Клинична патология при възпаление на дихателните пътища и белите дробове

Инфекциите на дихателните пътища са много чести както при възрастни, така и при деца. Повечето са сравнително леки и остават ограничени до горните дихателни пътища. Въпреки това, при кърмачета и малки деца инфекциите могат да се разпространят надолу по въздухоносните пътища и да причинят по-тежки, понякога животозастрашаващи инфекции.

Причиняващите агенти на възпаление на дихателните пътища и белите дробове са вирусни или бактериални. Вирусите причиняват повечето случаи на бронхит и бронхиолит. При пневмонии, придобити в общността, най-често срещаният бактериален агент е Streptococcus pneumoniae. Атипичните пневмонии са причинени от такива агенти като Mycoplasma pneumoniae, Chlamydia spp, Legionella, Coxiella burnetti и вируси. Нозокомиалните пневмонии и пневмонии при имуносупресирани пациенти имат протеинова етиология с грам-отрицателни организми и стафилококи като преобладаващи организми.

Има много вируси, които заразяват дихателните пътища. Важна концепция е, че всеки конкретен клиничен синдром може да бъде причинен от редица различни вируси. По същия начин, всеки един вирус може да причини различни клинични синдроми.

Повечето респираторни вируси причиняват локални инфекции: репликацията и разпространението на вируса остават ограничени в дихателните пътища. Предаването се извършва по въздушно-капков път. Бебетата са податливи през първите месеци на живота, тъй като има минимална защита от майчините антитела.

Дихателните пътища също често са цел при генерализирани вирусни инфекции: например, пневмонията може да усложни инфекцията, причинена от морбили, варицела и цитомегаловирус. В допълнение, разпространението на вируса от дихателните пътища е основният път на предаване за морбили, паротит, рубеола, парвовирус, варицела и много други.

Патогените навлизат в дихателните пътища чрез вдишване, аспирация или хематогенно разпространение. Патогенът се умножава в или върху епитела, причинявайки възпаление, повишена секреция на слуз и увредена мукоцилиарна функция. Могат да бъдат засегнати и други белодробни функции. При тежък бронхиолит възпалението и некрозата на епитела може да блокират малки дихателни пътища, водещи до запушване на дихателните пътища.

Съществуват редица защитни механизми, които са в състояние да предотвратят патогенните въздействия на агентите. Техните увреждания обаче могат да доведат до възникване на възпалителен процес и се свързват със:

• загуба или потискане на кашличния рефлекс - предимно при пациенти след оперативни интервенции, в кома, с анестезия, с невромускулни заболявания
• дефекти във въсенодния респираторен епител
• нарушения в слузообразуването - повишен вискозитет на бронхиалния секрет
• придобита или наследствена хипоимуноглобулинемия, свързана с намаляване количеството на имуноглобулин А в слузта
• имуносупресия - загуба на В- или Т-лимфоцити
• потисната макрофагеална функция
• кръвен застой и оток на белия дроб

Към рубриката възпаление на дихателните пътища и белите дробове се отнасят следните заболявания:

• Остър бронхит
• Остър бронхиолит
• Бактериален трахеит
• Хроничен бронхит
• Бронхиектазии