Измерване на артериално кръвно налягане

› Въведение

› В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

› Необходима ли е предварителна подготовка?

› Метод на провеждане на изследването:

› Какво ще усещате по време на изследването?

› Има ли рискове от провеждането на изследването? 

› Резултати от проведеното изследване:

› Кога не трябва да провеждате изследването?

Въведение

Измерване на артериалното кръвно налягане (АКН) е една от най-често използваните манипулации, тъй като има голяма диагностична стойност при редица заболявания и като цяло е много важен индикатор за здравословното състояние на човека.

Патологично повишеното артериално налягане насочва към хипертонична болест на сърцето, а тя от своя страна е основен рисков за мозъчносъдови, сърдечно-съдови, бъбречно-съдови нарушения, както и други заболявания, засягащи кръвоносните съдове.

За измерване на АКН в клиничната практика основно се използва индиректният сфингоманометричен метод, въведен от италианския лекар Сципионе Рива-Рочи (Scipione Riva-Rocci).
Стойностите на кръвното налягане, измерени чрез този метод, се изписват с RR — инициалите на Riva-Rocci.

Заедно с температурата на тялото, дихателната честота и пулса, артериалното кръвно налягане е един от основните жизнени показатели, които рутинно се проследяват от медицинските специалисти.

Изображение: Hans Christophersen, Public domain, via Wikimedia Commons

↑Върни се в началото

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването

Измерването на артериалното кръвно налягане се прилага в различни случаи, включително:

• Кампании за скрининг и профилактика на високото кръвно налягане, с помощта на които може да проверите дали стойностите на АКН са повишени (хипертония);
• Проследяване на ефекта от лечението с лекарствени средства за лечение на артериална хипертония;
• Възможност да проверите как промените в начина живот, като например загубата на тегло и физическите упражнения, повлияват на кръвното Ви налягане.
  Наблюдаването на състоянието в домашни условия може да спомогне на хората да се чувстват по-ангажирани в контрола на собственото им здравословно състояние;
• Следене за промени в кръвното налягане, които могат да се дължат на странични ефекти от лекарствата;
• Проследяване стойностите на кръвното налягане по време бременност за евентуални патологични състояния — например прееклампсия;

Проследяването на артериалното кръвно налягане в амбулаторни условия често се прилага в случаи, при които е налице голяма разлика между стойностите на кръвното налягане, измерени у дома и тези, измерени в кабинета на лекаря.
Амбулаторното измерване на кръвното налягане се извършва регулярно (например на всеки половин час през деня и през нощта).

Домашното проследяване на АКН е евтина и лесна за изпълнение алтернатива на амбулаторното мониториране на артериалното налягане, въпреки че в повечето случаи не може да се направи оценка на кръвното налягане по време на сън, като това може да бъде сериозен недостатък.

Амбулаторното проследяване на артериалното налягане от своя страна предоставя по-точни резултати при диагностициране на хипертония в сравнение с клиничното и домашното мониториране на АКН.

Изображение: www.freepik.com

↑Върни се в началото

Необходима ли е предварителна подготовка

Преди извършването на това изследване е необходимо спазите следните изисквания:

• Не трябва да се храните, пушите или натоварвате физически в продължение на поне 30 минути преди процедурата;
• Не трябва да използвате медикаменти, които могат да повишат кръвното налягане — например някои назални спрейове;
• Кръвното налягане се измерва след поне 5 минути почивка на пациента;
• Седнете в удобна и релаксираща позиция, като и двата Ви крака са опрени на пода без да ги кръстосвате;
• Не мърдайте и не говорете по време на измерването;
• Не се препоръчва измерване на АКН, ако сте нервни или разстроени;
• Ако е възможно, всеки път измервайте кръвното налягане на една и съща ръка.
  В някои случаи е възможно да се наблюдават големи разлики (10-20 mmHg) в стойностите на кръвното налягане, измерени на дясната ръка и тези, измерени на лявата;

Не трябва да забравяте, че стойностите на кръвното налягане варират през различните периоди на деня.
Те обикновено са най-високи сутрин след събуждане и раздвижване, като постепенно намаляват през деня и са най-ниски вечерта.

Измерването на артериалното кръвно налягане в амбулаторни условия не изисква специална подготовка.

