Пневмония

Пневмонията е термин, с който се означава възпалението на респираторния отдел в белия дроб, включващо алвеолите, алвеоларните ходове и респираторните бронхиоли. Обикновено симптомите включват комбинация от продуктивна или суха кашлица, гръдна болка, треска и затруднено дишане.

Пневмонията засяга приблизително 450 милиона души в световен мащаб (7% от населението) и води до около 4 милиона смъртни случая годишно. Заболяването се разглежда от Уилям Ослер през 19 век като "капитан на смъртта при мъжете". С въвеждането на антибиотици и ваксини през 20 век, оцеляването се подобрява. Въпреки това, в развиващите се страни и сред много старите, много младите и хронично болните, пневмонията остава водеща причина за летален изход.

Пневмонията се дължи на инфекции, причинени основно от бактерии или вируси и по-рядко от гъбички и паразити. Въпреки че има над 100 щама инфекциозни агенти, някои от тях са отговорни за по-голямата част от случаите. Смесени инфекции с вируси и бактерии могат да се появят при около 45% от инфекциите при деца и при 15% от инфекциите при възрастни. Приблизително половината от случаите не могат да бъдат изолирани причинители, въпреки внимателното тестване.

Понятието пневмония понякога по-широко се прилага при всяко състояние, водещо до възпаление на белите дробове (причинено например от автоимунни заболявания, химически изгаряния или лекарствени реакции). Обаче, това възпаление е по-точно споменато като пневмонит.

Условията и рисковите фактори, които предразполагат към пневмония, включват тютюнопушене, имунна недостатъчност, алкохолизъм, хронична обструктивна белодробна болест, астма, хронично бъбречно заболяване, чернодробно заболяване и старост. Използването на медикаменти за потискане на киселини - като инхибитори на протонната помпа или H2-блокери - е свързано с повишен риск от пневмония. Приблизително 10% от хората, които се нуждаят от механична вентилация, развиват пневмония, а хората със стомашна сонда имат повишен риск от развитие на аспирационна пневмония.

Бактериите са най-честата причина за придобита в обществото пневмония, като при 50% от случаите се изолира Streptococcus pneumoniae. Други често изолирани бактерии включват Haemophilus influenzae при 20%, Chlamydophila pneumoniae при 13% и Mycoplasma pneumoniae в 3% от случаите, Staphylococcus aureus, Moraxella catarrhalis, Legionella pneumophila и грам-отрицателни бактерии.

При възрастните вирусите представляват приблизително една трета, а при децата - около 15% от случаите на пневмония. Обичайно включените агенти включват риновируси, коронавируси, инфлуенца, респираторен синцитиален вирус, аденовирус и параинфлуенца. Вирусът на херпес симплекс рядко причинява пневмония, с изключение на групи като: новородени, лица с рак и хора със значителни изгаряния. Хората, които подлежат на трансплантация на органи или тези, които иначе са имунокомпрометирани, имат високи нива на цитомегаловирусна пневмония. Тези с вирусни инфекции могат да бъдат вторично заразени с бактериите Streptococcus pneumoniae, Staphylococcus aureus или Haemophilus influenzae, особено когато са налице други здравословни проблеми. Различни вируси преобладават в различни периоди от годината. По време на грипния сезон например инфлуенцата може да представлява повече от половината от всички вирусни случаи. Понякога се появяват и други вируси, включително хантавируси и коронавирус.

Гъбичната пневмония е необичайна, но се среща по-често при лица с отслабена имунна система, дължаща се на СПИН, имуносупресивни лекарства или други медицински проблеми. Най-често се причинява от Histoplasma capsulatum, blastomyces, Cryptococcus neoformans, Pneumocystis jiroveci и Coccidioides immitis.

Редица паразити могат да засегнат белите дробове, включително Toxoplasma gondii, Strongyloides stercoralis, Ascaris lumbricoides и Plasmodium malariae. Тези организми обикновено влизат в тялото чрез директен контакт с кожата, поглъщане или чрез ухапване от насекоми. С изключение на Paragonimus westermani, повечето паразити не засягат конкретно дробовете, авторично включват белите дробове в други места. Някои паразити, особено тези, принадлежащи към родовете Ascaris и Strongyloides, стимулират силна еозинофилна реакция, която може да доведе до еозинофилна пневмония. При други инфекции, като малария, засягането на белите дробове се дължи главно на цитокин-индуцирано системно възпаление.

Пневмонията често започва като инфекция на горните дихателни пътища, която се премества в долните дихателни пътища. Това е вид пневмонит (белодробно възпаление). Нормалната флора на горните дихателни пътища осигурява защита чрез конкуриране с патогени за хранителни вещества. В долните дихателни пътища, рефлексите на глотиса, действията на протеините на комплемента и имуноглобулините са важни за защитата. Микроаспирацията на замърсени секрети може да зарази долните дихателни пътища и да причини пневмония. Вирулентността на организма, количеството на организмите за започване на инфекция и имунната реакция на тялото срещу инфекцията определят развитието на пневмония.

Пневмонията може да бъде класифицирана по няколко начина, най-често от мястото, където е била придобита (болница, от общността), но също така и според разпространението на възпалителния процес в белодробния паренхим или вид на причинителя. Съществува и комбинирана клинична класификация, която съчетава фактори като възраст, рискови фактори за някои микроорганизми, наличие на основно белодробно заболяване или системно заболяване и дали лицето е наскоро хоспитализирано:

• Според характера на възбудителя на възпалението се различават бактериални, стрептококови, стафилококови, псевдомонасни, вирусни, микоплазмени, паразитни, микотични и други пневмонии.
• Според патогенетичните механизми за възникването им те се делят на аспирационни, хипостатични, травматични и следоперативни.
• Според разпространението на възпалителния процес в белодробния паренхим в група от алвеоли, ацинуси, отделни лобули, сегмент, дял или цял бял дроб се различават ацинарни, лобуларни, конфлуиращи, лобарни и тотални пневмонии.