Ваксина морбили паротит рубеола

Човечеството многократно е изправяно пред големи епидемични взривове от различни заболявания с инфекциозен характер, взели много жертви и оставили много хора със сериозни увреждания. Създаването на ваксина морбили, паротит и рубеола е голяма крачка напред в борбата срещу сериозните заразни заболявания и е включена в задължителния имунизационен календар. 

Тези заболявания са част от така наречените капкови инфекции, които се предават по въздушно-капков път (вдишване на инфекциозните агенти) и са едни от най-честите причинители на епидемии с големи мащаби в цял свят. 

Развитието на медицината, напредъкът в технологиите и задълбочените изследвания в началото и средата на миналия век правят възможно създаването на ефективни средства за предотвратяване на редица сериозни инфекциозни заболявания, а именно ваксините.

След въвеждането на задължителния имунизационен календар в цял свят се наблюдава значителен спад на заболеваемостта, намаляване на случаите на хоспитализация вследствие съответното заболяване и намаляване на процента на дълготрайна нетрудоспособност и инвалидност в резултат от болестта.

Какво представляват заболяванията морбили, паротит и рубеола и колко са опасни?

Това са три изключително сериозни инфекциозни заболявания, отнели живота на хиляди хора и причинили трайни увреждания при още повече.

Морбили (брусница, дребна шарка): протича характерно с развитие на висока температура, изразена отпадналост, кашлица, характерен макулозен обрив. Заразяването при имунизирани лица протича леко, с грипоподобна симптоматика, бързопреходен обрив. При неимунизирани лица болестта в повечето случаи протича тежко, с развитие на изразена обща интоксикация, екстремно висока телесна температура, диариен синдром, обширен, често хеморагичен обрив, като най-честите усложнения включват пневмония, вторична бактериална инфекция, менингит, енцефалит, кератит (една от най-честите причини за слепота вследствие инфекция). Смъртността е 1 на 1000, като най-често тя е резултат от развитието на пневмония. 

Епидемичен паротит: протича с повишение на температурата (фебрилитет), болки в мускулите, главоболие, ангина, подуване първо на едната, впоследствие и на двете околоушни слюнчени жлези. Тежките форми на болестта включват увреждане на централната нервна система (менингит, енцефалит), засягане на тестисите (орхит) и яйчниците (оофорит). Развитието на усложнения може да причини вторични бактериални инфекции, глухота, диабет, стерилитет при мъжете.

Рубеола (немска брусница): остро инфекциозно заболяване, протичащо с характерен обрив, фебрилитет, болки в гърлото, увеличение на лимфните възли. Възможни усложнения в резултат от болестта са енцефалит, менингит, артрит, тромбопенична пурпура, които се наблюдават относително рядко. Инфекцията представлява съществен риск за бременните жени, като води до аборт или различни по тежест увреждания на плода. Заразяването в първия триместър води до рубеолна ембриопатия (вродена глухота, сърдечни увреждания и увреждания на очите), а инфектирането след четвъртия месец води до рубеолна фетопатия (увреждания на опорно-двигателния апарат, сърдечно-съдовата система, очите, бъбреците).

Какво представлява комбинираната вакисна МПР?

Лесно можем да се предпазим от всички тези инфекциозни заболявания, само с една-единствена ваксина, приложена два пъти, а именно ваксина морбили паротит рубеола (МПР), наричана още MMR (абревиатура от първите букви на английските имена на инфекциите: Measles, Mumps, Rubella).

Представлява жива атенюирана ваксина, съдържаща отслабени щамове от вирусите, които след проникване в организма предизвикват изразен имунен отговор. По този начин имунната система изготвя антитела срещу тези вирусни причинители и се подготвя в случай на атака.

Резултатът е дълготраен имунитет, който предпазва от заразяване. В случай на инфектиране имунизираните лица прекарват заболяването леко (налице е само малка част от характерната за инфекцията симптоматика, а не пълният арсенал от клинични признаци), в по-кратки срокове, без усложнения и с по-бърз възстановителен период.

Историческо развитие

Ваксината е създадена за първи път от Maurice Hilleman, като първата лицензирана версия е налична през 1963 година и одобрена за употреба пет години по-късно.

Ваксините срещу паротит и рубеола са налични за употреба през 1967 и 1969 година съответно.

През 1971 година в резултат от задълбочен анализ в областта трите ваксини се комбинират, създавайки ефективно средство за защита в една-единствена инжекция. Първоначално ваксината се прилага еднократно, но малко след това се одобрява двукратният прием.

След представянето на първите версии на ваксината близо 500 милиона дози са достигнали населението в над 60 страни.

Преди широката употреба на ваксината, брусницата е била с толкова висока честота, че се е считала за неизбежна (популярност добива фразата: "Брусницата е неизбежна като данъците и смъртта").

Заболеваемостта и смъртността от трите инфекции намаляват драстично, с близо две трети. Преди лицензирането на ваксината брусницата е засягала близо четири милиона души само в Америка всяка година, като цифрите към днешна дата са неизмеримо по-малки (за 2016 година в САЩ са регистрирани 70 случая на морбили).

