Пневмококова ваксина

Задължителният имунизационен календар за всяка страна е въведен с цел осигуряване на протекция на населението срещу потенциално опасни и животозастрашаващи заболявания, като неговото спазване не подлежи на обсъждане.

Съмненията в ефективността и приложението на включените в задължителния имунизационен календар ваксини са безпочвени и рядко подплатени с научни аргументации. Всяка една от тези ваксини преминава през многобройни комисии за проверка на качеството, състава, безопасността и рисковете от изява на странични ефекти.

Обикновено нежеланите прояви след поставяне на различните ваксини са леки и бързопреходни, като в много редки случаи се съобщават тежки странични прояви, които дори и при поява представляват по-нисък риск в сравнение с опасностите, на които се излагат хората при евентуално развитие на болестта.

Поставянето под съмнение на задължителните ваксини крие риск от епидемичен взрив и излага на опасност най-чувствителните популации на населението, а именно новородените, кърмачетата, малките деца, възрастните лица и пациентите с имунокомпрометиран статус в резултат от хронично заболяване, увреждащо имунната система.

Макар да не е сред най-популярните и обсъждани ваксини поставянето на антипневмококова ваксина (ваксина срещу Streptococcus pneumoniae) е задължително за всички новородени (в определена възраст според сроковете в задължителния имунизационен календар).

Ефективността и безопасността на задължителната пневмококова ваксина са доказани с времето, като създаването на траен имунитет предпазва кърмачетата и малките деца от редица сериозни заболявания, причинени при инфектиране на организма с бактериите.

Приложението на тази ваксина далеч не се изчерпва с поставяне в кърмаческа възраст, а се препоръчва и при редица други рискови популации пациенти. Предварителното запознаване с ползите и рисковете от поставянето на ваксината подпомага информираното решение и създава усещане за сигурност у родителите (при ваксиниране на кърмачета и деца) и у пациентите (при ваксиниране на лица в активна възраст).

В редица случаи пациентите подлагат на съмнение безопасността на ваксините поради липсата на достатъчно адекватна информация по темата и доверявайки се на подозрителни източници.

Приложение на пневмококова ваксина (ваксина срещу Streptococcus pneumoniae)

Пневмококовата ваксина (антипневмококова ваксина) представлява лекарствен продукт, предназначен за имунизация срещу определени щамове на Streptococcus pneumoniae.

Въпреки че не осигурява пълна (стопроцентова) защита срещу заразяване със Streptococcus pneumoniae, а само срещу определени щамове, приложението на ваксината предпазва най-малките от редица сериозни, потенциално застрашаващи живота им или криещи риск от дългосрочни и дълготрайни увреждания заболявания.

При развитие на инфекцията въпреки наличието на поставена по утвърдената схема ваксина, което се наблюдава рядко, заболяването протича много по-леко в сравнение с евентуалната ситуация при липса на имунизация.

На територията на България пневмококовата ваксина е задължителна за всички новородени, като се поставя по утвърдена схема:

• първи прием на възраст не по-малко от шест седмици (обикновено при навършване на два месеца се поставя първата доза)
• втори прием не по-малко от четири седмици след първия (обикновено се поставя при навършване на три месеца)
• трети прием не по-малко от четири седмици след втория (обикновено се поставя при навършване на четвърти месец)
• четвърти прием, поне шест месец след третия прием (обикновено се поставя при навършване на 12 месеца)

Ваксината се поставя след задължителен обстоен преглед на детето за наличие на заболяване към момента и разпит на родителя за наличието на рискови контакти (за избягване поставянето на ваксината през инкубационния период).

При наличие на съмнения за заболяване или друга причина, представляваща противопоказание за поставяне на ваксината (висока температура с ясен или неясен произход, декомпенсирано заболяване като например диабет, надбъбречна недостатъчност, тиреотоксикоза, автоимунно заболяване и други) се налага отлагане поставянето на ваксината.

При стабилизиране състоянието на пациента се предприема поставянето на съответната доза и наваксване с имунизационния календар.

Наличието на алергия към някои от компонентите на ваксината налага използване на друга ваксина, от друг производител (при наличие на такава). При липса на алтернатива в медицинския картон на детето и в съответната документация се отбелязва, че не се поставени ваксините срещу пневмококи с подробно обяснение на причината.

При установяване на стабилно, добро здравословно състояние на детето и липса на противопоказания се предприема поставяне на ваксината при спазване на всички препоръки на производителя. Поставя се интрамускулно (при кърмачета в бедрото, а при по-големи деца в рамото) в доза 0,5 милилитра за четирите приема.

Ваксината създава имунитет срещу опасните инфекции, причинени от пневмококите, които в зависимост от първичното огнище биват:

• пневмококов менингит и/или енцефалит: при засягане на мозъчните структури с опасни последици (парези, парализи, нарушения в развитието, кома, летален изход)
• пневмококова пневмония: при засягане на дихателните пътища инфекцията често протича агресивно с тежки увреждания и необходимост от спешна хоспитализация и специални грижи
• пневмококов отит: често при инфекция със Streptococcus pneumoniae се засяга средното ухо
• пневмококов синуит: често срещана локализация на първичното огнище е в синусите, като болестта показва склонност към хронифициране и чести рецидиви
• пневмококова бактериемия: при попадане на Streptococcus pneumoniae в системната циркулация се развиват тежки полиорганни увреждания, потенциално застрашаващи живота на детето и налагащи спешна медицинска намеса

Отлагането в поставянето на ваксината по различни причини, както и умишленото избягване на имунизацията, може да резултира в често боледуване на детето, чести и продължителни хоспитализации и излагане на висок риск от сериозни усложнения.

