Респираторно-синцитиален вирус

Обща характеристика

Респираторно-синцитиалният вирус принадлежи към семейство Paramyxoviridae, род Pneumovirus. Изолиран е през 1956г. от Ж.Морис. Наречен е респираторно-синцитиален вирус поради факта че в клетъчни култури образува синцитиум (многоядрена клетъчна структура, образувана при слеването на няколко клетки).

Респираторно-синцитиалната вирусна инфекция е остро инфекциозно заболяване, засягащо дихателните пътища. Заболявянето протича с развитието на бронхопневмония и пневмония най-тежко и с висок леталитет в кърмаческа възраст.

Структура и култивиране

Вирусните частици притежават силно изразен полиморфизъм, поради което се откриват вируси с овална и нишковидна форма.

Човешкият респираторен синцитиален вирус е с размери от порядъка на 120-200 nm, съдържа липопротеиново покритие и линеен РНК геном. Липопротеините F и G са единствените, които са насочени към клетъчната мембрана.

Четири от вирусните гени кодират вътреклетъчните протеини, които участват в геномната транскрипция, репликация и натрупване на частици, а именно N (нуклеопротеин), Р (фосфопротеин), М (матричен протеин) и L ("голям" протеин). Геномната РНК образува спирален рибонуклеопротеинов комплекс с N протеина, наречен нуклеокапсид, който се използва като шаблон за синтез на РНК.

В лабораторни условия вируса се размножава в диплоидни клетъчни култури от човешки или маймунски произход. Формирането на синцитиуми се проявява на 2-5 ден от заразяването. От лабораторните животни чувствителни към вируса са белите мишки и морските свинчета, но те прекарват инфекцията инапарентно.

Резистентност и епидемиология

Вирусът е термолабилен и при температура от 55°C загива за 5 минути, а при стайна температура за 24 часа.

Респираторно-синцитиалната инфекция е антропоноза, в естествени условия вируса поразява единствено човека. Респираторният синцитиален вирус (RSV) е водеща причина за инфекции на долните дихателни пътища при кърмачета и малки деца. Всяка година 4 милиона деца на възраст под 4 години получават RS инфекция. Респираторно-синцитиалната инфекция е преди всичко заболяване на кърмачетата и малките деца, с най-висока честота във възрастта от 2 до 8 месеца. Реинфекцията се проявява през целия живот, като заболяването става все по-ограничено с напредване на възрастта. Децата хоспитализирани в резултат на инфекцията обикновено се възстановяват и се изписват след 3-4 дни.

Патогенеза и клинична картина

Предаването на инфекцията се осъществява по контактно-битов и аерогенен път. Първоначалната инфекция при малки деца обхваща долните дихателни пътища и най-често се проявява като бронхиолит. Инокулирането на вируса се осъществява в дихателните епителни клетки. Разпространението му надолу по дихателния тракт се осъществява чрез предаване на вируса от клетка на клетка покрай интрацитоплазмените мостове от горната към долната част на дихателните пътища.
Вируса притежава голяма контгиозност и след 4-5 дни инкубационен период настъпват клиничните прояви на инфекцията. При възрастни заболяването протича с хрема, но при децата се проявава най-често с:

• фебрилитет;
• цианоза;
• хрипове;
• кашлица;
• висока температура;
• развитие на бронхиолит или бронхопневмония.

Честотата на появата на вторична бактериална инфекция е ниска (под 1%).

Микробиологична диагностика

Необходимо е изследването на секрет от нос и гърло. Изолирането на вируса се осъществява чрез заразяване на чувствителни клетъчни култури като HeLa и Hep-2.

Бързата диагностика се провежда чрез доказване на специфичен антиген в гърления секрет прилагайки ELISA. Възможно е и провеждането на серологична диагностика чрез вируснеутрализираща реакция, като се вземат двойни проби кръв.

Специфична профилактика и лечение

Не е разработена специфична профилактика. Лечението е симптоматично, при тежките форми на заболяването се прилагат бронходилататори, противовирусни агенти и кортикостероиди.