Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Бактериални, вирусни и други инфекциозни агенти Стрептококи и стафилококи като причина за болести, класифицирани другаде Staphylococcus aureus като причина за болести, класифицирани другаде

Staphylococcus aureus като причина за болести, класифицирани другаде МКБ B95.6

Staphylococcus aureus като причина за болести, класифицирани другаде МКБ B95.6 - изображение

Стафилококите са открити от Л. Пастьор през 1880 г., а наименованието им дава Огстон, поради характерното им гроздовидно струпване в микроскопски препарат (staphyle на гръцки означава грозд).

Те са неподвижни, неспорообразуващи, позитивни по Грам бактерии. Факултативни анаероби са, с широк температурен диапазон на развитие, от под 10 до над 60 градуса.

Staphylococcus aureus - образуване на колонииНе са взискателни към хранителните среди, развиват се добре, формирайки гладки, леко изпъкнали колонии.

Притежават комплексна антигенна структура и съдържат групово специфични, видово специфични и типово специфични антигени. Видово специфичните антигени са локализирани основно в клетъчната стена.

Staphylococcus aureus като причина за болести, класифицирани другаде, притежава два основни вида антигени, а именно полизахарид А и протеин А.

Патогенността на стафилококите се обуслява от тяхната способност да образуват различни видове токсини и множество ензими.

Staphylococcus aureus продуцира редица токсини и притежава широк набор от ензими, които действат болестотворно върху макроорганизма. Поради това той е най-често срещаният причинител на стафилококови инфекции.

Образува следните видове токсини:

  • Хемолизини: образуват четири различни типа стафилолизини, които се различават по типа и степента на хемолиза на овнешки, заешки, човешки и конски еритроцити. Алфа хемолизинът, наричан още алфа токсин, е термостабилен протеин, който притежава дермонекротична и летална активност. Има антигенни свойства, като предизвиква образуване на антитела в организма, които неутрализират токсичната му активност. При въздействие с топлина и формалин се превръща в анатоксин, който може да бъде използван като ваксина. Бета и гама хемолизините нямат имуногенни свойства, но делта хемолизинът, който хемолизира еритроцитите на редица бозайници, се отличава с висока патогенност.
  • Левкоцидин: уврежда и разрушава левкоцитите, предимно гранулоцитите. Притежава много добре изразена антигенна активност и подобно на алфа токсина може да се използва за създаване на ваксина, тъй като образува анатоксин.
  • Епидермолитичен токсин (ексфолиатин): предизвиква така нареченият синдром на попарената кожа, също синдрома на Lyell, токсичната епидермална некролиза, генерализирания скарлатиноподобен обрив и редица везикулозни изменения по кожата.
  • Ентеротоксини: различават се няколко антигенно различни ентеротоксини, които предизвикват хранителни интоксикации. Те имат белтъчен характер, термостабилни са и не се разрушават от стомашния сок.
  • Ентеротоксиноподобен протеин: представлява основния патогенетичен фактор в развитието на токсичния стафилококов шоков синдром.

Staphylococcus aureus образува следните извънклетъчни ензими:

  • Коагулаза: тя съсирва кръвната плазма и е един от най-важните и постоянни критерии за патогенността на стафилококовите щамове. В организма води до формирането на венозни тромби, ключови за патогенезата на стафилококовия сепсис.
  • Слепващ фактор: възпрепятства фагоцитирането на стафилококите, като въздейства върху фибриногена.
  • Дезксирибонуклеази: хидролизират ДНК, чрез което способстват за лизирането на тъканите.
  • Фибринолизин: води до разтваряне на кръвния съсирек и хидролиза на фибриновия вал във възпалителното огнище, като води до образуване на гнойни микроемболи и развитие на септични метастази и дисеминация на процеса.
  • Хиалуронидаза: способства за разпространението на инфекцията, като деполимеризира хиалуроновата киселина, която е част от състава на съединителната тъкан.
  • Бета лактамази: разрушават бета лактамния пръстен на антибиотиците от групата на бета лактамите и така ги инактивират.

Staphylococcus aureus като причина за болести, класифицирани другаде, са широко разпространени в природата и се откриват в почвата, водата, въздуха.

Те са нормални обитатели на горния респираторен тракт и храносмилателната система и се откриват при една трета от здравите лица в носната кухина, гърлото, ръцете, изпражненията.

Заразяването се осъществява по директен и индиректен механизъм, може да възникне и като ендогенна инфекция.

Входна врата обикновено са лигавиците и кожата, като разпространението на бактериите в организма се осъществява посредством лимфната система.

Благоприятстващи фактори за развитието на инфекцията са намален имунитет, продължително лечение с антибактериални средства, хронични заболявания.

Клиничната картина е изключително широка, в зависимост от локализацията на инфекцията, и включва развитието на:

Инфекция на кожата и меките тъкани: обикновено под формата на импетиго, синдром на попарената кожа (болест на Ritter), фоликулит, карбункул, фурункул.
Подробна информация може да прочетете на:

Засягане на костите и ставите: проявяват се като остеомиелит и септичен артрит, като основните признаци включват оток, болка, нарушено движение, фебрилитет.
Подробна информация може да прочетете на:

Засягане на сърдечно-съдовата система: протича под формата на ендокардит, като състоянието първоначално се представя с фебрилитет и общо неразположение, но бързо се разпространява и обхваща сърдечните клапи.

Инфекции на дихателната система: ангина, тонзиларен абсцес, епиглотит, отит, като при малки деца протича под формата на тежка пневмония, с бързо развитие на респираторен дистрес синдром.

Най-често се срещат инфекциите на кожата, следвани от отоларингологичните инфекции.

Може да се наблюдава засягане и на черния дроб, жлъчния мехур, пикочо-половата система, с развитие на холецистит, пиелит, паранефрални абсцеси, пиелонефрит, ендометрит, епидидимит.

Особено тежки и агресивни са токсичният шоков синдром и септицемията.
Подробна информация може да намерите на:

Диагнозата се базира на клиничните, епидемиологични и микробиологични данни.

Материал се взима от кръв, гной, урина, пунктати, изпражнения, обтривка от лигавици и рани. При засягане на вътрешните органи се извършват и образни изследвания, като рентгенография и компютърна томография.

Лечението при инфекция със Staphylococcus aureus като причина за болести, класифицирани другаде, е медикаментозно и при необходимост хирургично.

Прилага се комбинирана антибиотична терапия, със средства от групите на бета лактамите, аминогликозидите, гликопептидите, линкозамидите.

4.2, 14 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО