Стрептококи и стафилококи като причина за болести, класифицирани другаде МКБ B95

› Въведение

› Причинители и видове инфекции

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Едни от най-често срещаните в клиничната практика заболявания от голямата рубрика инфекциозни и паразитни болести е развитието на инфекция, предизвикана от стрептококи и стафилококи като причина за болести, класифицирани другаде.

Причинители и видове инфекции

Групата стрептококи и стафилококи като причина за болести, класифицирани другаде, включва множество бактерии, водещи до различни инфекциозни заболявания.

Към основните групи се включват:

• стрептококи група А като причина за болести, класифицирани другаде: представляват Грам позитивни, неподвижни коки, които не образуват спори. Streptococcus pyogenes е най-честият причинител на заболявания от тази група. Инфекцията се предава най-често по въздушно-капков и контактно битов път, като източникът на инфекцията са болните и здравите заразоносители. Водят до развитие на различни гнойни заболявания, като тонзилит, фарингит, пневмония, импетиго, възпаление на средното ухо, синузит, скарлатина, еризипел. Тежко протича развитието на стрептококов менингит, септицемията, остеомиелита. С развитието на имунопатологични процеси и реакция на свръхчувствителност се свързват ревматичната болест на сърцето и острият гломерулонефрит
• стрептококи група В като причина за болести, класифицирани другаде: тази група стрептококи се асоциират с развитието на неонатален сепсис и различни следродилни инфекции. Механизмът на заразяване е вертикален, от майката към плода, или при раждането. Различават се ранен и късен неонателен сепсис, като ранният е по-характерен за недоносените новородени и се развива до една седмица от раждането, а късният се характеризира с по-агресивно протичане и се развива до три месеца след раждането
• стрептококи група D като причина за болести, класифицирани другаде: стрептококите от група D са наричани още ентерококи и представляват нормални обитатели на чревния тракт при човек и някои животински видове. Инфекцията често е ендогенна, като обикновено се засягат отделителната система и интраабдоминалната област. Важен причинител са и на вътреболнични инфекции, раневи инфекции, ендокардит
• Streptococcus pneumoniae като причина за болести, класифицирани другаде: Streptococcus pneumoniae представляват част от нормалната флора в назофаринкса и често водят до инфекции на дихателната система. Те са чест причинител на придобита в обществото пневмония, отит на средното ухо, синузит. При хематогенно разпространение на инфекцията се развива бактериемия, менингит, остеомиелит, септичен артрит. Тежко протича състоянието при малки деца и възрастни хора, пациенти с намален имунитет и хронични заболявания

• други стрептококи като причина за болести, класифицирани другаде: тези стрептококи са обединени в голяма група, включваща представители от група С, група G, S. viridans, S. gallolyticus. Водят до развитие на множество инфекции на дихателната система, ендокардит, остеомиелит, септичен артрит, некротизиращ фасциит, септицемия
• неуточнени стрептококи като причина за болести, класифицирани другаде: при невъзможност за идентифициране и категоризиране на етиологичните причинители се говори за неуточнена стрептококова инфекция, като терапевтичният подход включва стандартно използваните антибиотици и симптоматични средства
• Staphylococcus aureus като причина за болести, класифицирани другаде: стафилококите са най-честите причинители на инфекции в човешката патология, като са причинители на повече от 80 процента от гнойно възпалителните заболявания и вътреболничните инфекции, а също и на стафилококови интоксикации, проявяващи се като малки или по-големи епидемии от хранителен произход. Staphylococcus aureus са най-често изолираните стафилококи. Името им произлиза от характерното им струпване под формата на гроздове. Широко разпространени са в природата и се откриват като нормални обитатели в горния респираторен тракт и гастроинтестиналната система на човек. Най-често водят до развитие на заболявания на кожата и меките тъкани, скелетната система, отоларингологични инфекции
• други стафилококи като причина за болести, класифицирани другаде: в тази група се включват S. epidermidis, S. capitis, S. haemolyticus, S. warneri и други. Повечето от тях са слабо патогенни и причиняват заболявания при възрастни пациенти, с нарушен имунитет и придружаващи хронични заболявания. Водят до развитие на пневмония, гастроинтестинални токсиинфекции, септицемия
• неуточнени стафилококи като причина за болести, класифицирани другаде: при невъзможност за категоризиране на изолираните стафилококи към някои от добре познатите видове, се говори за неуточнена стафилококова инфекция, като терапевтичният подход включва стандартно използваните антибиотици и общи мерки

Неглижирането на симптомите, както и неподходящото и непълно (недостатъчно като продължителност) лечение крият риск от развитие на различни по вид и тежест усложнения, развитие на антибиотична резистентност (която допълнително затруднява последващото лечение) и значително влошават прогнозата.

