Стафилококи (Staphylococci)

Обща характеристика

Род Staphylococcus принадлежи към семейство Micrococcaeae. В семейството се включват още три рода - Stomatococcus, Planococcus и Micrococcus, но за патологията на човека основно значение има род Staphylococcus.

Род Staphylococcus включва 28 вида, които са разделени в две групи — коагулаза положителни (представител Staphylococcus aureus) и коагулаза отрицателни (S.epidermitis, S.haemoliticus, S.simulans, S.warneri, s.saprophyticus) и други.

За пръв път стафилококите са наблюдавани от Л.Пастьор през 1880 година. Две години по-късно английският хирург А.Огстон описва техните морфологични и културелни особености. Някои видове стафилококи са част от нормалната микрофлора на лигавиците и кожата при човека и животните. Други патогенни щамове предизвикват гнойно-възпалителни процеси, поради това тяхно свойство се наричат още гноеродни коки.

Морфологични характеристики

Стафилококите са Грам-положителни бактерии с кълбообразна форма и размери от 0,5 до 2,5µm. В препарат от култура се разполагат във вид на грозд, откъдето идва и името им - Staphylococcus (от гр. staphyle, грозд). Не образуват спори, не притежават ресни и са неподвижни.

Културелни особености

Те са факултативно анаеробни (живеят при отсъствие на кислород) или аеробни (живеят в кислородни среди) организми, в зависимост от условията на средата. Течните хранителни среди създават благоприятна среда за тяхното развитие, а върху твърди хранителни среди (обикновен или кръвен агар) образуват гладки, изпъкнали и непрозрачни колонии.

Бързо растат и разграждат въглехидратите, като произвеждат пигменти, чиито цвят варира от бяло до тъмно жълто. Пигментите са неразтворими във вода и не оцветяват хранителните среди.

Антигенна структура

Стафилококите съдържат антигенни полизахариди и протеини, както и други вещества влияещи върху структурата на клетъчната стена на човешкия организъм.

Протеин А е компонент на клетъчната стена, основен антиген на повечето представители на род Staphylococcus и е бактериален повърхностен протеин.

Пептидогликаните и капсулният полизахарид също притежават антигенна специфичност.

Фактори на патогенност и вирулентност

Стафилококите продуцират четири вида хемолизин (алфа, бета, гама и делта). алфа-токсинът причинява бета-хемолиза, той е факторът, който уврежда тъканите в мястото на инфекциозното огнище.

Екфолиатинът има белтъчна природа и предизвиква синдрома на попарената кожа.

Ентеротоксини произвеждат около половината от изолираните S.aureus, в зависимост от това тяхно свойство се разделят в 7 антигенни групи — A, B, C1, C2, D, E, F, G.

TSS1 — (Toxic Shock Syndrome-toxin 1) е токсин, който предизвиква токсичен шок при индивиди с раневи инфекции и при жени, използващи населени от S.aureus менструални тампони.

Хиалуронидаза — ензим, които разгражда хиалуроновата киселина в съединителната тъкан.

Бета-лактамази — ензими, които разрушават бета-лактамния пръстен на бета-лактамните антибиотици.

Епидемиология

Стафилококите са разпространени във водата, почвата и въздуха, те са едни от най-устойчивите неспорообразуващи микроорганизми. Попаднали върху повърхности се запазват жизнеспособни от 3 до 6 месеца.

Стафилококовите инфекции са най-често срещаните в човешката патология. Стафилококус в носа се среща при 50% от случаите.

Патогенеза и клинична картина

Именно стафилококите причиняват болшинството от вътреболнични инфекции, гнойно-възпалителни заболявания и хранителни интоксикации. Входна врата на стафилококовите инфекции са кожата и лигавиците.

S.aureus (коагулаза положителен) е основен патоген за хората. Почти всеки човек ще преболедува някакъв вид S.aureus инфекция през живота си. Тежестта може да варира от хранително отравяне или кожни инфекции до тежки животозастрашаващи такива. S.aureus е най-честият причинител на стафилококови инфекции.

Коагулаза-отрицателните стафилококи са част от нормалната микрофлора, но понякога причиняват инфекции, често свързани с имплантирани устройства, такива са ставни протези, шънтове, интраваскуларни (вътресъдови) катетри. Приблизително 75% от тези инфекции са причинени от коагулаза-отрицателни стафилококи, най-често от S.epidermitis.

S.epidermitis е нормален обитател на кожата и лигавиците, обикновено е слабо патогенен, но при отслабена имунна защита причинява животозастрашаващи инфекции. Най-често инфекциите са свързани с поставени изкуствени сърдечни клапи или ставни протези.

Прикрепянето на S.epidermitis към повърхността на изкуствените тела се осъществява от субстанция наречена слайм. Слаймът улеснява колонизацията на пластмасови или метални повърхности.

Staphylococcus warneri, Staphylococcus hominis са по-рядко срещани представители на коагулаза-отрицателните стафилококи. Сравнително често срещана причина за инфекции на пикочните пътища при млади жени е населяването на отделителната система със S.saprophyticus.

Микробиологична диагностика

Микробиологичната диагностика на стафилококовите инфекции се осъществява след събиране на материали за изследване. В зависимост от локализацията на възпалителния процес от болния се изследват кръв, урина, ликвор или гной.

Микроскопското изследване има ориентировъчно значение. Посявката на микроорганизмите се извършва върху кръвен агар, след култивиране се наблюдава образуване на бета-хемолитчна зона. Често се доказва:

1. стафилокус по кожата;
2. стафилокус в носа;
3. стафилококус в гърлото;
4. стафилококус в урината.

Специфична профилактика

Не съществува ефективна имунизация, но като имунотерапевтично средство се използва антистафилококова хомоложна плазма.

Лечение

За избора на най-подходящ антибиотик е необходима направата на антибиограма.

Най-често се използват антибиотиците от групата на бета-лактамаза-устойчивите - оксацилин (oxacillin) и метицилин (meticillin), също макролиди (macrolides) и тетрациклини (tetracyclines) при лечението на стафилококи по кожата и на останалите стафилококови инфекции.

Изображение www.scientificanimations.com / CC BY-SA