Staphylococcus aureus като причина за болести, класифицирани другаде МКБ B95.6

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми и видове инфекции

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Стафилококите са открити от Л. Пастьор през 1880 година, а наименованието им дава Огстон, поради характерното им гроздовидно струпване в микроскопски препарат (staphyle на гръцки означава грозд). Staphylococcus aureus е един от най-често изолираните представители от семейството на стафилококите, като води до развитието на различни по вид и тежест инфекции, поразявайки лица от всички възрастови групи и показвайки някои характерни особености в протичането.

Причинител и особености

Стафилококите са неподвижни, неспорообразуващи, позитивни по Грам бактерии. Факултативни анаероби са, с широк температурен диапазон на развитие, от под 10 до над 60 градуса. Не са взискателни към хранителните среди, развиват се добре, формирайки гладки, леко изпъкнали колонии.

Притежават комплексна антигенна структура и съдържат групово специфични, видово специфични и типово специфични антигени. Видово специфичните антигени са локализирани основно в клетъчната стена.

Staphylococcus aureus като причина за болести, класифицирани другаде, притежава два основни вида антигени, а именно полизахарид А и протеин А.

Патогенността на стафилококите се обуславя от тяхната способност да образуват различни видове токсини и множество ензими. Staphylococcus aureus продуцира редица токсини и притежава широк набор от ензими, които действат болестотворно върху макроорганизма. Поради това той е най-често срещаният причинител на стафилококови инфекции.

Образува следните видове токсини:

• хемолизини: образуват четири различни типа стафилолизини, които се различават по типа и степента на хемолиза на овнешки, заешки, човешки и конски еритроцити. Алфа хемолизинът, наричан още алфа токсин, е термостабилен протеин, който притежава дермонекротична и летална активност. Има антигенни свойства, като предизвиква образуване на антитела в организма, които неутрализират токсичната му активност. При въздействие с топлина и формалин се превръща в анатоксин, който може да бъде използван като ваксина. Бета и гама хемолизините нямат имуногенни свойства, но делта хемолизинът, който хемолизира еритроцитите на редица бозайници, се отличава с висока патогенност
• левкоцидин: уврежда и разрушава левкоцитите, предимно гранулоцитите. Притежава много добре изразена антигенна активност и подобно на алфа токсина може да се използва за създаване на ваксина, тъй като образува анатоксин
• епидермолитичен токсин (ексфолиатин): предизвиква така наречения синдром на попарената кожа, също синдрома на Lyell, токсичната епидермална некролиза, генерализирания скарлатиноподобен обрив и редица везикулозни изменения по кожата
• ентеротоксини: различават се няколко антигенно различни ентеротоксини, които предизвикват хранителни интоксикации. Те имат белтъчен характер, термостабилни са и не се разрушават от стомашния сок
• ентеротоксиноподобен протеин: представлява основния патогенетичен фактор в развитието на токсичния стафилококов шоков синдром

Staphylococcus aureus образува следните извънклетъчни ензими:

• коагулаза: тя съсирва кръвната плазма и е един от най-важните и постоянни критерии за патогенността на стафилококовите щамове. В организма води до формирането на венозни тромби, ключови за патогенезата на стафилококовия сепсис
• слепващ фактор: възпрепятства фагоцитирането на стафилококите, като въздейства върху фибриногена
• дезксирибонуклеази: хидролизират ДНК, чрез което способстват за лизирането на тъканите
• фибринолизин: води до разтваряне на кръвния съсирек и хидролиза на фибриновия вал във възпалителното огнище, като води до образуване на гнойни микроемболи и развитие на септични метастази и дисеминация на процеса
• хиалуронидаза: способства за разпространението на инфекцията, като деполимеризира хиалуроновата киселина, която е част от състава на съединителната тъкан
• бета лактамази: разрушават бета лактамния пръстен на антибиотиците от групата на бета лактамите и така ги инактивират, което стои в основата на липсата на достатъчен ефект при употребата на тези антибиотици за лечение на инфекциите, причинени от бета лактамаза продуциращи стафилококи

Staphylococcus aureus като причина за болести, класифицирани другаде, са широко разпространени в природата и се откриват в почвата, водата, въздуха. Те са нормални обитатели на горния респираторен тракт и храносмилателната система и се откриват при една трета от здравите лица в носната кухина, гърлото, ръцете, изпражненията.

Заразяването се осъществява по директен и индиректен механизъм, може да възникне и като ендогенна инфекция. Входна врата обикновено са лигавиците и кожата, като разпространението на бактериите в организма се осъществява посредством лимфната система.

