Емболия

Емболията е процес на пренасяне чрез кръвния или лимфния ток на чужди за състава на кръвта плътни, течни или газообразни тела (вещества) - емболи, които водят до механично запушване на кръвоносните или лимфни съдове.

Емболизмът е блокиран кръвоносен съд, причинен от чуждо тяло, като кръвен съсирек или въздушен мехур. Емболите могат да бъдат кръвен съсирек (тромб), мастна тъкан (мастна емболия), балон въздух или друг газ (газов емболизъм), или чуждо вещество. Емболизмът може да причини частично или пълно блокиране на кръвния поток в засегнатия съд. Такова блокиране (васкуларно запушване) може да засегне част от тялото, далеч от мястото, откъдето е възникнала емболия. Емболизмът, в който ембола е парче тромб се нарича тромбоемболизъм. Тромбозата, процесът на образуване на тромби, често води до тромбоемболизъм.

Емболизмът обикновено е патологично събитие, тоест придружаващо заболяване или нараняване. Понякога тя е създадена умишлено поради терапевтична причина, като например спиране на кървенето или убиване на раков тумор чрез спиране на кръвоснабдяването му. Такава терапия се нарича емболизация.

Емболизмът може да бъде класифициран по отношение на мястото, където той навлиза в кръвообращението, или в артериите или във вените. Артериалните емболии са тези, които следват и ако не се разтварят по пътя, се намират в по-дистална част от системното кръвообращение. Понякога се прилагат множество класификации, например белодробната емболия се класифицира също като артериална емболия, в смисъл, че съсирекът следва белодробната артерия, носеща деоксигенирана кръв от сърцето. Въпреки това, белодробната емболия обикновено се класифицира като форма на венозна емболия, тъй като емболите се образуват във вените, например дълбока венозна тромбоза.

Видове емболия, в зависимост от произхода на ембола, биват:

1. Ендогенна - емболът се образува в организма

• тромбоемболия - откъснати фрагменти от тромби
• атероемболия - образувани от материал от атеросклеротична плака
• мастна емболия - от мастни капки или частици мастна тъкан
• амниотична - от околоплодни води

2. Екзогенна - от попаднали отвън, чужди за организма емболични маси

• бактериална
• въздушна - при попадане на въздух в кръвоносната система, най-често чрез разкъсване на голям съд
• мастна - венозно инжектиране на мастни разтвори

Клинично значение на емболията се определя от произхода на емболичния материал и пътищата на придвижване на емболите. Крайният ефект от емболията зависи от ширината на запушения съд, наличието на колатерални (допълнителни) съдове и чувствителността към исхемия на съответната тъкан. Емболичните пътища се определят от мястото на образуване или навлизане на емболите в кръвообращението. Обикновено емболите се придвижват по посока на кръвния ток - ортоградно. Ортоградните емболии биват венозни, артериални и портални. Възможно е и ретроградно - обратно на кръвния ток или парадоксално движение.

При венозната емболия емболи от вените на големия кръг на кръвообращението се придвижват до дясната половина на сърцето и оттам попадат в белодробната артерия и нейните разклонения. Затова по-често тя се нарича емболия в малкия кръг на кръвообращението или белодробна емболия.

Артериална емболия представлява емболия в големия кръг на кръвообращението. При нея има придвижване на емболи от левите сърдечни кухини или от аортата и по-големите артерии към по-малките разклонения - органни и вътреорганни артерии. Най-често артериалните емболи се локализират в мозъчните артерии, горната мезентериална артерия, бъбречните артерии и артерии на долни крайници. Артериалната емболия може да причини запушване във всяка част на тялото. Това е основна причина за инфаркт, тъканна смърт поради блокиране на кръвоснабдяването.

Ретроградната емболия се развива се рядко - при придвижване на ембола под силата на тежестта си - по посока обратна на кръвния ток.

Парадоксална емболия се получава тогава, когато поради наличие на патологични отвърстия или съединения между големия и малкия кръг на кръвообращението има преминаване на ембола от единия в другия кръг на кръвообращение. Парадоксална емболия може да има при вродени сърдечни пороци, при които има дефект на междупредсърдната или междукамерната преграда като наличие на форамен овале, персистиращ Боталов проток, артерио-венозни анастомози в белите дробове. Рядко парадоксална емболия се развива при порто-кавални анастомози - при портална хипертония или оперативно създадени.