Обикновен и слузно-гноен хроничен бронхит МКБ J41

Бронхит се дефинира като възпаление на големите и средни долни дихателни пътища, известни като бронхи. Симптомите на заболяването най-често включват продуктивна кашлица, отделяне на храчки, хрипове и др. В зависимост от продължителността и вида на възпалението, бронхит може да бъде остър или хроничен.

Хроничен бронхит се определя като продуктивна кашлица (кашлица свързана с отделянето на храчки), която продължава три месеца или повече в продължение на две последователни години. Много хора с хроничен бронхит имат хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ). Всъщност тези две състояния са взаимно свързани, като се смята, че тежко протичащ хроничен бронхит с изявени патологични промени, се причислява към ХОББ. Според Американската белодробна асоциация повече от 11 милиона души в САЩ имат ХОББ. Смята се, че много повече хора имат това състояние и не са диагностицирани. Етиологията на обикновен и слузно-гноен хроничен бронхит е многофакторна, но като водеща причина се посочва тютюнопушенето. Първата стъпка в лечението е именно дългосрочното прекратяване на пушенето, както и излагането на замърсен въздух и пр. Хора с по-тежко протичащо състояние могат да се възползват от кислородна терапия, особено ако имат проявен задух.

Заболяването е с изключително бавна еволюция и рядко пациентите търсят лекарска помощ в началните етапи на бронхит. Игнорирането на симптоми за дълъг период от време, води до съответно по-тежко протичане на заболяването и неефективност от приложеното след това лечение.

Честота

Хроничен бронхит е сред най-често срещаните хронични респираторни заболявания. Направени са множество епидемиологични проучвания, според които хроничен бронхит засяга приблизително между 3% и 7% от общата популация. Донякъде самата честота на бронхит и ХОББ се припокриват, приблизително в около 70% от случаите, тъй като се касае за едно и също заболяване, но в различен етап на развитие. Като основна рискова група се посочват възрастните под 50-годишна възраст, които са ежедневно изложени на различни вредни фактори от заобикалящата среда. Счита се, че нарастващото разпространение на хроничен бронхит е свързано със застаряващото световно население, масовото тютюнопушене, професионална експозиция и социално-икономическия статус.

Причини

Както вече споменахме, етиологията на хроничен бронхит при повече пациенти е комплексна. Много рядко може да се посочи само една единствена причина за бронхит, тъй като факторите, които могат да доведат до него, действат за много период от време. Излагането на тези фактори от заобикалящата среда понякога може да бъде неволно, свързано с дадена професия или социално-икономически статус. Слузно-гноен бронхит обикновено се свързва с вторична бактериална инфекция, която е следствие на задръжката на секрети в бронхиалното дърво. Сред доминиращите бактериални агенти са:

• Стафилококи
• Стрептококи
• Mycoplasma pneumoniae
• Haemophilus influenzae

Сред най-честите причини за хроничен бронхит се посочват:

• Тютюнопушене - тютюнопушенето се посочва като основен причинител на бронхит при повече от 90% от диагностицираните пациенти. Вдишваният ежедневно от активните пушачи тютюнев дим, има силно увреждащо действие върху респираторната лигавица и по-конкретно цилиите (разположени са върху респираторната лигавица). По този начин се нарушава дренажната функция на произведения мукус.
• Силно запрашена среда
• Индустриални замърсители на въздух
• Професионална експозиция на вредни вещества (парфюмерия, текстил, добив на въглища и др.)
• Излагане на химикали като амоняк и серен диоксид
• Гастроезофагеален рефлукс

Освен това, се смята, че хората с някои от следните заболявания, са предразположени към хроничен бронхит:

• Астма
• Муковисцидоза
• Бронхиектазна белодробна болест

Патофизиология

Смята се, че хроничен бронхит е причинен от свръхпродукция и хиперсекреция на секрети от гоблетовите клетки. Епителните клетки, покриващи респираторния тракт, отговарят на вредните въздействия и токсичните продукти, чрез производство и овобождаване на възпалителни медиатори като интерлевкини, цитокини и др. Алвеоларният епител е както на прицел, така и инициатор на възпалителни процес при хроничен бронхит. По време на обостряне на възпалението при хроничен бронхит, бронхиалната лигавица става хиперемична и оточна с намалена бронхиална мукоцилиарна функция. Това от своя страна води до възпрепятстване на въздушния поток поради стесняване на лумена на дихателните пътища. Самата бронхиална обструкция допълнително води до локално дразнене и увеличава възпалителния процес и патологичните промени, които индуцира.

