от 25 дек 2014г., обновено на 08 дек 2022г.

Миозитът представлява състояние, което се характеризира с възпаление, обхващащо скелетната мускулатура. Заболяването засяга всички възрасти, среща се и при двата пола, по-често при момичета.

Причините за възникване на миозит са разнообразни и могат да включват инфекциозни причинители, системни заболявания и други.

Миозит може да започне с бързо или постепенно разгръщане на симптомите. При по-голямата част от пациентите, преди да се появят типичните за миозита симптоми, се наблюдава астеноадинамия. Основно в клиничната картина на миозита е наличието на слабост в мускулите. Обикновено родителите забелязват честите почивки, които правят децата им по време на игра. Постепенно се затруднява извършването на движения, като изкачването по стълби, ставането от седнало или клекнало положение. Някои от децата се оплакват от болки в мускулите, а при част от тях се появяват артралгии.

Важни за поставяне на диагнозата са наличието на проксимална мускулна слабост и някои лабораторни промени:

ускорено СУЕ и умерена левкоцитоза;
повишено серумно ниво на креатинфосфокиназа и лактатдехидрогеназа.

Чрез имунологични методи се откриват различни антитела-АНА, антитела към Jo-1, антитела срещу полимиозит-1-антиген. Диагнозата се потвърждава от мускулната биопсия, която доказа деструкцията на миофибрилите и заместването им със съединителна тъкан.

Лечението на миозитът е главно консервативно. В зависимост от етиологията се прилагат кортикостероиди и имуносупресори, антибиотици и други. Към лечението се включват и противомаларийни препарати. На болните се назначават и различни видове кинезитерапия.