Септицемия, предизвикана от Staphyloccocus aureus МКБ A41.0

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Стафилококовите инфекции са най-често срещаните в човешката патология. Стафилококите са причинители на повече от две трети от гнойно-възпалителните и вътреболнични инфекции, пневмонията, придобита в обществото, стафилококовите интоксикации, както и септицемия, предизвикана от Staphylococcus aureus.

Септицемия, предизвикана от Staphyloccocus aureus, представлява една от най-сериозните форми на инфекцията, при която бактериите проникват в системната циркулация и могат да причинят многобройни и разностранни полиорганни увреждания.

Причинител и особености

Някои видове стафилококи играят роля и в патологията на животните, други са широко разпространени във външната среда. Една част от тях са нормални обитатели на лигавицата и кожата на човека и животните.

Родът Staphylococcus принадлежи към семейство Micrococcaceae. Той включва 39 вида, разделени в две групи, а именно коагулазо-положителни и коагулазо-отрицателни. Независимо че Staphylococcus aureus е най-значим и най-чест причинител, нараства и ролята на коагулазо-отрицателните стафилококи.

Характерно за Staphylococcus aureus е следното:

• специфичен причинител: Staphylococcus aureus е Грам-положителен кокобактерий, неподвижен, не образува спори, в препарат или на културелно изследване стафилококите се подреждат като гроздове. Стафилококът е факултативен анаероб, продуцира токсини и ензими, които обуславят неговата вирулентност
• екзотоксини: произвежданите и отделяни от бактериите екзотоксини имат важно значение, като по същество представляват белтъчни продукти с токсично действие. Сред по-важните екзотоксини се включват хемолизини (причиняват β-хемолиза на кръвен агар и отговарят за токсичното действие върху възпалителното огнище), левкоцидин (атакува полиморфоядрени левкоцити и макрофаги), ексфолиатин (предизвиква синдрома на попарената кожа SSSS или Staphylococcal Scaled Skin Syndrome при малки деца и болни с имунодефицитни състояния), ентеротоксини (причинителите на хранителните интоксикации са най-често група А)
• ензими: произвежданите от бактерията ензими включват коагулаза (превръща фибриногена във фибрин. Предизвиква образуване на венозни тромби, които са много важен фактор в патогенезата на стафилококовия сепсис), стрептокиназа (разтваря кръвния съсирек и хидролизира фибриновия вал в мястото на възпаление, спомагайки за разпространението на бактериите), clumping factor (притежава идентично на коагулазата действие), дезоксирибонуклеаза (хидролизира ДНК в гнойните секрети от загинали бактерии, като е причина за повишения вискозитет на гнойния секрет), хиалуронидаза (разгражда хиалуроновата киселина в съединителната тъкан, което улеснява разпространението на бактериите), бета-лактамази (разграждат бета-лактамния пръстен на пеницилини, цефалоспорини и други бета-лактамни антибиотици, с което ги инактивират)
• устойчивост: стафилококите са много устойчиви във външна среда. В бельо, в прах и други могат да се съхранят жизнеспособни от три до шест месеца. Чувствителни са на действието на дезинфектанти и физични фактори, използвани за стерилизация
• заразяване: формирането на първичното огнище може да се получи след заразяване по респираторен път, алиментарен механизъм, както и по контактен път при кожните форми на инфекцията. Впоследствие бактериите проникват в системната циркулация и водят до развитие на сепсис
• рискови групи: изложени на по-висок риск от заразяване, но също и от развитие на септицемия при подлежаща стафилококова инфекция, са пациенти с компрометирана имунна система и имунен дефицит, подлежащи заболявания, включително диабет, муковисцидоза, хронични респираторни заболявания, чернодробни и бъбречни увреждания, след трансплантация на тъкани и органи

Симптоми

Стафилококовите инфекции варират по тежест, локализация на първичното огнище, особености в протичането, като сред най-тежките форми на тях се включва попадането на бактериите в системната циркулация с развитие на бактериемия или сепсис.

Септицемия, предизвикана от Staphylococcus aureus, най-често започва от първична локализация на гнойното огнище в носоглътката, горните дихателни пътища, коремната област (ентероколит), бъбреците (пиелонефрит), абсцеси в мозъка, остеомиелит, средното ухо (мастоидит), инфектиране на пъпния кордон при новородени, гнойни рани, фурункули, карбункули.

Клиничната картина протича в няколко клинични форми в зависимост от тежестта, усложненията и някои особености на болестния процес:

• мълниеносен сепсис: характерно е наличието на генерализирани метастази, повсеместно разпространение на токсините в тъканите, изключително бързо разгръщане на клиничната картина
• остра форма: по-бавно протичане и бавно разпространение на метастазите в сравнение с мълниеносната форма
• други форми: възможно е протичане като подостра форма с образуване на многобройни метастази, както и под формата на остър и подостър ендокардит с гнойни метастази в мозъка, белите дробове, костите и ставите

От местно гнойно огнище след преодоляване на защитните сили на макроорганизма гноеродните микроби достигат до капилярната мрежа на паренхимните органи, където намират благоприятни условия за развитие и размножаване. Инфектираните тромби се откъсват и под формата на емболи се пренасят с кръвта в паренхимните органи (бял дроб, черен дроб, слезка). Стафилококите формират микроскопични емболи от фибрин, бактерии, тромбоцити и дават начало на малки гнойни огнища, увеличавайки впоследствие размерите си (вторични метастатични огнища).