Симптоми

Според СЗО (Световната здравна организация, обикновен и слузно-гноен хроничен бронхит се дефинира при наличие на продуктивна кашлица, която е с продължителност 3 месеца, за две последователни години. В началните стадии на заболяването, кашлицата може да не е продуктивна, но именно поради тази причина се посочва, че храчки се срещат при повече от 50% от пациентите с хроничен бронхит. Характерът на храчките може да варира в зависимост от давността на възпалението и наличието на бактериален причинител на инфекция.

Хроничен бронхит е с бавна еволюция във времето, като обикновено са нужни години експозиция на посочените по-горе рискови фактори и тяхното вредното въздействие върху респираторната лигавица. В началните стадии на заболяването е много трудно неговото диагностициране поради липсата на специфични симптоми.

Сред най-характерните симптоми при хроничен бронхит са:

• Кашлица - както вече споменахме в началото на заболяването тя е непродуктивна, като след това е свързана с отделянето на голямо количество храчки, които имат различен характер. Кашлицата се явява като един от защитните механизми на дихателната система, който се активира при дразненето на тусигенните рецептори разположени в лигавицата на респираторния тракт.
• Храчки - експекторацията е с различна характеристика, като при гнойни храчки евентуално се касае за вторична бактериална инфекция. Задръжката на секрети в бронхиалното дърво, създава среда, благоприятстваща бактериалния растеж.
• Висока температура
• Обща отпадналост
• Главоболие
• Неразположение
• Чувство на задух
• Болка в гърдите
• Цианоза (синкаво оцветяване на кожата около носа и устните)
• Болки в коремните мускули и гърба - обикновено се асоциират с продължителната мъчителна кашлица, която при някои пациенти може да персистира за дълъг период от време.

Диагноза

Като най-критичен момент при диагностицирането на хроничен бронхит се посочва много сходното протичане с други респираторни заболявания, и именно тяхното диференциране. От особено голямо значение е подробно снетата анамнеза за вредни навици и рискови фактори от ежедневието на пациентите, чиято хронична експозиция може да доведе до бронхит. Поставянето на диагнозата може да стане изцяло на база на проявените характерни симптоми, тъй като те са патогномонични за бронхит. Въпреки това, повечето лекари предпочитат използването на различни диагностични методи, които освен поставяне на диагноза, служат и за определяне тежестта на заболяването и общото състояние на пациентите.

Физикален преглед

От физикалния преглед, от съществено значение за бронхит е аускултацията на белите дробове. При настъпила бронхообструкция и задръжка на секрети, се аускултират типичните находки за хроничен бронхит:

• Удължен експириум
• Сухи свиркащи хрипове

Кръвни изследвания

• Венозна кръв - изследват се най-често стойностите на СУЕ (Скорост на утаяване на еритроцити), C-реактивен протеин, левкоцити и др.
• Артериална кръв - изследват се стойностите на кръвните газове, като при хроничен бронхит с проявен задух и цианоза, може да има отклонения в нормалните стойности на парциалното налягане на кислород, въглероден диоксид, рH и др.

Рентгеново изследване

Голямо значение за потвърждение на диагнозата има рентгеновото изследване, което има за основна цел да представи евентуалното засягане на белодробния паренхим във възпалителния процес. При голяма част от пациентите, особено с остър епизод на бронхит, се визуализират различни засенчвания в белите дробове. Това състояние е известно като бронхопневмония и е едно от заболяванията, с които трябва да се прави диференциална диагноза.

