Интравенозни имуноглобулини

Какво са интравенозните глобулини?

Начини на приложение на интравенозни имуноглобулини

Области на приложение

Противопоказания

Странични ефекти

Какво са интравенозните глобулини?

Имуноглобулините, наречени още антитела, са Y-образни протеини произведен от плазмените клетки, които се използват от имунната система за идентифициране и неутрализиране на чужди тела, като бактерии, вируси, гъбички, животински пърхот или ракови клетки, както и при алергични реакции. През 1952 година започва инжекционното приложение на имуноглобулини за лечение на имунна недостатъчност. Първоначално са се прилагали чрез интрамускулно инжектиране, след това са въведени и интравенозни имуноглобулини.

Прочетете още:

»Имуноглобулини

Интравенозните имуноглобулини (IVIG) спадат към плазмените продукти. Това е кръвен продукт, приготвен от серума на между 1000 и 15 000 здрави донора на партида (големия брой на донорите увеличава броя на отделните антитела). Съдържат висок титър антитела срещу определен антиген, които са главно от клас IgG и се използват за повишаване на естествената реакция на организма при пациенти с увредена имунна система.

Те са удобни за приложение, понеже са пречистени и вероятността за възникване на алергична реакция е редуцирана. Освен това съдържанието на имуноглобулини в тях е стандартизирано, което позволява по-точното дозиране на препарата, който трябва да се приложи.

Интравенозни имуноглобулини се предпочитат, когато трябва да бъдат въведени по-високи дози или когато трябва да се достигнат максимално бързо съответни нива в циркулацията на пациента.

Познати са три генерации имуноглобулинови препарати за венозно приложение:

• препарати, получени с участието на ензими,
• препарати, съдържащи химически променени имуноглобулини,
• препарати, в които имуноглобулините са обработени при ниско pH.

Начини на приложение на интравенозни имуноглобулини

Интравенозните имуноглобулини се прилагат директно във вената на пациента с помощта на игла.

Точната доза зависи от редица индивидуални фактори, включително телесното тегло на пациента, състоянието и точната диагноза. Тя може да варира от 200 до 2000 мг на килограм телесно тегло.

В най-общия случай инфузиите се извършват за около 2-4 часа, въпреки че при някои пациенти се налага по-бавно приложение на дозата, с цел да се намали рискът от нежелани реакции. Прилага се веднъж на ден в продължение на 2 до 7 дни.

Поддържащата доза се поставя веднъж на всеки 10 до 21 дни или на всеки 3 до 4 седмици, в зависимост от състоянието на пациента.

Области на приложение на интравенозни имуноглобулини

Интравенозните имуноглобулини намират приложение в терапията на имунодефицитни състояния и различни автоимунни заболявания. Прилагат се за поддържане на адекватни нива на антителата, за да се предотвратят или излекуват инфекции, за постигане на пасивен имунитет.

Най-широкото приложение на венозни имуноглобулини е в областта на: неврологията, хематологията, имунологията, нефрологията, ревматологията и дерматологиятата.

IVIG имат голямо влияние върху лечението на:

• дерматополимиозит;
• синдром на Гилен-Баре (Guillain-Barre);
• мултифокална моторна невропатия (MMN);
• миастения гравис;
• синдром на Стив-Пърсън (Stiff-Person Syndrome),
• парвовирус B19,
• синдром на Кавазаки (Kawasaki),
• токсична епидермална некролиза,
• васкулит,
• системен лупус еритематозис (SLE),
• пемфигоид,
• увеит,
• синдром на Ди Джордж (Di George),
• имунна тромбоцитопенична пурпура (ИТП),
• автоимунен тиреоидит,
• автоимунен хепатит,
• неавтоимунни хемолитични анемии,
• имунодефицит,
• миозит,
• мускулна дистрофия,
• наследствена хипогамаглобулинемия,
• остра дисеминирана демиелинизация,
• остра миелофиброза,
• панмиелоза,
• полиневропатия,
• синдром на хиперимуноглобулин E [IgE].

Широкият спектър от приложения на IVIG показва важността на имуноглобулините в имунната хомеостаза на хората.

Противопоказания за лечение с интравенозни имуноглобулини

Има някои състояния, които правят лечението с интравенозни имуноглобулини противопоказно. Такива са:

• склонност към алергични реакции,
• скорошен прием на антибиотици,
• бременност и кърмене,
• скоро поставена (през последните 3 месеца) ваксина за морбили, паротит, рубеола.

Не се препоръчва за употреба, освен при определени животозастрашаващи обстоятелства при:

• хемофилия,
• болест на фон Вилебранд,
• автоимунна хемолитична анемия,
• автоимунна неутропения,
• хемолитична реакция при кръвопреливане,
• сърповидно-клетъчна анемия,
• тромботична тромбоцитопенична пурпура.

Абсолютно се забранява при:

• апластична анемия,
• трансплантация на хемопоетични стволови клетки,
• хепарин-индуцирана тромбоцитопения.

Странични ефекти при лечение с интравенозни имуноглобулини

Въпреки, че прилагането на IVIG е рутинна практика и използването им за лечение в дългосрочен план се смята за безопасно, все пак появата на странични ефекти не изключена.

Странични реакции се проявяват при по-малко от 5% от пациентите и включват:

• болки в кръста,
• главоболие,
• ставни или мускулни болки,
• общо чувство на дискомфорт,
• внезапно наддаване на тегло,
• крампи в краката,
• обрив,
• болка в мястото на инжектиране.

Тези неразположения може да отшумят след няколко дни.

Ако тези симптоми се появят по време на инфузията, то тя трябва да се забави или спре. Ако се очаква появата на някои от тези реакции при пациента, предварително може да се проведе премедикация с антихистамини и интравенозно инжектиране на хидрокортизон.

Има симптоми, които може да бъдат сигнал за животозастрашаваща реакция, при което свързването с лекуващия лекар е наложително. Такива са:

• копривна треска,
• стягане в гърдите,
• виене на свят,
• необичайна умора или слабост,
• втрисане,
• посиняване на устните,
• треска,
• обилно изпотяване,
• зачервяване на лицето,
• разстроен стомах,
• повръщане.

По-редки възможни странични реакции са:

• дерматит - обикновено белене на кожата по дланите и ходилата;
• инфекция (като HIV или вирусен хепатит ) чрез инфузия на заразена кръв;
• белодробен оток от претоварване с течност;
• алергични реакции;
• анафилактичен шок;
• остра бъбречна недостатъчност;
• инсулт или преходни исхемични атаки;
• миокарден инфаркт;
• венозна тромбоза;
• асептичен менингит.

Това са данни от изолирани случаи и то при пациенти над 57-60 години.

В областта на приложение (около мястото на поставяне на катетъра) е възможно да се появят:

• раздразнение,
• зачервяване,
• подуване,
• болка,
• затопляне.

Изображения: freepik.com