Аускултация на бял дроб

Аускултацията на белите дробове е част от физикалното изследване на дихателната система. Преслушването на белия дроб е метод за установяване и оценка на шумовете, които се образуват при дишането в трахеята, бронхите, алвеолите и плеврата.

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Аускултацията е рутинен метод на изследване при наличието на някои от следните симптоми: кашлица, задух, храчки, болка в гръдния кош, цианоза (синкаво осветяване на видимите лигавици и кожата на лицето и крайниците).

Прослушването на гърдите се извършва при диагностициране и проследяване хода на развитие на много белодробни заболявания:

•   Бронхит
•   Астма
•   Бронхиектазии
•   Емфизем
•   Обструкция от чуждо тяло
•   Пневмония
•   Белодробен оток
•   Трахеобронхит
•   Други

Необходима ли е предварителна подготовка?

За преслушване на белия дроб не е необходима специална предварителна подготовка.  

Аускултацията се извършва на разсъблечен до кръста болен.

Метод на провеждане на изследването:

Помещението, в което се прави прослушването на белия дроб трябва да е добре затоплено, за да се избегне треперенето на тялото.

Аускултацията се извършва със стетоскоп, снабден с фунийка и мембрана. Лекарят трябва да поставя плътно стетоскопа върху кожата, но без значителен натиск.

По време на преслушването пациентът трябва да диша енергично, дълбоко и то не само да вдишва, но и да издишва дълбоко.
Диша се през устата, както при произнасяне на звука „о” с полуотворена уста. Лекарят трябва да показва на болния как да диша.

При прослушване на гърдите трябва да се спазва определен ред. Винаги се слуша сравнително, на симетрични места, последователно от ляво и от дясно. Започва се от белодробните върхове, пекторално, аксиларно и дорзално.

Аускултира се преди и след изкашляне.

Какво ще усещате по време на изследването?

По време на аускултацията може да усетите лек дискомфорт, ако в помещението, в което се извършва изследването е хладно или ако ръцете или слушалката на лекаря са студени.

При малки деца слушалката трябва да бъде предварително затоплена до стайна температура, за да ги дразни по-малко.

Има ли рискове от провеждането на изследването?

Аускултацията на бял дроб е напълно безвредно изследване и не крие риск за пациента.

Резултати от проведеното изследване:

При аускултация е необходимо да се определи:

•   Продължителността на фазата на вдишване
•   Продължителността на фазата на издишване
•   Характер на дишането
•   Има ли прибавени шумове

   Нормални стойности:

Нормалните (физиологични) дихателни шумове, които се чуват при преслушване на белия дроб се дължат на преминаване на въздуха през физиологичните стеснения на дихателните пътища.

Физиологични дихателни шумове са:

Бронхиалното дишане представлява ларинго-трахеален шум. Дължи се на преминаването на въздуха през rima glottidis и трахеята.
Физиологичното бронхиално дишане се аускултира върху ларинкса, трахеята и върху VII шиен прешлен. Бронхиалното дишане има рязък, силен и свистящ характер и се установява в двете фази на дишането.

Везикуларното дишане се дължи на преминаването на въздуха през бронхиолите и навлизането му през терминалните бронхиоли в алвеолите.
Везикуларното дишане се аускултира в зоните, където има нормален белодробен паренхим. То се установява при здрави лица върху предната и задната гръдна повърхност. Везикуларното дишане се долавя по време на целия инспириум и в началната част на експириума. Везикуларното дишане има мек, нежен характер.

Пуерилно дишане се аускултира при кърмачета. Върху белите дробове при преслушване се установява силно, по-остро везикуларно дишане и издишване, което има елементи на бронхиално дишане.

   Отклонения от нормата:

Болестни промени на везикуларното дишане при аускултация:

• Болестно отслабено везикуларно дишане - установява се при стеноза на голям бронх, при плеврит и хидтроракс, при пневмоторакс и при обширни плеврални сраствания.
• Везикуларно дишане с удължено издишане - касае се за отслабено везикуларно дишане с удължена фаза на издишване. Класически примери за този тип дишане са белодробният емфизем и бронхиалната астма.
• Грубо везикуларно дишанe - това е везикуларно дишане, при което се добавят шумове, които му придават груб, грапав характер. Установява се най-често при остър или хроничен бронхит, когато бронхиалната лигавица е оточна и секретът върху нея я прави неравна.
• Сакадирано дишане - това е везикуларно дишане, при което вдишването и издишването са „насечени” от много кратки апноични паузи, в които дишането се задържа. Дължи се на неравномерност в съкращението на дихателната мускулатура при втрисане, студ, треперене и някои заболявания на нервната система.

Болестни промени на бронхиалното дишане при аускултация:

Патологично бронхиално дишане е бронхиалното дишане, чуващо се на места, където нормално има везикуларно дишане.