Диагноза

Диагностичният подход при различните инфекциозни заболявания изисква задълбочени изследвания с цел поставяне и потвърждаване на предполагаемата диагноза, установяване и уточняване на етиологичния причинител (конкретният бактериален агент), ранно уточняване на развили се усложнения и подпомагане при изготвянето на последващия индивидуален терапевтичен план (посредством резултатите от извършената антибиограма).

Диагнозата се базира на:

• анамнеза и физикални находки: при разпита на пациентите се обръща внимание за контакт с болни хора, наличие на подлежащи рискови фактори, като се обръща внимание на давността и особеностите на оплакванията. При физикалния преглед обстойно се описват всички патологични находки (промени по кожата, промени по видимите лигавици, промени в дишането и сърдечната дейност, неврологични прояви)
• лабораторна диагностика: проследяване на хемопоезата, особено нива на белите кръвни клетки, маркерите на възпалението, като скорост на утаяване на еритроцитите, фибриноген, С-реактивен протеин и други
• микробиологична диагностика: играе изключително важна роля при диагностицирането на болестта, като на практика получените резултати при изследване на кръв, урина, храчки, секрети и други материали потвърждават диагнозата. Препоръчва се и извършване на антибиограма за определяне на чувствителността на изолираните бактерии към стандартно използваните антибиотични препарати
• образни изследвания: образна диагностика (ултразвуково изследване, рентгенография) се назначава главно при съмнения за налични усложнения, като подпомагат тяхното визуализиране и изясняване

Диференциалната диагноза включва различаване от някои други инфекциозни заболявания (микробиологичните изследвания подпомагат диференцирането им), както и от някои неинфекциозни (автоимунни, възпалителни, в редки случаи неопластични) заболявания с идентична локализация и сходни клинични и диагностични находки.

Лечение

Терапевтичният подход при пациентите, диагностицирани с инфекция, предизвикана от стрептококи и стафилококи като причина за болести, класифицирани другаде, е комплексен и строго индивидуален, като целта е лечение на наличните увреждания, отстраняване на инфекциозния причинител и предпазване от развитие на усложнения.

Прилагат се консервативни мерки от различно естество, като основното етиологично средство (насочено срещу конкретния етиологичиен причинител на инфекцията) е използването на подходящ антибиотик (самостоятелно или в комбинация) и симптоматични средства за облекчение признаците на болестта:

• антибиотична терапия: лечението се състои в приложение на противомикробни средства от различни групи, като сред най-често използваните са някои бета лактами (например комбинирани пеницилини, карбапенеми, цефалоспорини), макролиди, аминогликозиди, хинолони и други. Изборът на конкретен антибиотик се осъществява въз основа на резултатите, получени от антибиограмата. При деца и бременни жени безопасни опции на избор са бета-лактамите и макролидите (азитромицин). Опция на избор при наличие на антибиотична резистентност към рутинно използваните агенти е назначаването на лечение с гликопептиди (ванкомицин) за овладяване на стафилококовите инфекции
• симптоматични средства: симптоматично се назначават антипиретици (за лечение на високата температура), аналгетици (за облекчаване на болките), противовъзпалителни средства, препарати за лечение на кашлицата (муколитици при влажна кашлица, антитусивни препарати при суха кашлица) и други
• общи мерки: включват пълноценно хранене (при необходимост парентерално хранене), рехидратация (при нужда), назначаване на подходящи витамини и минерали за подсилване на имунната защита, лечение на наличните подлежащи заболявания и редица други мерки и средства в зависимост от конкретния случай

Прогнозата се определя индивидуално, като при ранно диагностициране, липса на усложнения и подлежащи увреждания, подходящата антибиотична терапия води до пълно излекуване и само при малък процент от случаите се налага продължително лечение и борба с усложненията или развилата се антибиотична резистентност.

Изображения: freepik.com