Streptococcus pneumoniaе като причина за болести, класифицирани другаде МКБ B95.3

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми и видове инфекции

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Пневмококите, наричани още Streptococcus pneumoniae, като причина за болести, класифицирани другаде, са изолирани в чиста култура и проучени подробно през 1886 година от Fraenkel и Weichselbaum, които установяват и етиологичната им връзка с крупозната пневмония.

Водят до развитие на изключително голямо разнообразие инфекции в зависимост от локализацията на първичното огнище и изискват своевременно антибиотично лечение.

Причинител и особености

Пневмококите са Грам позитивни, разположени по двойки коки, с ланцетовидна форма, наподобяваща пламъка на свещ. Формират полизахаридна капсула, обхващаща две пневмококови клетки.

Характеризират се със следните особености:

• особености в растежа им: представляват факултативни анаероби, които се развиват в хранителни среди, съдържащи нативни белтъци, глюкоза и холин. Върху твърди хранителни среди образуват малки, прозрачни колонии, обградени от зона на алфа хемолиза. След 24 часа в центъра на пневмококовата колония се формира папила, заобиколена от хлътване и надигнат ръб, като формата наподобява копче
• функционална морфология: особеност в тяхната функционална морфология е способността им да разграждат редица захари, ферментират инулина, разтварят се от жлъчка, жлъчни соли и оптохин. Не притежават каталаза, но произвеждат редица ензими, като лизоцим, хиалуронидаза, екстрацелуларна пептидаза, фибринолизин. Пневмококите продуцират два вида хемолизин, а именно алфа и бета. Алфа пневмолизинът е сходен с О стрептолизина
• антигенен строеж: в клетъчната им стена се откриват полизахариден антиген и специфичен М протеин. Притежават капсулни антигени с полизахаридна структура, въз основа на които се разделят на множество различни серотипа
• вирулентни серотипове: най-вирулентни са първите три серотипа, като тип 1 и 2 се изолират при крупозна пневмония и бронхопневмония, а тип 3 се открива при отит
• входна врата на инфекцията: пневмококите са нормални обитатели на назофаринкса, откъдето се изолират при една четвърт до една втора от здравите лица. Входна врата на инфекцията са лигавиците на горните дихателни пътища
• рискови фактори: инфекциите показват изразена сезонност, като са най-чести през пролетта и зимата. Предразполагащи фактори са простуда, преумора, други респираторни заболявания. Високорискови са групите на децата под 5 години и възрастните над 60 години, имуносупресирани пациенти и такива с хронични заболявания

Симптоми и видове инфекции

Streptococcus pneumoniae като причина за болести, класифицирани другаде, са честа причина за развитие на придобита в обществото пневмония, бактериален менингит, бактериемия, възпаление на средното ухо и важна причина за развитие на синузит, септичен артрит, остеомиелит, ендокардит.

Пневмококите водят до голямо разнообразие от клинични състояния, поради способността им да предизвикват заболяване чрез преминаване от назофаринкса в съседните анатомични области или съдова инвазия посредством хематогенно разпространение.

Заболявания, развиващи се по съседство

Заболяванията, които могат да се развият чрез засягане на съседните на назофаринска структури, са:

• конюнктивит: Streptococcus pneumoniae се изолира при около една трета от пациентите с бактериален конюнктивит, като обикновено процесът е двустранен и ангажира двете очи
• отит и синузит: възпалението на средното ухо се съпровожда с повишение на телесната температура и силна болка и може да се усложни с мастоидит. Пневмококите са най-често изолираните причинители при болни със синузит. При деца до 5 годишна възраст състоянието обикновено се ограничава до етмоидалните и максиларните синуси. Често се предхожда от вирусна инфекция на горните дихателни пътища
• пневмония: често се предхожда от вирусно заболяване, а в клиничната картина доминират прояви като фебрлитет, кашлица, плеврална болка, диспнея, тахипнея. При деца проявите варират и често са неспецифични. При пациенти в напреднала възраст повишението на температурата е едва забележимо, основен симптом е тахипнеята. Най-често пневмонията се усложнява с развитие на плеврален излив. Подробна информация може да прочетете в раздел Заболявания (» Пневмония, причинена от Streptococcus pneumoniae)
• обостряне на хроничен бронхит: клиничната симптоматика включва задух, повишено образуване на храчки, упорита кашлица

