Бактериални, вирусни и други инфекциозни агенти МКБ B95-B97

› Въведение

› Видове бактериални инфекции

› Видове вирусни инфекции

› Диагноза

› Лечение

Въведение

В рубриката бактериални, вирусни и други инфекциозни агенти, се включват различни представители, водещи до развитие на инфекциозни заболявания при човека. Някои са повсеместно разпространени, показват изключително висока честота и характерно протичане, докато други се срещат ендемично в някои географски ширини.

Видове бактериални инфекции

Бактериални причинители са всички микроорганизми с прокариотна структура на клетките. Ключово значение за откриването им има създаването на методи за култивиране на микроорганизмите в хранителни среди при лабораторни условия, позволило изолирането на отделните представители в чисти култури и тяхното проучване.

В зависимост от формата им, се подразделят на три основни групи, а именно коки, пръчици и спираловидни бактерии.

Различието между позитивните и негативните при оцветяване по Грам бактерии се изразява в ултраструктурата и химичния състав на клетъчните им стени.

Грам положителните бактерии имат дебели и обикновено хомогенни на електронен микроскоп клетъчни стени с високо съдържание на пептидогликан. При Грам негативните бактерии външният слой на стената има мембранна структура, а вътрешният е с относително ниско съдържание на пептидогликан.

Отделните видове се характеризират със специфични морфологично функционални особености и антигенна структура.

Често изолирани причинители при множество инфекциозни заболявания са представителите на стрептококи и стафилококи като причина за болести, класифицирани другаде. Други бактериални агенти като причина за болести, класифицирани другаде, са Mycoplasma pneumoniae, Klebsiella pneumoniae, Escherichia coli, Haemophilus influenzae, Proteus, Pseudomonas, Bacillus fragilis, Clostridium perfringens и други.

Водят до развитие на разнообразни инфекции, ангажиращи кожата и меките тъкани, опорно-двигателния апарат, храносмилателната, дихателната, сърдечно-съдовата и пикочно-половата система. Някои от тях са чести причинители на вътреболнични инфекции.

Тежестта на заболяването зависи от вирулентността и патогенността на конкретния причинител, възрастта и общото състояние на болния, наличието на придружаващи заболявания, адекватното лечение.

При хематогенно разпространение водят до развитие на бактериемия, сепсис, менингит, които протичат тежко и с множество усложнения.

Полезна и подробна информация може да намерите на:
» Стрептококи и стафилококи като причина за болести, класифицирани другаде
» Други бактериални агенти като причина за болести, класифицирани другаде

Видове вирусни инфекции

Вирусни агенти като причина за болести, класифицирани другаде, се отличават от останалите микроорганизми по редица специфични свойства. Така например те съдържат само един вид нуклеинова киселина, ДНК или РНК. Паразитират вътреклетъчно, като променят специфично метаболизма на заразените клетки, размножават се само вътреклетъчно, като отделните вирусни компоненти се синтезират самостоятелно на различни места, след което се транспортират и сглобяват.

Вирусите не са чувствителни към антибактериалните и антимикотичните средства, но са чувствителни към интерферони.

В зависимост от гостоприемника, се подразделят на човешки, животински, растителни, с характерни особености в патогенезата, епидемиологията и клиниката на предизвиканите от тях заболявания.

Основните причинители на заболявания при човек са аденовирус, ентеровирус, коронавирус, ретровирус, респираторно-синцитиален вирус, реовирус, парвовирус, папиломавирус и други, като самите те се подразделят на множество подвидове.

В зависимост от тропизма им и локализацията на инфекциозния процес се подразделят на чревни, респираторни, хепатотропни, невротропни, дерматотропни.

Някои от тях притежават онкогенни свойства и водят до развитие на малигнена трансформация на клетките на гостоприемника.

Полезна и подробна информация за отделните вирусни инфекции може да намерите на:
» Вирусни агенти като причина за болести, класифицирани другаде

Диагноза

Поставянето на диагнозата при заболяванията, предизвикани от бактериални, вирусни и други инфекциозни агенти, изисква комплексен подход с назначаване на целенасочени изследвания с цел потвърждаване на причинителя и подпомагане на лечението:

• разпит и преглед: данни за контакт с болни лица, поява на симптомите в рамките на инкубационния период, особености на оплакванията, уточняване на рискови фактори и други. Физикалните находки могат да варират в много широки граници с различно по тежест увреждане на общото състояние
• лабораторни изследвания: назначават се подробни лабораторни изследвания (изследване на кръв, анализ на урина) с цел оценка на общото състояние, ранно установяване на някои усложнения и подпомагане на диференциалната диагноза
• специфични изследвания: при подозрения за бактериална инфекция се назначават подходящи микробиологични изследвания, докато вирусите се доказват със съответните вирусологични изследвания. Необходим е материал от телесни течности и секрети (гърлен секрет, храчка, раневи секрет, вагинален секрет и други в зависимост от естеството на инфекцията)
• образна диагностика: при съмнения за усложнения може да се наложи назначаване на подходящи образни изследвания, включително рентгенография на бял дроб, ехография на коремни органи и други

Лечение

Лечението при заболявания, причинени от бактериални, вирусни и други инфекциозни агенти, е предимно консервативно с подходящи медикаментозни средства и някои общи мерки.

В зависимост от причинителя, вида на инфекцията, нейната локализация, развитие на усложнения и редица други особености може да се назначи:

• етиологично лечение: срещу бактериалните причинители са ефективни редица антибиотици и химиотерапевтици, като най-често използвани са средствата от групите на бета лактамите, макролидите, хинолоните, тетрациклините, аминогликозидите и амфениколите. Срещу вирусните агенти са създадени различни противовирусни препарати
• симптоматично лечение: в зависимост от оплакванията при конкретния пациент се прилагат подходящи симптоматични средства, включително за овладяване на повишената телесна температура, респираторни оплаквания (назначават се лекарства против кашлица, назални деконгестанти, за облекчение на болки в гърлото и други), за облекчаване на храносмилателните проблеми (антидиарийни средства, спазмолитици, пробиотици и други) и много други
• допълнително лечение: по преценка на лекуващия лекар допълнително може да бъде назначено лечение с подходящи витамини, минерали, билки и други за подсилване на защитните сили на организма
• друго: в редки случаи, главно при развитие на тежки усложнения или при особени форми на определени инфекции, може да се наложи лечение с някои минимално инвазивни или хирургични методи

Прогнозата се определя строго индивидуално в зависимост от вида, тежестта и особеностите на инфекциозния процес, индивидуалната реактивност на организма, както и ранното и адекватно лечение.

Изображения: freepik.com