Лобуларна пневмония

Лобуларната пневмония, известна още като бронхопневмония, представлява възпаление на белодробния паренхим, което обхваща група от алвеоли, ацини, лобули. Възможно е сливане на разположени в съседство възпалителни огнища. Така процесът може да се разпространи в цял сегмент или дял.

Пневмонията е широко разпространено заболяване, често развиващо се като усложнение в хода на други заболявания (инфекциозни, онкологични, кръвни, сърдечни, бъбречни и други), след медицински интервенции, травми и други. Тя е сред най-честите причини за смърт при посочените заболявания, както у малки деца, изтощени и стари хора, при които може да бъде и самостоятелно заболяване.

Лобуларната пневмония се причинява от бактерии - пневмококи, стрептококи, стафилококи, H. influenzae, К. pneumoniae, P. aeruginosa и други, вируси и гъбички. Важна роля за възникване на лобуларна пневмония играе автоинфекцията. Най-често, поради увреждане на очистващата дренажна функция на бронхите, заболяването се развива десцендентно от предхождащ възпалителен процес в тях и бронхиолите. В тези случаи се използва терминът бронхопневмония. Рядко заболяването е резултат на хематогенна инфекция.

Макроскопски при опипване се установяват уплътнени огнища, понякога с размери до 2-3 сантиметра. Те са с червено-сивкав цвят и изпъкнат над срезната повърхност. При натиск от тях изтича мътна безвъздушна течност, а белодробният паренхим е лесно къслив.

Микроскопски в алвеолите, алвеоларните ходове, респираторните и терминалните бронхиоли и бронхиалните клонове се намира серозна течност, неутрофилни левкоцити, фибринни нишки, еритроцити, макрофаги, десквамирани алвелоцити (фигура 1). В зависимост от преобладаващото количество на едни или други компоненти, ексудатът може да бъде серозен, фибринозен, гноен, хеморагичен и често смесен. Възпалителните огнища се отделят чрез нормален, аериран паренхим.

Нерядко ексудатът се организира с последващо развитие на ограничена пневмофиброза. При суперпонирана инфекция е възможно абсцедиране. Обичайно е развитието на плеврит, особено когато пневмонични огнища са разположени в съседство с плеврата. Могат да се различат няколко вида лобуларна пневмония в зависимост от причинителите им и условията на възникване.

При лобуларна пневмония, чиито причинител са пневмококи, предимно в долните дялове едва в по-късни фази на заболяването се установяват уплътнения с червено-сивкав цвят. Те леко изпъкват над срезната повърхност. Микроскопски ексудатът в централните части на пневмоничните огнища е предимно от левкоцити и малко фибрин. Около тях е налице изразен оток, в който могат да се докажат много пневмококи.

Стафилококовата лобуларна пневмония най-често се причинява от Staphylococcus aureus и Staphylococcus albus. Макроскопски се намират множество малки огнища с тъмночервен цвят и сиво-жълти меки централни части. В някои случаи огнищата се сливат и се виждат обширни полета на некроза с множество абсцесни кухини сред тях, като пневмоничните участъци наподобяват "пчелна пита".

Микроскопски първоначално се установява предимно серозно-хеморагичен ексудат със сравнително малко левкоцити (фигура 2). Постепенно централната част на пневмоничното огнище се заема от некротично-гноен възпалителен процес с оформяне на абсцесни кухини, а в периферията се намира серозно-фибринозен ексудат.

При стрептококовата лобуларна пневмония в белите дробове, предимно субплеврално, се установяват множество плътни сивкаво- червени огнища. По-късно те придобиват сиво-жълт цвят. В съседство с тях по плеврата се намира фибринозен ексудат. Микроскопски в центъра на огнищата се установява некроза. Тя се счита за характерна и сред нея се намират много стрептококи. Наоколо е налице левкоцитен вал, а в периферията му алвеолите са изпълнени с фибринозен ексудат. Характерни за този вид пневмония са още лимфангитът, лимфаденитът и тромбофлебитът.