Световната здравна организация препоръчва поставяне на пневмококова ваксина не само на децата до петгодишна възраст, но и на възрастните пациенти (над 64 години), тъй като при тях е налице отслабване на имунната защита и повишена склонност към инфектиране с различни патогени, включително и Streptococcus pneumoniae, като е налице повишен риск от тежко протичане на болестта.

Освен на лица в напреднала възраст, поставяне на антипневмококова ваксина се препоръчва при пациенти от всички възрастови групи, които са имунокомпрометирани поради различни подлежащи заболявания с хроничен характер (захарен диабет, сърдечни увреждания, тежки увреждания на гастроинтестиналния тракт и отделителната система, лимфоми и други неоплазми), както и по преценка на лекуващия лекар.

Повишен риск от тежко протичане при заразяване със Streptococcus pneumoniae е налице и при дългогодишни пушачи (налице е увреждане на локалните защитни механизми в белия дроб), лица, които консумират често и в големи количества спиртни напитки (налице е намаление на общия имунитет като цяло под въздействие на алкохола) и други.

За разлика от противогрипните ваксини, които се поставят при риск от епидемия в конкретния сезон, то за заболяванията, причинени от Streptococcus pneumoniae няма сезон и при желание и възможност ваксината може да се постави през цялата година.

Консултирайте се с вашия лекар за наличието, възможността и необходимостта от поставяне на пневмококова ваксина.

Рискове и нежелани ефекти при приложение на пневмококова ваксина

Като всеки лекарствен препарат ваксините като цяло и антипневмококовата в частност също крият риск от поява на различни по тежест странични ефекти.

В масовия случай нежеланите прояви се наблюдават в първите 24 до 48 часа от поставянето и са леки, бързопреходни и не създават риск за пациентите. В редки случаи проявите са с тежък характер и може да изискват своевременна медицинска намеса.

Повишен риск от поява на нежелани реакции е налице при наличие на някои от следните условия:

• неправилно съхранение на ваксината: при неспазване на оказаните от производителя условия за съхранение (температура, влажност, срок на годност и други)
• при неправилно поставяне: например поставяне интрадермално, вътреставно или друг различен от интрамускулния метод на въвеждане път
• поставяне в неподходящ участък: инжектиране в различно от оказаното от производителя място за поставяне, което в случая на пневмококовата ваксина е антеролатералната част на бедрото при кърмачета и делтоидния мускул на мишницата при малките деца
• неспазване на срока на приложение: поставяне на първата ваксина преди навършване на шест седмици, както и поставянето на следващите ваксини с интервал, по-кратък от четири седмици между всяка от тях и по-малък от шест месеца между третата и четвъртата доза крие известен риск от поява на по-изразена реакция от страна на организма
• здравословно състояние на детето: при наличие на фебрилно състояние (наличие на висока телесна температура), общо заболяване, инфекция и други не се препоръчва поставяне на ваксината, а е уместно нейното отлагане до пълно оздравяване на детето
• прием на други медикаменти: макар ваксините да не взаимодействат с често прилаганите в практиката лекарства и добавки, се препоръчва подробна анамнеза на пациента по отношение на всички лекарства, които приема (включително без рецепта, добавки, билки и други). При пациенти, подложени на имуносупресивна терапия, може да не се постигне желания ефект, което следва да се има предвид

Леките странични ефекти са очаквани и се проявяват при много от пациентите, като следва последните да бъдат предупредени и да очакват тяхната поява с възможност за своевременна реакция (при необходимост).

Към едни от най-честите нежелани прояви след поставяне на пневмококова ваксина се включват болка на мястото на инжектиране, локална реакция (зачервяване, подуване), повишение на телесната температура, раздразнителност и неспокойствие при кърмачетата и малките деца, сънливост, намален до липсващ апетит и други.

За облекчаване на фебрилното състояние се препоръчва приложение на подходящ антипиретик, като резултатите от проучвания в областта показват най-добра ефективност на парацетамол. Макар и някои специалисти да съветват родителите за превантивен прием на парацетамол (30 минути преди или след поставянето на ваксината), се препоръчва приложение на антипиретици едва след установяване на фебрилно състояние (телесна температура над 38 градуса по Целзий).

По-рядко се съобщава за поява на обрив, дифузен оток (подуване) на крайника, главоболие, апнея, сърбеж, гастроинтестинални прояви. Сериозни странични ефекти, като например поява на гърч, алергична реакция, колапс и други се наблюдават в изключително редки случаи, като появата им налага своевременна медицинска намеса.

По-висок риск от поява на апнея е налице при имунизиране на недоносени бебета, родени преждевременно преди двадесет и осма гестационна седмица, поради което родителите се съветват за повишено внимание в първите три дни след поставяне на ваксината за проследяване на дишането на бебето.

Помолете вашия лекар за разясняване на най-честите странични ефекти от приложението на ваксината, особено когато се касае за нейното поставяне при кърмачета в първа доза (обикновено родителите са най-притеснени след първите ваксини).

Нормално е да има лека промяна в поведението на кърмачето, като то може да е по-сънливо, неспокойно, раздразнително, да отказва храна (да отказва да суче или да приема адаптирано мляко), да плаче повече. Обикновено тези прояви преминават до третия ден след ваксината и не са повод за притеснение.

В случай, че забележите прояви при бебето, които ви притесняват, не се колебайте да се свържете с вашия лекар и да се консултирате с него.

Въпреки наличния риск от поява на нежелани прояви след приложение на пневмококова ваксина, рискът след заразяване със Streptococcus pneumoniae при неимунизирани бебета и малки деца е многократно по-висок с опасност от развитие на сериозни последици в дългосрочен план.