Изследване за MRSA | Мед. изследване

от 30 юни 2015г.

Изследване за MRSA ( метицилин-резистетни Staphylococcus aureus) - изображение

Метицилин-резистентният стафилокок е бактерия, причиняваща редица трудно лечими инфекциозни болести при човека. MRSA са едни от най-често срещаните причинители на кожни инфекции, пневмония, сепсис и инфекции на хирургичните рани. По-често MRSA инфекцията се появява при хоспитализирани пациенти (вътреболнични MRSA инфекции), но зачестява и заболяемостта сред обществото.

Вътреболничните инфекции включват инфектиране на хирургичната рана, инфекции на пикочните пътища, кръвни инфекции и пневмония.

Инфекции с MRSA при хора, които в рамките на последната година не са били хоспитализирани и не са претърпели медицински манипулации (диализа, операции, поставяне на катетър), се наричат придобити в обществото инфекции с MRSA. Те обикновено се проявяват като кожни инфекции, пъпки или импетиго и поразяват предимно здрави хора.

MRSA инфекциите, за разлика от обикновените Staphylococcus aureus инфекции, не могат да се лекуват с обикновени антибиотици, те са устойчиви на антибиотици от групата на бета-лактамите (метицилин, оксацилин, пеницилин, амоксицилин и др.) Това прави лечението им по-продължително, по-скъпо и по-сложно, с често поднояване на инфекцията.

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Доказването на MRSA се извършва най-често при неповлияващи се от антибиотично лечение инфекции:

импетиго
фурункули
карбункули
раневи инфекции
бактериемия
пневмония
остеомиелит
септичен артрит
емпиема
ендокардит

Необходима ли е предварителна подготовка?

Основен принцип при изследване на инфекциозен материал е, че той се взема преди започване на лечението с антибиотици или преди да се извърши третиране с дезинфекционни средства.

Подготовката на пациента зависи от вида на материала, които ще се изследва.

Метод на провеждане на изследването:

Доказването на MRSA се извършва чрез микробиологично изследване. Материал може да се вземе от:

Ранев секрет
Храчка при пневмонии
Трахеален аспират
Носен или гърлен секрет
Плеврален пунктат
Ликвор, чрез лумбална пункция
Хемокултура
Урина - урокултура
Ексудати от различни телесни кухини

От външната среда се вземат смивове от болничен инвентар, апарати, инструменти и други.

Изследването за MRSA започва с направата на микроскопски препарат. В препаратa се наблюдава характерната за стафилококите морфология и начин на подреждане - под формата на малки купчинки от Грам-положителни кълбообразни бактерии. Това изследване има ориентировъчно значение.

Следва посявка и изолиране на чиста култура - извършва се на кръвен агар, като след 24-часово култивиране на 37 С, стафилококите образуват златистожълти колонии с b-хемолитична зона около тях. От характерните колонии се прави препарат и се откриват Грам-положителни, кълбообразни коки с гроздовидно разположение. Изолираната чиста култура се използва за определяне вида на стафилококa - фенотипизиране. Това се осъществява с помощта на различни биохимични тестове – каталазен тест, коагулиране на заешка плазма, тест за доказване на clumping factor, термонуклеазен тест, доказване на хемолизини, левкоцидин.

Резултатите от културелното изследване обикновено отнемат 48 часа. Съществуват ДНК-тестове, които могат да идентифицират MRSA в рамките на часове. Чрез базираните на метода PCR тестове се доказва mecA гена отговорен за проявата на резистентност.

Независимо от какви материали са изолирани стафилококите, те се изследват за чувствителност спрямо антибиотиците, чрез антибиотикограма.
Чувствителността на изолатите към антибактериални средства може да се тества с дисково-дифузионен метод.

Какво ще усещате по време на изследването?

Вземането на материал за доказване на метицилин-резистетни Staphylococcus aureus не е болезнена манипулация и не се свързва с неприятни усещания.

Има ли рискове от провеждането на изследването?

Изследването за MRSA е безопасно за пациента.

Резултати от проведеното изследване:

Наличието на резистентни на метицилин (methicillin) Staphylococcus aureus (MRSA) в изследваните проби доказва колонизация на бактерията в организма.

Но не всички пациенти, които са носители на MRSA, развиват инфекция. Колонизираните с тези причинители пациенти заболяват в 30-60% от случаите.

Пациентите, както и персоналът, носители на MRSA, трябва да бъдат изолирани. Пациентите трябва да бъдат изкъпани с дезинфектанти или третирани с антибиотици, за да се ерадикира пренасянето на трудно лечимите MRSA.