Заболявания при хематогенно разпространение

Състояния, които възникват при хематогенно разпространение на причинителя, са:

• менингит: клиничните симптоми включват неспецифични признаци като треска, раздразнителност, повръщане, анорексия, общо неразположение и неврологични признаци, включващи промени в съзнанието, летаргия, вратна ригидност, промени в нормалните рефлекси, неврологичен дефицит. Усложненията се състоят в загуба на слуха, когнитивни увреждания, умствени затруднения, парализа на черепно-мозъчни нерви. Пневмококов менингит е състояние, свързано с по-висок процент увреждания и смъртност, в сравнение с други бактериални менингити
• бактериемия: честа проява на инвазивно пневмококово заболяване, като се наблюдава по-често при малки деца. Симптоматиката е неспецифична. Подробна информация може да прочетете в раздел Заболявания (» Септицемия, предизвикана от Streptococcus pneumoniae)
• остеомиелит: при деца често се засягат бедрената и раменната кост, докато при възрастните най-често се засяга гръбначният стълб. Приблизително една пета от пациентите развиват дългосрочни усложнения
• септичен артрит: обикновено се проявява като болезнени, подути, горещи стави, като най-често се засягат глезените и коленете. Подробна информация може да прочетете в раздел Заболявания (» Пневмококов артрит и полиартрит)
• инфекции на меките тъкани: рядко се развива целулит, миозит, периорбитален абсцес, като по-често се засягат имунокомпрометираните пациенти
• перитонит: пневмококите често се изолират при пациенти с първичен перитонит, който при децата обикновено се асоциира с нефротичен синдром, а при възрастните с цироза. Клиничната картина включва силна коремна болка, анорексия, повръщане, диария, фебрилитет
• ендокардит: в миналото се е срещал по-често, след навлизането на антибиотиците в клиничната практика се наблюдава рядко. Протича неспецифично и клинично не се различава от другите видове ендокардит

Диагноза

Диагнозата се основава на информацията, получена при физикалния преглед, лабораторните, микробиологични и при необходимост образни изследвания:

• разпит и преглед: данни за известни рискови фактори, контакт с болни лица, давност и особености на оплакванията. Физикалните находки варират и състоянието на болните може да бъде запазено, леко или сериозно увредено
• лабораторни изследвания: неспецифичните лабораторни тестове включват пълна кръвна картина с диференциално броене, скорост на утаяване на еритроцитите и С реактивен протеин
• микробиологична диагноза: извършва се оцветяване по Грам, бактериоскопично изследване, при сепсис се извършва и хемокултура. Патологичният материал се взима от кръв, храчка, ликвор, плеврална течност, белодробен аспират. За бърза диагноза се прилагат имуноелектрофореза, коаглутинация или ELISA
• образни изследвания: при необходимост се извършва гръдна рентгенография, ултразвуково изследване, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс

Диференциалната диагноза е изключително широка и включва синузит, пневмония, сепсис, бронхит, пневмония, инфекция със стрептококи група А, инфекция с Haemophilus influenzae, грип, инфекция с Klebsiella pneumoniae, менингит, септичен артрит, стафилококови инфекции и други.

Лечение

Лечението при инфекция със Streptococcus pneumoniae като причина за болести, класифицирани другаде, е предимно консервативно, медикаментозно.

Използват се антибиотици от групата на пеницилините и цефалоспорините, а при резистентни пациенти се прилагат хинолони и гликопептиди. При необходимост и наличие на съответните показания се извършва и хирургична терапия.

Създадена е пневмококова поливалентна ваксина, препоръчвана при малки деца, възрастни пациенти и имуносупресирани болни. Ваксината е включена в задължителния имунизационен календар на България, като по желание може да бъде поставена на възрастни лица с множество рискови фактори.

Изображения: freepik.com