↑Върни се в началото

Метод на провеждане на изследването

Артериалното кръвно налягане най-често се измерва посредством сфингоманометър, който традиционно използва височината на колона живак, за да отрази циркулиращото налягане.

Стойностите на АКН обикновено се докладват в милиметри живачен стълб (mmHg), въпреки че анероидните (анероиден барометър) и електронните устройства не съдържат живак.

Сърдечният цикъл представлява времето, за което се извършва една систола и последваща я диастола.

Систоличното налягане е максималното измерено налягане в артериите, докато диастолното налягане е минималното налягане в артериите.

Стойностите на систолното и диастолното артериално налягане не са постоянни, като претърпяват нормални промени както при различните сърдечни цикли, така и в рамките на деня (циркаден ритъм).

Тези стойности се променят в отговор на стрес, хранене, прием на медикаменти, различни заболявания, както и при внезапно изправяне.

Артериалното кръвно налягане може да бъде измерено пряко (инвазивно, директно) или непряко (безкръвно, неинвазивно, индиректно).

Прякото измерване на артериалното кръвно налягане става чрез катетеризиране на съответната артерия и въвеждане на преобразувател на налягане, след което полученият електричен сигнал се усилва и се регистрира като крива на налягането.

Инвазивното измерване е много точно, но се прилага рядко и обикновено използването му е ограничено до болнични условия и научни цели.

В по-голямата част от случаите артериалното налягане се измерва индиректно, като принципа на измерване на АКН по непряк път е въведен от Рива-Рочи (Riva-Rocci).

В основата на индиректния метод е изравняването на въздушното налягане (което се създава в маншета на апарата) с кръвното налягане в артериалния съд (най-често мишничната артерия [arteria brachialis]).

Промените в налягането се регистрират от сфингоманометър, а отчитането на интересуващите ни стойности на АКН може да стане по различни начини:

Палпаторен метод

 Чрез палпация може да се извърши приблизително измерване на стойностите на систолното налягане.

Този метод най-често се прилага при спешни състояния, но трябва да се използва с повишено внимание.

По-точни стойности на систоличното кръвно налягане могат да получат при измерване със сфингоманометър и напипване (палпация) на радиалния пулс (пулсът върху лъчевата артерия [arteria radialis]).
Диастолното кръвно налягане обаче не може да се измери чрез този метод.

Изображение: www.freepik.com

Осцилометричен метод

 Осцилометричният метод е демонстриран за първи път през 1876 година.

В основата на този метод стои отчитането на колебанията (осцилациите) в налягането на маншет, свързан със сфингоманометър.
Тези осцилации са причинени от колебанията на кръвния поток, тоест пулса.

Електронният вариант на този метод е широко използван — това са електронните апарати за кръвно налягане.

Осцилометричният метод изисква по-малко умения в сравнение с аускултаторната техника, като е подходящ за използване от необучен персонал, както и за автоматизирано наблюдение на пациенти в домашни условия.

Изображение: www.freepik.com

Непрекъснато неинвазивно измерване на АКН (CNAP)

Това е метод за измерване на артериалното кръвно налягане в реално време, без прекъсване и без необходимост от артериална катетеризация.

CNAP съчетава предимствата на 2 клинични "златни стандарти":

1. измерва кръвното налягане непрекъснато и в реално време, подобно на инвазивния метод, който обаче включва поставяне на артериален катетър;
2. този метод е неинвазивен, подобно на стандартното измерване на кръвното налягане на ръката чрез сфингоманометър;

Изображение: www.neurospec.com

Аускултаторен метод (чрез слушане със стетоскоп):

 Това е най-често прилаганият индиректен метод за измерване на кръвното налягане, поради което ще бъде описан подробно.

Методът е въведен от руския лекар Николай Сергеевич Коротков през 1905 година.

Необходима апаратура:

1. сфингоманометър;
2. стетоскоп;

Сфингоманометърът се състои от манометър (анероиден или живачен), който е свързан с неразтеглив маншет. Маншетът също така е свързан и с помпичка,

което позволява повишаване на налягането в него.
Системата включва и изпускателен вентил, чрез който налягането в маншета може да се понижава с определена скорост.

От голямо значение за точността на измерването е съотношението между диаметъра на

ръката и ширината на маншета — ширината трябва да е с около 20% по-голяма от диаметъра на мишницата.
Стандартната ширина на маншета за възрастен индивид е 12 см.

