Парамиксовируси (Paramyxoviridae)

Обща характеристика

Човешките парамиксовируси са важни патогени за хората и са често срещана причина за респираторни заболявания при децата. Приблизително половината от случаите на бронхиолит, бронхит и фарингит са причинени от представители на това семейство.

Семейство Paramyxoviridae включва подсемейства Paramyxovinae и Pneumovirinae.

Подсемейство Paramyxovirinae включва родовете:

1. Paramyxovirus;
2. Rubulavirus;
3. Morbillivirus.

Към род Paramyxovirus се отнасят парагрипните вируси тип 1 и 3. Род Rubulavirus включва парагрипни вируси тип 2, 4а, 4в и вирусът на епидемичния паротит (mumps virus), а към род Morbillivirus се отнася вирусът на дребната шарка.

Към подсемейство Pneumovirinae принадлежи род Pneumovirus, с представител респираторно-синцитиалният вирус (RS virus).

Въпреки че морбили и паротита са били значителен проблем в световен мащаб, честотата им е намаляла значително в развитите страни поради успеха на имунизационните кампании.

Структура и култивиране

Парамиксовирусите са РНК вируси с диаметър на нуклеопротеидната спирала 17nm. Около вирусния геном спирално се разполагат белтъчните структури на вириона. Вирусните частици са с размери от 150 до 200nm и притежават силно изразен полиморфизъм.
Вирусите от семейството имат силно изразена хемолитична способност. Размножават се добре в голям набор от клетъчни култури, в които предизвикват цитопатичен ефект и формиране на синцитуми.

Цитопатичния ефект се изразява в гранулиране на цитоплазмата, подуване на клетката и последваща фрагментация на нейните структури.

Резистентност и епидемиология

Парамиксовирусите са устойчиви спрямо факторите на външната среда. При стайна температура могат да се запазят жизнеспособни за 4 до 8 дни, в замразено състояние се съхраняват в продължение на няколко месеца.

Болестите, причинени от парамиксовирусите се срещат в световен мащаб. Обикновено са ендемични, но понякога могат да прераснат в епидемии. В естествени условия от паротит, морбили и респираторно-синцитиална инфекция боледува само човекът. Възприемчивостта към тези инфекции е всеобща. Източник на парамиксовирусните инфекции е болният човек, които предава заболяванията по въздушно-капков път.

Патогенеза и клинична картина

Парамиксовирусите се реплицират в цитоплазмата на заразените клетки. Вирионите се прикрепват чрез специален HN протеин към клетъчните гликолипидни рецептори. След това F протеинът медиира сливането на вирусната обвивка с плазмените мембрани при физиологично рН. Освободеният нуклеокапсид остава непокътнат, всичките три свързани протеина (N, P и L) са необходими за транскрипцията на вирусния геном.

Вирусите от семейство Paramyxoviridae, притежаващи значение за човешката патология са:

• вирусът на морбили;
• вирусът на епидемичния паротит;
• параинфлуенца вирусите (видове 1, 2, 3, 4а и 4b);
• респираторният синцитиален вирус (RSV).

Парагрипните вируси причиняват остри инфекциозни заболявания на горните дихателни пътища (бронхит, ларингит, фарингит). Параинфлуенца вирусите също могат да причинят бронхиолит и пневмония при деца на възраст под 6 месеца. Трябва да се отбележи, че крупа и пневмонията се появяват само в 2-3% от случаите.

Morbillivirus причинява дребна шарка (брусница). Заболяването се предава по въздушно-капков път. След инкубационен период от 7 до 21 дни заболяване започва с повишаване на температурата и катарално възпаление на лигавицата на горните дихателни пътища и конюнктивата. На 3-4 ден от заболяването се появява характерния макулко-папулозен обрив по лицето, тялото и крайниците.

Респираторният синцитиален вирус (RSV) е важен човешки патоген.

Респиратоно-синцитиалната вирусна инфекция представлява остро инфекциозно заболяване, засягащо долните дихателни пътища. Засяга предимно деца в кърмаческа възраст и протича тежко, с висок леталитет. При възрастните инфекцията протича най-често като хрема, но при кърмачетата се развиват бронхиолити и бронхопневмонии.

Епидемичният паротит се причинява от mumps virus (познат още като Virus parotitidis). Паротита е остро инфекциозно заболяване, засягащо околоушните слюнчени жлези. Често заболяването протича с усложнения, най-тежко от които е орхитът - възпалителен процес в тестисите, довеждащ до стерилитет.

Друго сериозно, но по-рядко срещано усложнение е паротитният енцефалит, който може да доведе до едностранна глухота и паторидния менингит. Тези усложнения се развиват при 10-15% от болните.

Имунитет

Преболедувалите от епидемичен паротит и дребна шарка развиват доживотен, специфичен имунитет. Повторното заразяване с вируса на дребната шарка е рядко и протича леко.

Микробиологична диагностика

Изследват се:

1. секрет от горните дихателни пътища;
2. кръв;
3. урина.

Изолирането се постига чрез заразяване на чувствителни клетъчни култури.

Специфична профилактика и лечение

Специфична профилактика за парагрипните и респираторно-синцитиалната инфекция не е разработена. Специфичната профилактика на морбили и паротит се осъществява чрез имунизацията с триваксината морбили-паротит-рубеола.