По време на епидемията от рубеола през 1964 година в САЩ са регистрирани над 12 милиона случая на заболели, като 20 000 новородени се раждат с различни по тежест увреждания (най-често глухота, слепота, когнитивни увреждания). Случаите на рубеола показват сигнификантно намаление, като протичането обикновено е леко, без усложнения.

Подробна информация за историческото развитие и пътя на ваксината може да намерите в раздел История:

• Създаване на ваксината срещу дребна шарка
• История на рубеолата и откритие на ваксина срещу заболяването
• Създаване на ваксината срещу рубеола
• Ваксиниране срещу рубеола на жените в детеродна възраст от 1971 до 1989 година в САЩ

Как и кога се прилага ваксина морбили паротит рубеола?

Ваксината се прилага в две дози, като първата се препоръчва във възрастта между 12 и 15 месеца след раждането (обикновено един месец след първия рожден ден на детето), а втората доза се прилага на 12 годишна възраст според актуалния имунизационен календар на България.

В много страни втората доза от ваксината се прилага в предучилищна възраст (между 4 и 6 години), като се счита, че може безопасно да се приложи по всяко време, един месец след първата доза.

Прилага се мускулно или подкожно, като стандартната доза е 0,5 милилитра.

При определени обстоятелства (епидемичен взрив, пътуване извън страната) ваксината може да се приложи във възрастта между 6 и 12 месеца, като това приложение не се счита за безопасно в дългосрочен план и не се счита за първа доза на ваксината.

До шест месеца след раждането в организма на детето циркулират антитела срещу вирусите, получени от майката, чиито нива постепенно намаляват и се изчерпват около първата годинка, което съвпада с времето за първата имунизация. По тази причини не е необходимо приложение на ваксината преди шестия месец.

Защо е необходима втората доза?

След приложението на първата доза от ваксината при по-малко от 10 процента от децата не се създава пълноценен имунитет срещу трите (или някое от трите) инфекциозни заболявания, поради липса на отговор от страна на имунната система спрямо ваксината.

Втората доза има за цел да коригира това явление, създавайки протекция при почти всички деца.

По-малко от един процент остават незащитени (по различни причини) след двете дози от ваксината.

За създаване на висок популационен имунитет е необходимо осигуряване на защита на над 95 процента от населението на страната. Приложението на двете дози от ваксината MMR покрива тези норми, гарантирайки ефективност и безопасност.

При нормални обстоятелства ваксината се прилага по схема, съгласно действащия имунизационен календар.

В случай, че не сте сигурни дали ви е приложена ваксината, може да се консултирате с вашия лекар, за проверка в регистрите. Ако лекарят не може да намери необходимата документация, доказваща приложението на ваксината, можете безопасно да я приложите по всяко време (при липса на противопоказания за приложение).

Това важи в пълна сила за лицата, родени след 1968 година (възможно е прилагане на ваксина само срещу едно от заболяванията, както и еднократен прием). Много от лицата, родени преди тази година имат естествен имунитет, поради прекарано в миналото заболяване.

Любителите на пътуванията, особено до далечни, тропически страни също трябва да се подсигурят, като при тях освен ваксината срещу морбили, паротит и рубеола се препоръчва ваксиниране и срещу ендемичните в тези райони заболявания.

Не се препоръчва ваксиниране по време на бременността (живите атенюирани форми на рубеолния вирус могат да предизвикат различни увреждания), както и забременяване до четири седмици след поставянето на ваксината.

Какво да правим в случай на епидемия?

• проверете своя имунизационен статус: в случай, че ваксината ви е поставена в две дози, не сте изложени на риск и няма място за паника
• в случай, че не сте ваксинирани или нямате информация за своя имунизационен статус, можете да си поставите ваксината по всяко време
• по време на бременност и неясен имунологичен статус се препоръчва да избягвате контакта с много хора, особено в затворени помещения и да използвате лични предпазни средства (маски), като можете да приложите ваксината шест седмици след раждането
• ако имате малко дете, на възраст между 6 и 12, може да се консултирате с вашия лекар за приложение на ваксината
• децата на възраст под 6 месеца имат антитела от ваксинирана майка и се считат за защитени

Безопасна ли е ваксината морбили паротит рубеола?

В медийното пространство, както и в социалните мрежи, са налице многобройни ожесточени дебати на тази тема. Адекватното информиране на населението е от изключителна важност за елиминиране на всякакви съмнения относно безопасността на препарата още в зародиш.

Много майки лишават децата си от ваксината, поради витаещото в небитието твърдение, че субстанцията води до аутизъм. 

Институциите, занимаващи се с проверката на безопасността на този тип продукти в цял свят, след многобройни и задълбочени изследвания и анализ не установяват връзка на ваксината с аутизъм. Това показва и най-мащабното до сега проучване, обхващащо 657 461 деца родени между 1999-та и 2014-та година в Дания. От тях диагноза "аутизъм" има поставена на 6517, но категорично се доказва, че процентът на заболелите не е по-голям при ваксинираните спрямо неваксинираните. В изследването учените са съобразили и фактори като пол, година на раждане, други имунизации и фамилна обремененост, които се посочват като фактори повишаващи риска от развитие на аутизъм. В определени групи от изследването дори процентът на ваксинираните деца с аутизъм е по-нисък от това на неваксинираните. Данните от това изследване съвпадат напълно с подобно публикувано през 2002 и такива в други държави. Резултатите се потвърждават и от метанализ на данните направен през 2014, който също не открива връзка между ваксините и аутизъм. Въпреки това в световен мащаб все още всеобщото мнение е трайно променено, а голяма част от хората не знаят дори първоизточникът на това твърдение. 

Всички нападки стартират от публикуваният през 1998 година научен труд на Andrew Wakefield, който съобщава за аутизъм, симптоми от страна на интестиналния тракт и други увреждания скоро след прилагане на MMR ваксината. През 2010 година трудът му е обявен за "нечестен и недобросъвестен", твърденията са напълно опровергани и се отнемат медицинските му права.

Здравните експерти ожесточено критикуват медиите за разпространението на тези неверни данни, като цифрите говорят сами за последствията: преди публикацията на труда на въпросния учен близо 92 % от населението на САЩ е ваксинирано, а след това стойностите намаляват до 80 %.

Ваксината морбили паротит рубеола неслучайно е задължителна. Рисковете от нейното приложение са многократно по-ниски в сравнение с риска от развитие на някоя от инфекциите.

Създаването на висок популационен имунитет предпазва от епидемични взривове вследствие внасяне на болестта от друга страна.

Възможни нежелани реакции след приложение на ваксината срещу морбили, паротит и рубеола

Леки:

• болка на мястото на инжектиране
• повишение на температурата (при 1 от 6 човека)
• лек и бързопреходен обрив (налице при 1 от 20 човека)
• подуване на шийните лимфни възли (при 1 от 75 човека)

Умерени:

• фебрилен гърч (при 1 от 3 000 случая), като рискът нараства с напредване на възрастта на кърмачето, поради което се препоръчва ваксиниране в периода между 12 и 15 месеца
• болки и скованост на ставите (при 1 от всеки 4 жени в активна възраст): реакцията е налице предимно при юноши и възрастни, като се засяга предимно женският пол. Проявите са налице една до три седмици след ваксинацията и продължават около два дни
• временно понижение на стойностите на тромбоцитите (при 1 от 30 000 случая): развитие на идиопатична тромбоцитопенична пурпура се наблюдава рядко, като обикновено не застрашава живота и в повечето случаи преминава без терапия

Тежки:

• сериозни алергични прояви: тежки реакции от типа на анафилактичен шок са налице при по-малко от 1 на всеки един милион случая. Други увреждания се описват изключително рядко, като трудно може да се определи дали ваксината е причина за появата им

В случай, че забележите някои от следните признаци няколко минути до няколко часа след приложението на ваксината, веднага потърсете медицинска помощ:

• остро повишение на температурата
• подуване на лицето
• затруднено преглъщане
• затруднено дишане
• ускорен пулс
• световъртеж, замайване
• промяна в поведението и говора
• изразена слабост

Кога не се препоръчва приложението на ваксината морбили паротит рубеола?

• по време на бременност
• при наличие на състояния, протичащи с изразен фебрилитет: ваксинацията се отлага до нормализиране на здравословното състояние
• при наличие на свръхчувствителност към неомицин или някои от компонентите на ваксината
• при тежка алергична реакция при приложението на първата доза
• алергия към яйца: тъй като някои от атенюираните вируси се получават чрез размножаване върху кокоши ембриони е възможна алергична реакция при чувствителни пациенти
• след органна или тъканна трансплантация: препоръчва се отлагане на поставянето на ваксината с 12 месеца след извършването на трансплантация на костен мозък във връзка с имуномодулиращата терапия
• при подлежаща имуносупресивна терапия, като например лечение с кортикостероиди, химиотерапия
• наличие на новообразувания
• подлежащи хематологични заболявания
• скорошна хемотрансфузия или лечение с имуноглобулин: препоръчва се прилагане на ваксината поне три месеца след това

В случай, че не са налични противопоказания за поставянето на ваксината, се препоръчва имунизиране на всички деца по схема.

Родителите, които отнемат това право на своите деца, подлежат на глоби от съответните институции.

Смисълът на задължителните ваксини е създаване на висок популационен имунитет, намаляване на процента на новозаболели лица и намаляване на хоспитализацията, усложненията и дългосрочните увреждания в резултат от лесно предотвратими заболявания.

При наличие на висок популационен имунитет се създава своеобразна защита и за лицата, които по медицински показания не могат да бъдат ваксинирани.

Своевременната профилактика е най-доброто и ефективно лечение. Не оставяйте злите езици и празните приказки да ви убедят да се откажете от протекция, чието качество е проверено с годините и гарантирано от най-великите умове в областта.