Изображения: www.freepik.com

 Техника на измерване:

Препоръчително е измерването на артериалното кръвно налягане да стане в стандартни условия — тихо помещение, оптимална температура, ръката на пациента не трябва да бъде притисната от дреха над мястото на поставяне на маншета.

Факторите, които могат да повлияят стойностите на АКН, включват:

• емоции;
• напрежение;
• физическо натоварване;
• хранене;
• тютюнопушене;
• болка;
• разтягане на пикочния мехур;
• промените в околната температура;

Ето е защо е препоръчително поне половин час преди измерването влиянието на тези фактори да бъде избегнато.

Ако това не е възможно, при интерпретиране на резултатите трябва да се имат предвид и отклоненията от стандартните условия.

Основни правила при измерването на АКН в амбулаторни условия

1. Пациентът трябва да е седнал, ръката му трябва да е леко сгъната в лакътната става и да е облегната в удобна позиция.

   Положението на мишницата спрямо нивото на сърцето също е от значение за стойностите на измереното кръвно налягане, поради което в седнало положение предмишницата трябва да бъде на нивото на IV междуребрие.

   Всяко друго положение на пациента при измерването трябва да бъде специално отбелязано.

2. Маншетът (от който въздухът е напълно изпуснат) се поставя на мишницата, като трябва да се внимава да не се образуват гънки.
   Долният ръб на маншета трябва да е на около 2.5 см над лакътната ямка.
3. Напомпва се въздух в маншета, като това трябва да стане бързо, а налягането трябва да е около 30 mmHg над стойността на систолното налягане в артерията.
   Този момент може да се определи аускултаторно или по изчезване на пулса в лъчевата артерия (arteria radialis).

   След това налягането в маншета се понижава с помощта на вентила, като скоростта е 2-3 mm Hg/s.
   По-бързото или по-бавното изпускане на маншета водят до системни грешки при измерването.

   Едновременно с изпускане на маншета, аускултаторно (чрез стетоскопа) се следи за появата и изчезването на тоновете от отварянето на артерията (наричат се още тонове на Коротков).
   Това става, като мембраната на стетоскопа се поставя върху предварително палпираната (напипана) мишнична артерия, намираща се в медиалната (вътрешната част) на лакътната ямка.
   Между мембраната и кожата не трябва да има празнина, но също така не трябва да се оказва силен натиск върху артерията, тъй тя би се деформирала допълнително, а това ще доведе до отчитане на по-ниски стойности на диастоличното налягане.

   При измерването стетоскопът не трябва да се допира до маншета или да се подпъхва под него.

   След като тоновете на Коротков напълно изчезнат, налягането в маншета трябва да се свали до 0 mmHg.

   Преди следващото измерване трябва да се изчака поне 30 секунди.

4. Необходимо е да се направят 3 последователни измервания, като се записват резултатите от тях.

   При аускултацията първият чут тон бележи систолното налягане, а диастолното налягане е това, при което тези тонове изчезват (познати съответно като горна и долна граница).

5. Когато за първи се прави измерване на кръвното налягане на някого, трябва да се измери налягането и на двете ръце.
   Най-често систолното налягане на дясната ръка е малко по-високо, отколкото на лявата.

   Ако е налице по-голяма от 10-15 mmHg разлика между систолните стойности на двете ръце, необходимо е да се установи причината за това.

   По-нататък измеренията се правят на едната ръка.

↑Върни се в началото

Какво ще усещате по време на изследването

Може да почувствате известен дискомфорт, когато започне да се увеличава налягането в маншета (надуване на маншета) и да притиска ръката Ви.

Има ли рискове от провеждането на изследването

Не са известни рискове или усложнение при извършването на това изследване.

↑Върни се в началото

Резултати от проведеното изследване

Нормални стойности

Представените резултати са в mm Hg (милиметри живачен стълб) и се отнасят за възрастни индивиди:

Използвани съкращения:

• АН - Артериално налягане
• АХ - Артериална хипертония

Референтните стойности на артериалното кръвно налягане при деца са:

Отклонения от нормата

Отклоненията в стойностите на АКН включват:

1. повишено кръвно налягане (хипертензия);
2. понижено кръвно налягане (хипотензия/хипотония);
3. кръвно налягане, показващо значителни или неадаптивни колебания (флуктуация);
4. хипертония на бялата престилка (синдром на бялата престилка);

Повишеното кръвно налягане може да бъде показател за други проблеми, като може да доведе до дълготрайни неблагоприятни последствия.

