето. То може да бъде предизвикано от различни нарушения, включващи промени в сърдечния ритъм или честота. Сърцебиенето може да е резултат и от следните състояния:

• Психоемоционални състояния (стрес, безпокойство)
• Физически упражнения
• Наркотични вещества
• Хормонални промени (свързани с менструация, бременност или менопауза)
• Фебрилни състояния
• Прием на противокашлични лекарства, съдържащи псевдоефедрин
• Някои антиастматични медикаменти
• Никотин
• Кофеин
• Различни форми на тахикардия
• Ектопични съкращения
• Компенсаторни паузи
• Ритъмни нарушения, предизвикващи сърцебиене са:
  • Тахикардия
  • Предсърдно мъждене – аритмия, характеризираща се с неправилен ритъм и хаотичност.
  • Камерна тахикардия представлява тахикардия с камерен произход. Камерната тахикардия често е следствие на заболявания на сърцето. Неовладяната камерна тахикардия може да се последва от синкоп (припадък), сърдечен арест или внезапна сърдечна смърт.

Сърцебиенето може да бъде безобидно моментно ритъмно нарушение или да е предвестник за сърдечно-съдови заболявания. Болните описват сърцебиенето като "прескачане", "пропускане". При наличие на екстрасистоли болните обикновено усещат след екстрасистолната пауза и следекстраситолното съкращение. В някои случаи болните съобщават, че тяхното сърце „спира да бие”. Това отговаря на компенсаторната следекстрасистолна пауза.

Преди медикаментозен прием сърцебиенето може да се овладее и в домашни условия, като се прилагат прийоми, чието цел е да повлияват на n.vagus (основен регулатор на сърдечната дейност по неврогенен път).

Първият подход, който може да се приложи, е прийомът на Валсалва. Методът се свежда до издишане срещу затворени дихателни пътища. За реализирането му е необходимо болният да заеме легнало положение, да поеме дълбоко дъх и да се опита да издиша, като предварително е защипал ноздрите на носа си. Физиологичният отговор за подобряване на сърдечния ритъм при прийома на Валсалава е следният:

• Повишаване на вътреторакалното налягане, водещо до изтласкване на кръв от белодробните вени към лявото предсърдие. Краткотрайно се повишава ударният обем (до 5 секунда след поемането на въздух).
• Настъпва спадане на ударния обем (между 5-тата и 14-тата секунда), намалява се сърдечният дебит. В същото време отговорът на съдовата система в организма е вазоконстрикция (свиване на кръвоносните съдове с цел повишаване на кръвното налягане). Това се случва межди 15-тата и 20-тата секунда.
• Следва освобождаване на налягането, изразяващо се в издишване.
• Нормализиране на сърдечния дебит.

Вторият прийом за нормализиране на сърцебиене е каротиден масаж. Масажът на каротидния синус представлява краткотрайно притискане на каротидната артерия. Масажът се провежда на тази част на каротидната артерия, разположена под челюстния ъгъл и встрани от щитовидния хрущял. Физиологичният отговор при каротиден масаж се свежда до забавяне на сърдечната честота по време на епизоди на предсърдно трептене, мъждене, сърцебиене.

При правилно приложение на прийома на Валсалва и прийома на каротидния масаж сърцебиенето (от предсърден произход) се преустановява. Ако не се подобри, вероятно се касае за сърдечно заболяване и е необходимо да потърсите медицинска консултация.

Ако има данни от анамнезата, че сърцебиенето се овладява от навеждане, задържане на дишането или след предизвикване на повръщане, това означава, че най-вероятно се касае за надкамерна пароксизмална тахикардия.

При анамнеза за постепенно настъпващо сърцебиене по време на усилие или нервно-психичен стрес и постепенното му отзвучаване след преустановяване на ефекта на провокиращите фактори обикновено се отнася за синусова тахикардия.

Анамнезата за синкоп или пристъп на Adams-Stokes говори за тежка синусова брадикардия, асистолия или високостепенен AV-блок. Усещането на усилена сърдечна дейност, съпътствано от пулсиране в областта на шията, може да се дължи на аортна инсуфициенция.

Особен случай на сърцебиене е венозното пулсиране на вените на врата. Това пулсиране предимно се свързва със застойна сърдечна недостатъчност и дясностранна сърдечна недостатъчност. Пулсиране на вените на шията може да се предизвика и от съдови аномалии (аневризми) или вродени аномалии (синдром на Ебщайн).

Синдром на Ебщайн представлява вродена аномалия на сърцето, която се изразява със значителни анатомични измения на стуктурата му (разположение на септум, клапи, размер на предсърдия и камери). Симптомите от страна на сърдечно-съдовата система са:

• застойна сърдечна недостатъчност
• цианоза
• тахикардия
• пулсиращи шийни вени

Ако сърцебиенето е придружено от дискомфорт и болка в сърдечната област, може да се касае за исхемична болест на сърцето. Сърцебиене, придружено от замайване, изпотяване, може да е предвестник на кардиогенен шок.

Лечението на сърцебиене е овладяване на аритмията и лечение на етиологичния му фактор.