Спирометрия

Най-широко използваният и високо информативен тест за изследване на белодробната функция е спирометрията. Тестът е безболезнен и отнема около 10 минути. Тя е функционално изследване, което се използва за диагностика на различни белодробни заболявания - астма, бронхит, емфизем и други. С помощта на спирометрия е възможно:

• Точно идентифициране на скрит бронхоспазъм - основният симптом на белодробни заболявания, като астма и хроничен обструктивен бронхит
• Точна диференциална диагноза между тези заболявания
• Оценка на тежестта на заболяването
• Избор на оптималното лечение и определяне на ефективността на терапията в динамика

Микробиологично изследване

Основна индикация за микробиологично изследване е наличието на гнойна експекторация. За изследването е нужен материал от храчка или гърлен секрет. Използват се специални хранителни среди, които благоприятстват бактериалния растеж. При някои от пациентите с хроничен бронхит може да бъде доказана вторична бактериална инфекция.

Диференциална диагноза

Диференциалната диагноза е широка и обхваща различни заболявания, основно засягащи респираторния тракт. Сред най-често срещаните са:

• Грип
• Пневмония
• Астма
• Инфекция на горните дихателни пътища
• Бронхиектазна болест
• ХОББ

Лечение

Основната цел в лечението на обикновен и слузно-гноен хроничен бронхит е облекчаване на самите симптоми, да се предотвратят усложненията и да се забави прогресията на заболяването. Въпреки, по-леката клинична изява на заболяването в начален етап, много от пациентите съобщават за нарушено качество на живот. За лечението на хроничен бронхит се прилагат различни групи лекарствени средства, чиято основна цел е намаляване на свръхпроизводството на секрети от бронхиалната лигавица, контролиране на възпалението и намаляване на кашлицата. Сред най-често използваните медикаменти са:

• Бронходилататори - бронходилататорите са група лекарства, известни като агонисти бета-адренергичните рецептори. Те могат да имат както краткотрайно, така и дълготрайно действие, в зависимост от желания ефект.
• Кортикостероиди - при хроничен бронхит се прилагат инхалаторно, като имат локално действие с намаляване на възпалението и секрецията на мукус. Въпреки това, те се прилагат за кратък период от време поради риск от предизвикване на остеопороза, диабет и хипертония при продължителна употреба.
• Антибиотична терапия - тяхното приложение е наложително, когато се касае за вторична бактериална инфекция и доказан бактериален причинител на инфекция. Използват се широкоспектърни антибиотици, сред които са макролиди, цефалоспорини и др.
• Инхибитори на фосфодиестераза - намаляват възпалението и насърчават релаксацията на гладката мускулатура на респираторния тракт, като предотвратяват хидролизата на цикличен аденозин монофосфат (АМФ).
• Муколитици - имат за цел втечняване на образуваните гъсти секрети, които водят до обструкция на дихателните пътища.
• Антитусивни - прилагат се за повлияване на мъчителната кашлица.

Освен медикаментозното лечение за хроничен бронхит от голямо значение са и останалите мерки, които ще предприеме пациентът за промяна на начина на живот. Най-критично е отказът от тютюнопушенето, което за някои пациенти представлява голяма трудност. Доказано е, че прекратяването на тютюнопушенето води до понижаване на секретията на мукус в бронхиалното дърво.

Белодробната рехабилитация е също важна част от лечението на заболяването. Тя се състои основно в промяна на начина на живот, редовна физическа активност и избягване на известни замърсители както на работното място, така и в ежедневието.

Прогноза

Хроничен бронхит е известен с това, че причинява обструкция на въздушния поток и влошава белодробната функция. Големи епидемиологични проучвания показват, че хроничната хиперсекреция на секрети от бронхите води до отклонения в нормалните стойности при функционално изследване на белите дробове. Много от нелекуваните пациенти, които дори могат да останат недиагностицирани за дълъг период от време, развиват ХОББ в някакъв етап от живота. Това увеличава настъпващите усложнения и смъртността от това заболяване. Именно затова, е нужно стриктно спазване на предписаните мерки и лечебни мероприятия, както и избягване вредните въздействия от заобикалящата ни среда.

Изображения: freepik.com