Класическо бронхиално дишане — установява се при крупозна пневмония в стадия на хепатизация и при конфлуираща бронхопневмония.

Кавернозно бронхиално дишане — образува се в каверни (кухини), вентилирани от свободен бронх. То има кънтящ характер. Може да има и металически нюанс — металическо дишане. При някои каверни може да има тембър, който наподобява духане в стомна - амфорично дишане.

Бронхо-везикуларно дишане — дишане, при което в едната дихателна фаза се установява везикуларно (инспириум), а в другата — бронхиално дишане (експириум). Среща се при бронхопневмония, пневмосклероза и бронхиектазии.

Липсващо дишане при аускултация:

Дихателните шумове могат да отслабнат значително и да изчезнат при:

• Натрупване на течност в плевралната кухина (ексудативен плеврит, хидроторакс, хемоторакс)
• Навлизане на въздух в плевралната кухина (пневмоторакс).
• Обширни плеврални сраствания (фиброторакс)
• Пълно запушване на голям бронх, при което прекъсва вентилацията на съответния белодробен участък (ателектаза).

Прибавени шумове при аускултация:

Образуват се при патологични условия и възникват извън основните дихателни шумове. Понякога са обилни, доминират и заглушават везикуларното и бронхиално дишане. Към тях спадат:

•   Хрипове
•   Крепитации
•   Плеврално триене

Хриповете са допълнителни дихателни шумове, които се образуват в бронхите и трахеята и се дължат на наличието в тях на бронхиален секрет, оточна течност, гной или кръв. Появата им е свързана с преминаването на въздуха и затова се чуват само при дишане.

При преслушване на белия дроб различаваме:

Сухи хрипове — дължат се на натрупване на жилав секрет по бронхиалната стена, образуващ стеснение или наличието на жилави нишки, които трептят при преминаването на въздуха. При бронхиалната астма сухите хрипове се дължат на оток и спазъм на бронхиолите.

Сухите хрипове биват:

• Rhonchi sonori — имат нисък тембър, наподобяват хъркане и се образуват в по-големите бронхи и трахеята.
• Rhonchi sibilantes — свиркащи сухи хрипове. Те имат висок тембър и музикален характер и се установяват при дълбоко дишане и при форсирано издишване. Образуват се в по-малките бронхи и в бронхиолите.

Влажни хрипове — дължат се на преминаването на въздушната струя през течен секрет в бронхите и трахеята. Влажните хрипове могат да се чуват в значителни по големина, включително и симетрични участъци на белите дробове, но могат да се установяват и само в ограничени зони. При бронхит, двустранна бронхопневмония, белодробен сърдечен застой влажни хрипове има двустранно. При ограничени белодробни заболявания като туберкулоза, бронхиектазии, абсцес те са съсредоточени в областта, засегната от заболяването.

Влажните хрипове могат да бъдат звънливи и незвънливи.

• Звънливи хрипове се образуват в области, заобиколени с инфилтрати, уплътнения, ателектаза, тумори, в които се получават условия за резониране и добро провеждане на хриповете, които стават звънливи.
• Незвънливи хрипове се образуват в области, където няма уплътнения и инфилтрати, а белодробната тъкан по-слабо провежда обертоновете на хриповете.

Крепитации при аускултация:

Образуват се само в алвеолите. В тях се съдържа малко секрет, от който стените са слепнали. При нахлуване на въздух във време на инспириум стените се отлепват и разделят, при което се чува нежен пукот, който се долавя като крепитации.

Крепитациите могат да се аускултират при физиологични условия в белодробните основи сутрин след ставане от сън. Особено важно е установяването на крепитации в I стадий на крупозна пневмония и IV стадий, където имат диагностично и прогностично значение.

Крепитациите при преслушване могат да се чуят още при белодробен оток, при бронхиолит, бронхопневмония, белодробен инфаркт, компресионна ателектаза, плеврален и перикарден излив.

Бронхофония означава усилено и с повишена яснота предаване на гласа през трахеята, бронхите, алвеолите и гръдната стена, долавяно чрез аускултация. Установява се при уплътняване на белодробната тъкан (пневмония) или наличието на кухини (абсцес, бронхиектазии, туберкулозни каверни.

Плеврално триене при аускултация:

При патологични условия натрупването по плевралните повърхности на фибрин, азотни и други продукти, образуването на ръбци довежда до неравности по повърхността на плеврите и при тяхното триене се образува своенравен шум.
Плеврално триене при прослушване на гръдния кош може да се установи при всички процеси, които нарушават повърхността и целостта на плевралните листове: при сух плеврит, при ракови метастази и туберкулоза на плеврата, при заболявания на белите дробове, протичащи със симптоматични плеврити (пневмония, инфаркти), уремия с отлагане върху плеврата на азотни продукти.