Благоприятстващи фактори за развитието на инфекцията са намален имунитет, продължително лечение с антибактериални средства, хронични заболявания.

Симптоми и видове инфекции

Клиничната картина е изключително широка, в зависимост от локализацията на инфекцията. Възможно е развитието на различни по вид и тежест на протичане, обикновено остри или подостри инфекции, като едни от най-характерните заболявания, провокирани при заразяване със стафилококус ауреус включват развитието на:

• инфекция на кожата и меките тъкани: обикновено протича под формата на импетиго, синдром на попарената кожа (болест на Ritter), фоликулит, карбункул, фурункул с характерни промени по кожата, което значително улеснява поставянето на диагнозата. Изследването на секрет подпомага изолиране на етиологичния причинител. Подробна информация може да прочетете в раздел Заболявания (» Стафилококов синдром на изгорената кожа)
• засягане на костите и ставите: проявяват се като остеомиелит и септичен артрит, като основните признаци включват оток (подуване), болка, нарушено движение и активност, фебрилитет и други. Подробна информация може да прочетете в раздел Заболявания (» Стафилококов артрит и полиартрит)
• засягане на сърдечно-съдовата система: протича под формата на ендокардит, като състоянието първоначално се представя с фебрилитет и общо неразположение, но бързо се разпространява и обхваща сърдечните клапи. Симптомите не могат да се различат от другите форми на инфекциозен и неинфекциозен ендокардит
• инфекции на дихателната система: възможно е развитието на ангина, тонзиларен абсцес, епиглотит, отит, като при малки деца протичат под формата на тежка пневмония, с бързо развитие на респираторен дистрес синдром. Протиат с бързо влошаване на общото състояние, значително повишение на телесната температура, липса на апетит, кашлица, болки в гърлото, задух и други

Най-често се срещат инфекциите на кожата, следвани от отоларингологичните инфекции. Може да се наблюдава засягане и на черния дроб, жлъчния мехур, пикочо-половата система, с развитие на холецистит, пиелит, паранефрални абсцеси, пиелонефрит, ендометрит, епидидимит.

Особено тежки и агресивни са токсичният шоков синдром и септицемията. Подробна информация може да намерите на:
» Ненатален сепсис, причинен от златист стафилокок
» Септицемия, предизвикана от Staphylococcus aureus

Диагноза

Диагнозата при инфекция, причинена от Staphylococcus aureus се базира на клиничните, епидемиологични и микробиологични данни:

• анамнеза и физикални находки: подробен разпит за установяване на контакт с болни лица, подлежащи заболявания, оценка на рискови фактори и други. При клиничния преглед се обръща особено внимание на наличието на висока температура, промени в дишането и сърдечната дейност, видими промени по кожата и други находки
• лабораторни изследвания: пълна кръвна картина за проследяване нивата на белия и червения кръвен ред, изследване на маркерите на възпалението и някои специфични показатели в зависимост от локализацията на болестното огнище
• микробиологична диагноза: материал се взима от кръв, гной, урина, пунктати, изпражнения, обтривка от лигавици и рани, като се провежда специфична микробиологична диагноза с посявка за изолиране на причинителя. Необходимо е извършване и на антибиограма за определяне на сензитивността на изолираните причинители към стандартно използваните в практиката антибиотици и химиотерапевтици
• образна диагностика: при засягане на вътрешните органи се извършват и образни изследвания, като рентгенография на бял дроб, ехография на коремни органи, компютърна томография за уточняване на локализацията на промените

Диференциалната диагноза изисква различаване от идентично протичащи заболявания със съответната локализация и инфекциозна, възпалителна или друг вид генеза.

Лечение

Лечението при инфекция със Staphylococcus aureus като причина за болести, класифицирани другаде, е медикаментозно и при необходимост хирургично.

Прилага се комбинирана антибиотична терапия, със средства от групите на бета лактамите (пеницилини, цефалоспорини, карбапенеми, монобактами), аминогликозидите, гликопептидите, линкозамидите и други, съобразно резултатите от антибиограмата.

При кожните инфекции може да се наложи хирургична обработка за ускоряване на възстановителнит процеси и отстраняване на засегнатите тъкани.

Допълнително се прилага симптоматично лечение с подходящи средства за лечение на високата температура, обезболяващи, противовъзпалителни средства, противокашлични агенти при необходимост, допълнителен прием на витамини и други по преценка на лекуващия лекар.

Прогнозата се определя строго индивидуално, като липсата на своевременна антибиотична терапия крие риск от развитие на усложнения и допълнително затруднява последващото лечение.

Изображения: freepik.com