Местата, където те обикновено се задържат, са с богато развита капилярна мрежа и малка скорост на кръвния ток, като черен дроб, бели дробове, мозък, метафизите на дългите кости.

Клиничната картина при септицемия, предизвикана от Staphylococcus aureus, протича с някои характерни особености:

• висока температура: висока температура, достигащи екстремни стойности и резки колебания. Разтрисанията са добре изразени и могат да се повтарят по няколко пъти на ден. Рязкото повишаване и спадане на температурата с последващо разтрисане се дължи на навлизането на бактерии от гнойните метастатични огнища в кръвния ток, където масово биват унищожавани от защитните механизми с последваща пирогенна реакция и затихване на явленията до следващото нахлуване в кръвообращението
• влошаване на фона на подлежаща инфекция: изключително характерно е влошаването на общото състояние на фона на налична, установена подлежаща инфекция с различна локализация
• полиорганни нарушения: в хода на септицемията бактериите могат да попаднат с кръвта в различни органи и да провокират техните остри увреждания. Полиорганните нарушения в комбинация с висока температура и остро влошаване насочват към развитието на септицемията

Диагноза

Поставянето на диагнозата при септицемия, предизвикана от Staphyloccocus aureus, се базира на комплексната информация, получена от многостранните методи на изследване, включително:

• разпит и преглед: давност, тежест и особености на протичането, връзка с инкубационния период на инфекцията, данни за имунен дефицит, известни подлежащи заболявания, болничен престой и други в комбинация с обстойна оценка на здравословното състояние
• лабораторни изследвания: назначават се подробни лабораторни изследвания, включително анализ на кръв и уринен анализ. Проследяват се нивата на белия кръвен ред, маркерите на възпалението, както и редица други показатели, насочващи към развитието на различни по вид и тежест усложнения
• микробиологични изследвания: много важни са микробиологичните изследвания на материали от първичното огнище, данните от хемокултурите, които позволяват да се проведе целенасочено етиологично лечение. Решаващо значение за диагнозата има културелното верифициране на инфекцията
• образни изследвания: за оценка на наличните увреждания и полиорганни усложнения могат да се назначат различни образни методи на изследване, включително ултразвукова диагностика (ехография), компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и други

Диференциалната диагноза изисква различаване от други бактериални, вирусни или гъбични инфекции, но също и различаване от заболявания с автоимунна, възпалителна, онкологична етиология и идентични клинични находки.

Лечение

Лечението на септицемия, предизвикана от Staphylococcus aureus, е комплексно и следва да бъде строго индивидуализирано, съобразно особеностите в протичането при конкретния пациент. Обикновено се назначават комплексни мерки, включващи хирургична обработка на налични рани, антибиотично лечение, поддържане на функциите на органите и системите.

Етиологичното лечение при стафилококовите инфекции включва приложение на подходящи антибиотици, като в съображение влизат някои особености:

• избор на антибиотик: опция на избор са някои бета-лактами, включително пеницилини, цефалоспорини, а при необходимост могат да се приложат гликопептиди (ванкомицин), даптомицин, линезолид и други
• риск от антибиотична резистентност: необходимо е приложение, съобразно резултатите от микробиологичните изследвания и антибиограмата, като за намаляване риска от резистентност следва да се прилагат достатъчно високи дози и за достатъчно продължителен период от време
• риск от странични ефекти: при пеницилините основните рискове са свързани с риск от алергия, поради което е необходимо извършване на скарификационна проба и преминаване към терапията само след отрицателен резултат. Някои цефалоспорини, гликопептидите и редица други групи крият риск от увреждане на интестиналната флора, което налага протекция с подходящ пробиотик за продължителен период от време

Симптоматичното лечение включва приложение на подходящи антипиретици, аналгетици, противовъзпалителни средства и други, съобразно наличните оплаквания при конкретния пациент.

Леталитетът допреди въвеждане на антибиотичната терапия е достигал до 80, дори 90 процента. При използване на антибиотици смъртността спада до около 40 процента. Високата смъртност се дължи на развитието на резистентни форми, известни като methicillin-resistant Staphylococcus aureus (MRSA), представляващи огромно предизвикателство за съвременните клиницисти.

Прогнозата при всеки конкретен случай се определя строго индивидуално в зависимост от локализацията на първичното огнище на инфекцията, формата на септицемията, своевременната диагностика и лечение, както и общото здравословното състояние на засегнатите.

Изображения: freepik.com