Повишеното АКН увеличава натоварването на сърцето и води до патологичното разрастване на тъкан (атером) в стените на артериите.
Колкото по-високо е налягането, толкова по-голямо е натоварването и толкова повече атероми се развиват.
Последствията от това са:

• задебеляване на сърдечния мускул;
• уголемяване на сърцето;
• нарушаване на нормална сърдечна функция;

Персистиращата (продължителната) хипертония е един от рисковите фактори за развитие на инсулт, инфаркт, сърдечна недостатъчност, артериални аневризми, а освен това е водеща причина за хронична бъбречна недостатъчност.

Изображениe: www.freepik.com

Пониженото кръвно налягане може да доведе до възникването на различни признаци и симптоми, като например световъртеж, слабост, а в крайни случаи и шоково състояние.
Това се дължи на факта, че се нарушава перфузията (кръвоснабдяването) на мозъка.

В някои случаи артериалното налягане спада значително, когато пациентът се стане прав от седнало/легнало положение.
Това състояние се означава като ортостатична хипотония или постурална хипотония.
В тези случаи е налице намален приток на кръв към мозъка, като последствията са световъртеж и притъмняване под очите.

Други причини за ниско артериално налягане включват:

• сепсис;
• хеморагия (кръвоизлив);
• въздействие на токсини, включително токсично въздействие на медикаменти;
• хормонални нарушения, като например болест на Адисон (Addison);
• хранителни нарушения, особено анорексия нервоза и булимия;
• шок — комплексно състояние, което води до критично понижена перфузия (оросяване) с последващо ниско кръвно налягане;

Ако има значителна разлика в стойностите на артериалното налягане между лявата и дясната ръка, това може да е индикация за стеснение на артерия (например поради аортна коарктация, аортна дисекaция, тромбоза или емболия).

Флуктуиращо (непостоянно) кръвно налягане — нормалните колебания на кръвното налягане са необходими и имат адаптивен характер.

По-големи от нормалните колебания се наблюдават при възрастни индивиди, както и при пациенти, приемащи лекарства за кръвно налягане.

При около 25% от пациентите се наблюдават по-високи от нормалните за тях стойности на кръвното им налягане, ако то се измери в кабинета на лекаря.

Този тип отклонения се нарича хипертония на бялата престилка и най-вероятно е резултат от напрежението и тревожността, свързани с прегледа при медицински специалист.

Синдромът на бялата престилка може да възникне и когато в клинични условия пациентите имат малко време за почивка преди следващото измерване на кръвното налягане.
Погрешното поставяне на диагноза "хипертония" при тези пациенти може да доведе до излишно и евентуално вредно лечение.

В някои случаи лекарят може да установи по-ниски стойности на АКН от нормалните за пациента — това е т.нар. маскирана хипертония.

Изображениe: www.freepik.com

↑Върни се в началото

Кога не трябва да провеждате изследването

Стойностите на кръвното налягане обикновено варират в различните дни, а понякога се променят и в рамките на деня.

Артериалното кръвно налягане е по-високо сутрин и е ниско през нощта, като факторите, които могат да доведат до промяна в стойностите му, включват:

• стрес;
• тютюнопушене;
• хранене;
• физически упражнения;
• студ;
• болка;
• силен шум;
• някои медикаменти;
• в някои случаи дори говорене;

Единичното измерване на високи стойности не означава, че сте с високо кръвно, както и обратното — еднократното установяване на нормални резултати не гарантира, че не сте с хипертония.
Най-добре е да се направят няколко измервания през деня (най-често 3) и да се вземе средната стойност.

В някои случаи кръвното налягане се повишава само когато сте в кабинета на лекаря.
Този феномен се означава като синдром на бялата престилка — хипертония, провокирана от лекари, облечени в бели престилки.
В тези случаи, при редовно проследяване на кръвното си налягане у дома, се установява, че то е значително по-ниско, отколкото при измерване в кабинета на лекаря.

↑Върни се в началото

Заглавно изображение: BruceBlaus, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons