Ваксини

› Какво представлява

› Видове

› Живи атенюирани ваксини

› Убити (инактивирани) ваксини

› Токсоиди

› Субединични (субюнитни) ваксини

› Конюгирани ваксини

› ДНК ваксини

› Рекомбинантни векторни ваксини

Какво представлява ваксината?

Ваксината е средство за повишаване на имунитета на организма към специфичен патогенен микроорганизъм. Ваксините действат, като "научават" имунната система да разпознава и запомня бактерии или вируси.

Ваксината обикновено съдържа агент, който прилича по структура на болестотворния микроорганизъм, обикновено представляват убити форми на микроорганизма, токсини или един от неговите повърхностни протеини.

Антигенът стимулира имунната система на организма до го разпознае като чужд антиген и да го унищожи чрез активация на лимфоцитите и произведените от тях специфични антитела. Благодарение на създадения имунитет имунната система вече разполага с информацията за този антиген и след това от създадените В лимфоцити, наречени още паметови клетки, бързо може да се произведат специфични антитела срещу разпознатия като чужд антиген. По този начин имунната система много по-бързо може да елиминира чуждия за организма антиген при повторна среща с него. Затова след ваксинация срещу определен патоген при следваща среща с него или изобщо не се развива болест или тя е в много лека степен.

Ваксините могат да бъдат профилактични и терапевтични.

• Профилактичните ваксини се използват за предотвратяване разпространението на определена инфекция.
• Терапевтичните ваксини се използват за лечение на вече болни хора, чиято имунна система е силно отслабена.

Ваксините са направени с помощта на няколко различни процеси. Те могат да съдържат:

• живи вируси, които са атенюирани (отслабени или променени така, че да не предизвикат заболяване)
• инактивирани или убити организми или вируси
• инактивирани токсини (за бактериални заболявания, при които токсините, получени от бактериите, а не самите бактерии, причиняват заболяване)
• само сегменти на патогена (това включва субединични и конюгирани ваксини)

Видове ваксини

Основните видове ваксини са:

• Живи атенюирани ваксини
• Инактивирани ваксини
• Субединични (субюнитни) ваксини
• Конюгирани ваксини
• Токсоиди

Два допълнителни вида ваксини в момента се проучват:

• ДНК ваксини
• Рекомбинантни векторни ваксини

Живи атенюирани ваксини

Живите атенюирани ваксини съдържат вариант на жив микроб, който е отслабен в лаборатория, така че да не може да причини заболяване, но може да предизвика имунен отговор. Тъй като тези ваксини са най-близки до естествена инфекция, те са добри "учители" на имунната система и са по-ефективни. Те предизвикат силни клетъчни отговори и образуване на антитяло и често предоставят имунитет през целия живот с една или две дози.

Въпреки предимствата на живите атенюирани ваксини, те имат някои недостатъци. Съществува малка вероятност отслабените микроби във ваксината да се превърнат в по-вирулентна форма и да причинят заболяване. Освен това, не на всеки може да се приложи безопасно жива атенюирана ваксина. Хора с компрометирана имунна система, като например HIV-позитивни или пациенти с химиотерапия, не могат да получават жива ваксина.

Живите атенюирани ваксини са относително лесни за създаване за някои вируси. Ваксините срещу морбили, паротит и рубеола например, са изработени по този метод. Вирусите са прости микроби, съдържащи малък брой гени, и следователно учените могат по-лесно да контролират техните характеристики.

Живите атенюирани ваксини по-трудно се създават за бактерии. Бактериите имат хиляди гени и поради това са по-трудни за контролиране. Учените, работещи на жива ваксина за бактерия, биха могли да използват рекомбинантна ДНК технология, за да отстранят няколко ключови гени. Този подход е използван за създаване на ваксина срещу бактерия, която причинява холера.

Примери за живи атенюирани ваксини са тези срещу морбили, паротит, рубеола и интраназалната ваксина против грип.

Убити (инактивирани) ваксини

Инактивираните ваксини съдържат убити микроби, причинители на съответното заболяване. Инактивирането на патогените обикновено се извършва чрез топлина, химикали, като формалдехид или формалин, или радиация. Това разрушава способността на патогена да се репликира, но продължава да бъде интактен, така че имунната система все още може да го разпознае.

Такива ваксини са по-стабилни и по-безопасни, отколкото живите ваксини. Мъртвите микробите не могат да мутират обратно до тяхната болестотворна форма. Инактивирана ваксина не може да предизвика заболяване и обикновено е безопасно за хората с отслабена имунна система.

Но инактивираните ваксини стимулират по-слаб имунен отговор, отколкото живите ваксини, следователно са необходими няколко дози, за да се постигне имунитет.

Пример за инактивирана ваксина е ваксината срещу полиомиелит, хепатит А, бяс и инжекционната ваксина срещу грип.

Токсоиди

Токсоидните ваксини се използват за някои бактериални заболявания, които не са пряко причинени от самата бактерия, а от токсин, продуциран от бактерията. Пример за такова заболяване е тетанусът - неговите симптоми не са причинени от бактерията Clostridium tetani, а от невротоксин, който тази бактерия произвежда.

Имунизации за този тип на патогени могат да бъдат направени чрез инактивиране на токсина, което причинява симптоми на болестта. Както при микроорганизмите, използвани в инактивирани ваксини, това може да бъде направено чрез третиране с химикал, като формалин, или чрез използване на топлина или други методи. Полученият "детоксикиран" токсин - токсоид, е безвреден. Когато имунната система получи ваксина, съдържаща безвреден токсоид, се научава как да се пребори с естествен токсин.

Токсоиди всъщност могат да се считат инактивирани ваксини, но са отделени в категория, за да се изтъкне, че те съдържат инактивиран токсин, а не инактивирана форма на бактерия.

Примери за токсоиди са ваксините срещу дифтерия и тетанус.

Субединични (субюнитни) ваксини

Само части от микроба, които предизвикват имунен отговор, се използват за създаване на субединични (субюнитни) ваксини. Тези части на микроба са наречени антигени. В някои случаи тези ваксини използват епитопи - много специфични части на антигена, които антителата или Т клетките разпознават и с които се свързват.

Субединичните ваксини могат да съдържат от 1 до 20 антигени. Откакто се използват само специфични, необходими части на микроба за този вид ваксина, рискът от нежелани странични реакции е по-нисък.

Пример за субединична ваксина е ваксината срещу хепатит В.

Конюгирани ваксини

Подобно на субединичните ваксини, конюгираните ваксини използват само части от патогена. Много бактериални молекули са покрити с полизахариди. Тази обвивка прикрива патогена (антигените), така че незрялата имунна система на бебета и малки деца не е в състояние да го разпознае. Поради това учени прикрепят полизахарида към по-силен протеин. Когато имунната система реагира на протеина, тя също така отговоря и на полизахарида.

Пример за такава ваксина е пневмококовата конюгирана ваксина.

ДНК ваксини

Все още в експериментални етапи, очакванията за тези ваксини са големи, а няколко вида са били тествани при хора. ДНК ваксините са на ново технологично ниво. Тези ваксини не съдържат нито цял микроорганизъм, нито негови части, а генетичен материал на микроба. ДНК ваксините използват гени, които кодират всички важни антигени.

Учените извличат част от ДНК-то на микроба и правят копия от него за създаване на ДНК ваксина. Изследователи са установили, че когато гените на микробните антигени са въведени в тялото, някои клетки поемат тази ДНК. След това тези клетки произвеждат антигенни молекули под въздействие на ДНК-то. Клетките секретират антигени и ги изкарват на повърхността си. С други думи, собствените клетки на тялото стават "фабрика за правене на ваксина", създавайки антигени, необходими за стимулиране на имунната система.

ДНК ваксината срещу микроба ще предизвика силен антитяло-отговор към свободните антигени, секретирани от клетките, и ваксината ще стимулира и силен клетъчен отговор срещу микробните антигени върху клетъчните повърхности.

Учените се надяват, че тази ваксина ще произведе по-добра защита като живата ваксина, но ще е с още по-малка вероятност за иницииране на заболяване, тъй като ваксината не съдържа истинска патогенна част, причиняваща заболяване, и следователно не може да доведе до заболяване. В допълнение, ДНК ваксините са относително лесни и евтини за проектиране и производство.

В момента има изследвания на ДНК ваксини за херпес и грип.

Рекомбинантни векторни ваксини

Рекомбинантни векторни ваксини са експериментални ваксини, подобни на ДНК ваксините, с изключение на това, че те използват отслабен или атенюиран патоген за пренасяне на ДНК към клетките, за да се стимулира имунитет. "Вектор" се отнася до вирус или бактерия, използвани като преносител.

Подобно на живите ваксини, рекомбинантните векторни ваксини са сходни до действително заболяване.

В момента учените работят по ваксини срещу HIV, бяс и морбили, използвайки тази технология.

Прочетете още:

» Противогрипни ваксини

» БЦЖ ваксина

» Ваксина морбили-паротит-рубеола

» Ваксина дифтерия-тетанус-коклюш

Изображения: freepik.com