Други бактериални агенти като причина за болести, класифицирани другаде МКБ B96

› Въведение

› Видове и симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

В рубриката други бактериални агенти като причина за болести, класифицирани другаде, се включват редица причинители на различни инфекции. Познаването на техните клинични белези, методи за диагностика и терапевтични опции има важно клинично значение и съдейства за своевременно лечение и подобряване на прогнозата при отделните пациенти.

Видове и симптоми

В зависимост от конкретния причинител се различават следните видове бактериални инфекции, включени в рубриката, с характерните за тях особености:

• Mycoplasma pneumoniae [M. pneumoniae] като причина за болести, класифицирани другаде: представлява плеоморфен организъм, които притежава специализирани органели, позволяващи навлизането му в респираторния епител. Продуцира водороден пероксид, който води до деструкция на епителните клетки и увреда на еритроцитите. Обикновено води до инфекция на дихателната система, като е един от най-честите причинители на пневмония, придобита в обществото. Механизмът на предаване на инфекцията е въздушно-капков, посредством аерозолни частици. Инкубационният период е две до три седмици, а началото е бавно и продължително. Основната клинична симптоматика е свързана с патология на респираторния тракт и включва постоянна кашлица, диспнея, хрипове, болка в гърдите, общо неразположение. Най-често води до развитие на пневмония и остър бронхит. Често се наблюдават усложнения от инфекцията, под формата на белодробен абсцес, плеврален излив, емпием, дихателна недостатъчност и остър респираторен дистрес синдром
• Klebsiella pneumoniae [K. pneumoniae] като причина за болести, класифицирани другаде: тези бактерии представляват неподвижни, полирезистентни бактерии, с характерни антигенни особености. Намират се като част от нормалната микрофлора в гастроинтестиналния тракт и са широко разпространени в природата и болничната екосистема. Водят до развитието на множество инфекции, по-често срещаните от които са пневмония, придобита в обществото, инфекции на уринарния тракт, различни вътреболнични инфекции

• Escherichia coli [E. coli] като причина за болести, класифицирани другаде: E. coli е сред най-честите причинители на редица инфекции на храносмилателната, отделителната и дихателната система. Има характерна морфология и антигенна структура. Представляват част от нормалната флора на дисталния храносмилателен отдел. Механизмът за предаване на инфекцията е фекално-орален. Интестинални инфекции причиняват ентеропатогенните, ентеротоксигенните, ентероинвазивните и ентерохеморагичните E. coli. Екстраинтестинални инфекции, свързани с този бактериален причинител, са пневмония, менингит, сепсис и урогенитални инфекции, които протичат с характерни клинични особености
• Haemophilus influenzae [H. influenzae] като причинител на болести, класифицирани другаде: H. influenzae е неподвижен, аеробен, отрицателен при оцветяване по Грам бактерий. Проявява изразен полиморфизъм и има характерна антигенна структура. Щамовете без капсула са нормални обитатели на горния респираторен тракт. Бактерията води до развитието на редица заболявания, като менингит, епиглотит, пневмония, остър бронхит, перикардит, септичен артрит. Тежко протичат инфекциите при имуносупресирани пациенти, алкохолици и болни с хронични заболявания
• Proteus (mirabilis)(morganii) като причина за болести, класифицирани другаде: представлява Грам отрицателна пръчица, широко разпространена в околната среда. Бактерията е условно патогенна и води до развитието на редица инфекции, особено при пациенти с нарушен имунитет. Най-често се асоциират с урогенитални инфекции, особено при представителите на женския пол, поради анатомично по-късата уретра
• Pseudomonas (aeruginosa)(mallei)(pseudomallei) като причина за болести, класифицирани другаде: представляват аеробни, негативни по Грам бактерии, с изразена полирезистентност. Откриват се като нормални обитатели в гастроинтестиналния тракт. Неговата патогенност и вирулентност се определят от продуцираните ендотоксин и множество екстрацелуларни продукти. Много често води до развитие на вътреболнични инфекции, с прогресия до септично състояние. По хематогенен път засяга скелетната система, с развитието на остеомиелит и артроза. Причинява инфекции на кожата, меките тъкани, ЦНС, ухото, очите, храносмилателната и отделителната система, с характерни особености в клиничната картина

• Bacillus fragilis [B. fragilis] като причина за болести, класифицирани другаде: B. fragilis е чест причинител на ендогенни инфекции, засягащи предимно централната нервна система, кожата и меките тъкани и храносмилателния тракт. Продукцията на бета лактамаза прави бактерията устойчива към действието на редица антибактериални средства
• Clostridium perfringens [C. perfringens] като причина за болести, класифицирани другаде: представлява Грам позитивна, образуваща спори, анаеробна бактерия. Широко е разпространена в природата, някои щамове са нормални обитатели на интестиналния тракт, влагалището и кожата. Причинява газова гангрена, която нелекувана завършва обикновено фатално. Развива се мионекроза, тежки тъканни и системни нарушения. Причинителят продуцира редица токсини със специфично участие в патологията на заболяването
• други уточнени бактериални агенти като причина за болести, класифицирани другаде: тук се включват H. pylori, V. vulnificatus и Gardnerella. Helicobacter pylori поразяват основно храносмилателната система и са водеща причина за развитие на хроничен гастрит. Асоциират се и с развитието на пептична язва и някои злокачествени заболявания. Vibrio vulnificatus при здрави лица води предимно до диспептични нарушения, а при имуносупресирани се наблюдава тежък септичен шок и кожни нарушения. Gardnerella най-често се свързва с развитието на бактериална вагиноза

Диагноза

Поставянето на диагнозата при различните бактериални инфекции обикновено се основава на информацията, получена от следните методи на изследване:

• разпит и преглед: уточняване на налични рискови фактори, евентуален път на заразяване, подлежащи заболявания и други в комбинация с обстоен физикален преглед, като клиничните находки могат да варират в много широка степен в зависимост от инфекцията
• лабораторни изследвания: подробните лабораторни изследвания подпомагат уточняването на диагнозата, диференциалната диагноза и установяването на развили се усложнения
• микробиологични изследвания: използват се телесни течности и секрети, раневи секрет или друг вид материал за посявка и култивиране на съответния причинител. Препоръчва се извършване и на антибиограма за определяне на неговата чувствителност към стандартно използваните в практиката антибиотици
• образни изследвания: в много случаи се налага назначаването на различни образни изследвания, включително рентгенография на бял дроб, ехография на коремни органи, компютърна томография и други

Лечение

Терапевтичният подход при различните бактериални инфекции, включени в рубриката, се определя строго индивидуално, като най-често може да включва:

• етиологично лечение: назначават се подходящи антибиотици или комбинация от антибиотици и химиотерапевтици, съобразно резултатите от антибиограмата. Чести опции на избор са флуороквинолоните, бета лактамите, макролидите, някои тетрациклини, аминогликозиди и други
• симптоматично лечение: в зависимост от естеството на оплакванията се назначават различни симптоматични средства, включително аналгетици, антипиретици, регулатори на стомашната киселинност, антиеметици, антидиарийни средства и други
• лечение на усложненията: при данни за развили се усложнения са необходими своевременни мерки (консервативни или оперативни) за тяхното овладяване и стабилизиране на пациентите

Прогнозата се определя строго индивидуално в зависимост от вида и локализацията на инфекциозния процес, общото състояние на пациентите, ранната диагноза и лечение, както и добрия отговор към приложената терапия.

Изображения: freepik.com