Вирус на дребната шарка (Morbillivirus morbillorum)

Обща характеристика

Причинителят на морбили - Morbillivirus morbillorum, принадлежи към семейство Paramyxoviridae, род Morbillivirus. Останалите представители на рода са Peste des petits ruminants virus (вирус на чумата по дребните преживни животни) и Canine distemper virus (вируса на гана при кучета).

Морбили е остро, силно инфекциозно заболяване, характеризиращо се с възпаление на горните дихателни пътища, усложнение от страна на дихателната система и появата на характерен макуло-папулозен обрив по кожата. Заболяването е известно от дълбока древност, инфекциозната му природа е доказана през 1748 г. от Ф. Хоум. През 1911 г. Ж. Андерсън доказва вирусната етиология за заболяването, а през 1954 г. Т. Пийбълс доказва възможността за култивиране на морбилния вирус в клетъчни култури. Неговото откритие дава възможността за пълното проучване на структурата на вируса и патогенетичния механизъм на морбилната инфекция.

Структура и култивиране

Вирусът на морбили е с размери от 120 до 250 nm. Обикновено е сферичен, но се наблюдават и нишковидни варианти. Неговият РНК геном е несегментиран и едноверижен. Въпреки че РНК вирусите притежават висока изменчивост, вирусът на морбили е антигенно монотипен вирус, което означава, че повърхностните протеини запазват своята антигенна структура. Значението за общественото здраве е, че ваксините срещу морбили, развити срещу единствения щам на вируса на дребна шарка преди десетилетия, са ефективни и до днес.

Вирусния геном се състои от приблизително 16,000 нуклеотидни бази и е заобиколен от липидна обвивка, получена от гостоприемната клетка. Геномът кодира осем протеина, два, от които (V и C) са неструктурни протеини и са транскрибирани от фосфопротеиновия (Р) ген. От шестте структурни протеина нуклеопротеините P,L и N образуват нуклеокапсида, съдържащ вирусната РНК. Хемаглутининовият протеин (Н), слетия протеин (F) и матричният протеин (М) заедно с липидите от мембраната на гостоприемната клетка образуват вирусната обвивка. Н-протеина взаимодейства с F, за да посредничи при сливането на вирусната обвивка с мембраната на гостоприемната клетка. Основната функция на Н протеина е да се свърже с рецепторите по повърхността на клетката гостоприемник. Двата идентифицирани рецептора са CD46 и CD150.

CD46 е регулаторна молекула на комплемента, експресирана върху всички ядрени клетки при човека. Сd150 се експресира върху активираните Т и В лимфоцити и антиген представящите клетки. Други вирусни морбили протеини участват във вирусна репликация. Р протеинът регулира транскрипцията, репликацията и ефективността, с която N се сглобява в нуклеокапсидите.

Вируса се размножава в голям брой клетъчни култури от епителен произход. Най-подходящи са клетъчни линии от човешки и маймунски произход, в които вируса предизвиква образуване на еозинофилни цитоплазмени и ядрени включвания. Цитопатичния ефект и образуването на гигантски клетки завършва на 5-8 ден.

Антигенна структура

Съществува само един серологичен тип на вируса на дребната шарка, той притежава сложен антигенен строеж. Външната обвивка на вируса съдържа хемаглутинини, които аглутинират (слепват) еритроцитите на примати, но не и на човека.

Резистентност и епидемиология

Вирусът на брусницата е слабо устойчив спрямо факторите на околната среда. При стайна температура загива за 2 до 4 часа. Ултравиолетовите лъчи го инактивират за минути.

Дребната шарка е антропоноза (в естествени условия от нея боледува само човека). Боледуват предимно деца след 6-месечна възраст, тъй като новородените до 6 месец притежават трансплацентарно получен имунитет от майката. Въпреки преобладаването на заболяемостта в детската възраст, възприемчивостта на вируса е всеобща и възрастните, които не са боледували не са защитени. Единствен източник на заразата е болният човек, който предава инфекцията по въздушно-капков път.

Патогенеза и клинична картина

След попадане в лигавицата на горните дихателни пътища, вирусът се внедрява в моноцито-макрофагеалната система и предизвиква увеличаване на лимфните възли, слезката и сливиците. В следващият стадий се формират некротични огнища в моноцитно-макрофагеалната система и вируса преминава в кръвта (първична виремия), след това се отделя и в урината и носно-гърления секрет.

Заболяването започва след инкубационен период от 7 до 21 дни. Най-често на 11 ден започва повишаване на температурата и катарално възпаление на лигавицата на дихателните пътища и конюнктивата. На 3-4 ден от началото на заболяването се появява характерният макуло-папулозен обрив по кожата на лицето, торса и крайниците.

Освен основните симптоми на заболяването се наблюдават и:

• петна на Филатов-Коплик по лигавицата на бузите;
• адинамия;
• загуба на апетит;
• мускулни болки;
• зачервени очи;
• гърчове.

Имунитет

Преболедувалите от дребна шарка придобиват доживотен имунитет. Повторното заболяване е изключително рядко и протича леко.

Микробиологична диагностика

Изследват се:

• носно-гърлен секрет;
• кръв;
• урина.

За бърза диагностика е използват отпечатъкови препарати от носната лигавица. При микроскопиране в тях се откриват гигантски многоядрени клетки и цитоплазмени включения. Наличието на вируса в урината се доказва чрез имунофлуоресценция.

Специфична профилактика и лечение

Като профилактично средство се използва ваксината против морбили, паротит и рубеола. Резултатът е придобиването на траен имунитет, който предпазва от заразяване.